Тагетисите (у нас популярни и като турта) са едногодишни тревисти растения от семейството на сложноцветните.
Автор: Дина Харизанова
Тяхна родина са тропическите райони на Централна Америка. В зависимост от вида и сорта височината им може да се колебае от 25 до 100 см.
Растенията биват компактни или по-рехави, с ясно изразено основно стъбло или с няколко еднакво развити странични разклонения. Те цъфтят обилно и продължително от юни чак до първия замръз. Цветовете им са събрани в съцветия-кошнички, чиито цветове може да варират от светложълти, през тъмнооранжеви до червено-кафяви багри.
Всички те излъчват много специфичен аромат, който има свойството да отблъсква редица неприятели на земеделските култури и затова се препоръчва край зеленчуковите лехи в градината да се засаждат бордюри от тагетиси.
Тези цветя са топлолюбиви, сухоустойчиви и предпочитат слънчево местоположение, макар леко да понасят и сянката. Но най-добре растат на плодородни почви при достатъчно овлажняване в първата половина и при сухо горещо време през втората половина на лятото. Растенията много добре преживяват пресаждането с част от пръстта, което може да се извършва през цялото лято.
Размножават се чрез разсад и семена. Семената се засяват в началото на април в сандъчета или в парник. Покълват 5-6 дена след засяването си и след появата на второ листо младите разсади се пикират. На открито се засаждат в началото на юни, когато вече напълно е отминала опасността от повратни студове. Растенията се нареждат на разстояние 10-25 см едно от друго в зависимост от височината, която достигат възрастните екземпляри.
Грижите за отглеждането на тагетисите са прости – разрохкване на почвата, умерени поливки и подхранване 1-2 пъти с минерални торове. Растенията лошо реагират на внасянето на пресен оборски тор, тъй като в този случай започват бурно да се развиват за сметка на цъфтежа си.
Тагетисите се използват широко в цветното оформление на двора и градината. Нискорастящите видове са подходящи за отглеждане като саксийни култури и вертикално озеленяване на балкони, а високостъблените сортове стават за отрязан цвят и влагане в букети.
Но това растение е не само красиво цвете. То, както споменахме вече, осигурява великолепна защита на градинските растения от вредители, тъй като притежава силни фитонцидни свойства. Именно затова е полезно да се разсажда из целия дворен участък за отпъждане на вредните насекоми. Според наблюденията на много опитни стопани, дори вездесъщият колорадски бръмбар не долюбва тагетисите.
Затова за отпъждане на нематодите по ягодите или картофите по-често трябва да се садят нискостъблени сортове от растението. А през есента те трябва да се надробят наситно и да се закопаят в почвата. Ако се посадят покрай астрите пък, ще се избегне появата по тях на черно гниене. Използват се и в борбата срещу листните въшки.
Но плюс всичко останало, тагетисите са и разпространена в много страни етеричномаслена култура. Листата на два от неговите видове отдавна се използват като подправка. Те се консумират в пресен вид в салати и в зеленчукови блюда, заедно с ярките си цветове се слагат в бурканите с кисели краставички и пр. По вкус цветовете на тагетиса наподобяват салатата крес.
Настойка от цветовете широко се използва пък за боядисване на различни блюда и сосове, масла, тесто и сирена. За заготовки през зимата се отрязват целите съцветия, които се изсушават и съхраняват в затворен съд.
Да не пропуснем да споменем, че растението проявява и силно изразени лечебни качества. То се използва основно за лечение на миоми. Прилага се също и при настинки, гъбични инфекции, измръзвания, отоци, мазоли и други здравословни проблеми.
