Съществуват множество сенколюбиви цветя и растения
Автор: Дина Харизанова
Хората, които имат голяма овощна градина, а искат да имат повече цветя в двора си, често се питат какво може да посадят под дърветата.
В природата растенията не се разпределят хаотично. Те винаги се обединяват в екологични групи, чийто център по принцип се явяват големите дървета. Около тях, в сенките на короните им, под слоя от миналогодишни листа се формира съобщество от определени растения, животни и гъби. В градината се случва същото, само че с наши усилия – около дърветата и храстите ние групираме различни тревисти растения, подбирайки ги по външен признак, така че да образуват нужната композиция.
Само че всяко растение предявява своите изисквания към условията на живот. На мнозина от насажденията не им достига жизнено пространство за формирането на корени и корона.
Под иглолистните видове осветлението практически не се променя през цялата година. Най-тежки са условията под елхите. Под тях винаги има дебела сянка, а почвата е суха. Короната им обикновено е толкова гъста, че дъждът се стича по елховите иглички като по покрив. А ако се отчете, че и почвата отдолу им има кисела реакция, то става ясно, че положението е доста сложно и е трудно да се подберат красиви растения, които да виреят наоколо. Но пък може да се създаде интересна композиция от красиви камъни и сухи стъбла и коренища.
Под короната на боровете сянката е по-ажурна и по-„прозрачна” за светлината и дъжда. Това е идеалното място за рододендроните и ериките. Освен това пясъкът, премесен с боровите иглички, образува лека рохкава почва, която е много подходяща за отглеждането на тези растения. Борът активно изсушава почвата, което през лятото не винаги е желателно, но тя е много полезна по време на есенните дъждове. Тук прекрасно ще растат и шипка, паркови рози, боровинка или алената калина. На всички тях им е нужна въздухопроводима почва. В полусянката на бора комфортно ще се чуват и някои видове божури, а също и аспарагуса и папратите. Под иглолистните дървета може да се посадят растения от семейството на орхидеите.
Разполагайки цветя под боровете, трябва да се има предвид, че обичащите богата органична почва не трябва да бъдат насаждани близо до ствола и е по-добре да се разполагат в периферията.
В пристволния кръг на широколистните дървета с успех може да се отглеждат ранните пролетни цветя от рода на минзухарите, лалетата и т. н.
През есента този кът ще се украсява от килима, изтъкан от падналите листа, които ще послужат като надлежна защита през зимата на пролетните растения. В интерес на истината, листата на не всички дървета може да послужат за тази цел. Тези на дъба, например, съдържат много дъбилни вещества, поради което много дълго време не гният, което може да попречи да пораснат нежните растения. А килимът от листата на тополата е толкова плътен, че възпрепятства аерирането на почвата. Под широколистните дървета може да се посадят нарциси, здравец, кокичета, синчец и пр.
Плодните дръвчета, особено съвременните сортове, имат добре развита повърхностна коренова система. Затова под тях е най-добре да се насаждат растения, които не изискват дълбоко прекопаване на почвата и често пресаждане. Това може да са пролетните луковични нарциси, минзухари, анемонии, кукувиче грозде и пр. През лятото тук може да растат почвопокривни растения, които плътно да покриват пристволния кръг, съхранявайки плюс всичко друго и почвената влага.
През есента под тези дървета е задължително да се изчистят опадалите листа и плодове, за да се избегне разпространението на различни заболявания. По-добре е под ябълките да не се садят храсти, тъй като тяхната коренова система може да конкурира тази на плодното дръвче. Под такива широколистни видове като липа и клен, които имат дълбока коренова система, също може да се засаждат ранни пролетни цветя. Освен това, тук земята може да се копае спокойно и затова можем да разположим и някои декоративни цъфтящи през лятото многогодишни видове, на които сянката не им пречи – камбанки, топкарамфили, астилбе, момина сълза, хоста и др.
Под гъстите дървесни корони се запазва максимална влажност, особено ако почвата е мулчирана от опадалите листа. Тук може да се засадят и лешници, които са взискателни към почвеното плодородие – а там, където години наред се разлагат опадалите листа, почвата е великолепна.
Доста по-трудно е да се подберат многогодишни видове за засаждане около брезата, тъй като тя има много силно развита коренова система и твърде силно извлича влагата от почвата на голямо разстояние от ствола си. Но тя леко понася уплътняването на пръстта и обедняването й на кислород. Под нея обаче прекрасно се чувстват многогодишните карамфили, бобовите видове, сухоустойчивите зърнени растения, дамско сърце и момина сълза. От храстите съвместими с брезата са киселият трън, японската спирея, парковите рози, жасминът, декоративната малина и др., които са относително сухоустойчиви.
Каквото и да изберем, растенията във всеки пристволен кръг трябва да се поливат по-често, отколкото в обичайната цветна леха, а и повече трябва да се торят.
Преди засаждането на каквото и да било под дърветата трябва да се прекопае, полее и да се добави плодородна почва. Не бива да се прекопава само под дърветата с плитка коренова система и особено внимателно това трябва да се направи под иглолистните видове, чиито корени не бива да се тревожат.
Понякога гъстата корона хвърля толкова плътна сянка, че е по-добре да не се мъчим да садим под нея многогодишни цветя и храсти. Но пък под всяко дърво можем да разположим абсолютно всякакви растения, стига те да са засадени в саксии или други подходящи съдове.
