Идеята на знаменитата майка на Еркюл Поаро за убийството в легендарния трен била трупът да бъде открит на гара Пловдив
Автор: Борис Цветанов
Покажете ми един човек, който не обича криминалните романи. Това във всички случаи е някоя мижитурка" – казваше един от последните класици на жанра Реймънд Чандлър.
Агата Кристи ще остане завинаги в съзвездието на ярките звезди. Малко известно е, че около нея кръжи и една малка българска планета, наречена Стефан Брашнаров, писал под псевдонима Бижо Полино или Ерол Брин.
Знаменитата майка на Еркюл Поаро започва с поезия и продължава с любовни романи – написва ги три. Така и не намира лодка в розовото море, заляло литературните сергии на Англия след Първата световна война. В света на криминалните загадки влиза след бас със сестра си, че ще напише роман, в който тя няма да познае убиеца до последната страница. И спечелва баса с „Тайнствената случка в Стайлз".
Три години обаче не се намира издател, който да рискува с новата авторка. Докато добре почерпеният Джон Бодли взема ръкописа, запокитва го в едно чекмедже и само поради случайно прочистване на бюрото си, го намира, зачита се, харесва му и го отпечатва. Той дава мизерен хонорар на Агата (името й отговаря на българското Добринка), като приема втория й роман, и третия... Но продажбите не вървят.
Докато една заран на 1926 г. Агата се събужда знаменитост – цяла Англия говори за осмия й роман „Убийството на Роджър Акройд", който се харчи като топъл хляб. Вторият тираж се продава за три дни и тя получава поздравления лично от Едгар Уолъс - по това време всяка четвърта книга, издавана на Острова, е негов криминален роман. Тайната на главозамайващия успех на Агата Кристи е в това, че води разказа от името на убиеца и това става ясно едва на последните страници. Всъщност не е кой знае колко оригинална - 42 години по-рано това вече го е направил Антон Павлович Чехов.
През 1928 г. писателката се развежда, а две години по-късно се омъжва за археолога Макс Малоун, който е 13 години по-млад от нея: „Той е археолог – шегува се Агата – колкото повече остарявам, толкова повече му ставам по-интересна"... През 1931 г. Малоун заминава на разкопки в Египет. Агата Кристи решава да го последва. Пътуват с влака легенда "Ориент експрес".
В деня, когато виелица лепи снежни парцали по стъклата на прозорците на експреса на гара София, в един вагон на гара Пловдив е открит труп на мъж, убит с девет удара с нож. В редакцията на „Утро" – „Дневник”, вестникарският динозавър Атанас Дамянов бие тревога на най-способния си криминален репортер Стефан Брашнаров. Той е известен с криминалните си репортажи в "Дневник", подписвани с псевдонима "Репортер S". По онова време комуникациите не са като днес и се оказва, че най-бързият начин да се стигне до Пловдив е с тръгващия след минути от гара София „Ориент експрес".
Има обаче проблем с качването във влака. Дамянов е обигран мъж и веднага се свързва с шефа на военното разузнаване Стефан Нойков. По онова време „Ориент експрес" е запазена територия за българското военно разузнаване. Жорж Ганчев твърди, че баща му, кондуктор в легендарния трен, всъщност е бил внедрен под прикритие военен разузнавач. Стефан Нойков на минутата урежда пътуването на Репортер S.
Брашнаров си отваря приказка във влака с кондуктора и така научава, че в едно от купетата се е настанила известна английска авторка на криминални романи, с която малко по-късно започва непринуден разговор на смесен английски, френски и езика на жестовете. Той разказва, че е криминален репортер и че пътува за Пловдив, където е открит труп на мъж, убит с девет прободни рани...
Стефан Брашнаров е бащата на българския криминален роман. Започва писателската си дейност като роб. Съвсем млад е и се спазарява да пише кратки сензационни книжки, които да излизат от името на имащия пари, но нямащ талант Иван Бунарджиев. Така в началото на двадесетте години на миналия век се появяват една след друга малки книжки с крещящи заглавия: „Трагедията в Панчарево", „Кръвожадният убиец", „Изневярата на хубавата Цветанка", „Убиецът на любовницата си" и много други.
По-късно се пробва в романи на социална тема, но е унищожен от така наречената прогресивна критика.
Когато се среща с Агата Кристи, има само като желание идеята да започне да пише криминални романи. Пред англичанката дори споделя, че носи в главата си сюжет, в който има поредица убийства, за които постепенно в полицията се създава впечатление, че убийците са съпругите, които се оказва, че членуват в секта, ръководена от някакъв мъжемразец. Кръгът се затваря, като подозренията падат върху него. Но в крайна сметка истинският убиец е човек в сянка, в който никой не се съмнява, а той действа като кукловод, марионетките на когото са и мъжемразецът, и жените.
Стефан получава от Агата Кристи поздравления и окуражения. Разменят си адреси.
Година по-късно Брашнаров получава с автограф нейния роман „Убийство в ”Ориент експрес". Веднага го дава за отпечатване в подлистници в „Дневник". Действието в книгата се развива в обстановка на снежна виелица, която по описание прилича напълно на тази, която е шибала прозорците на купето по време на разговора на българина и англичанката.
Две години по-късно Брашнаров ще получи още един роман, превърнал се в класика: "А Бе Це срещу Поаро". Във вестника, в който работи Брашнаров, той ще бъде отпечатан в подлистници със заглавие „АВС”.
Войната слага край на любопитната връзка между двамата творци.
По това време Стефан Брашнаров вече е създал най-продължителната криминална библиотека у нас „Седмични романи". Там с псевдоним Бижу Полино той ще отпечата около 50 романчета от по 48 страници. Ще изгради и фабриката за романи „Ерол Брин", за което вече писахме в "Десант". С истинското си име ще издаде само една книжка с две кримки, едната от които е "Жените убийци". Това е роман, в който осъществява идеята си, разказана в Ориент експреса. Четвърт век по-късно кралицата на кримката ще си послужи със същия похват, използван вече от Бащата на българския криминален роман и ще озаглави книгата си „Вила „Сивият кон".
Девети септември ще ликвидира българския криминален роман от първо поколение.
Стефан Брашнаров няма да опознае лагери и изселвания като някои от другите пионери на жанра (Яни Стойчев, Тотю Тотев и др.), но за него вече няма място нито в литературата, нито в журналистиката. Не губи надежда и когато ентусиастите като Петър Вранчев и Христо Минчев създават във Военното издателство библиотека "Военни приключения" поредица за криминални романи, маскирани като шпионски.
Той провежда в "Бамбука" кратък разговор с Христо Минчев, издал вече романа си "Мълчаливият двубой". Годината е 1957-ма. Брашнаров му разказва за запознанството си с Агата Кристи. Христо Минчев е впечатлен. Месец по-късно, по време на една командировка в Пловдив, настанил се на квартира в национализиран стар буржоазен дом, сяда да пише втория си роман и го озаглавява "Ориент експрес". Междувременно Брашнаров му дава „Убийството на Роджър Акройд" с надеждата, че може да дойдат по-добрите времена и английската авторка да види книгата си и на български. Нелепо убийство, извършено от хулигани в трамвай в София в края на годината, обаче става причина големият старт на „Военни приключения" да бъде възпрян, а на Христо Минчев да му се обърне внимание да не издава толкова много (за годината - цели шест?!) криминални романи...
Все пак през 1966 г. Минчев успява да убеди началника на издателството да бъде издаден романа на Агата Кристи (най-вече защото в СССР се появяват дузина нейни творби). По законите на социалистическия реализъм на шокиращото оригинално заглавие е дадено ново: „Алиби". Това е един вид прощален поклон към Стефан Брашнаров, който си отива от този свят през същата година. С поклон го изпраща и Богомил Райнов, който е работил при него, също като писател роб, един от авторите, пишещи под общия псевдоним Е. Брин.
По това време Райнов пише първия от серията си романи за Емил Боев. Озаглавява го „Господин Никой". Връзката е в това, че един от псевдонимите на пишещия и за деца Стефан Брашнаров е бил Чичо Никой.
