Политици, не бързайте да отговаряте на Лютви Местан

Автор: Люба Манолова

На митинг в Момчилград лидерът на ДПС заяви: „Дължим на жертвите отговор на въпроса ще се понесе ли наказателна отговорност за т. нар. „възродителен процес“. За ДПС като партия, представляваща жертвите, фактът, че няма нито един осъден, е болка”.
Да си кажем болките, Местане! За да продължим нататък, ще му отговоря аз. От политиците ни или неадекватни приказки, или мълчание се чува в отговор на думите на Лютви Местан.

И той продължава да си прави политиката като защитава циганите, което е, меко казано, неприемлив и циничен ход. Няма как да си в националния парламент, да правиш закони и да толерираш погазването им заради рейтинга на партията си!
„Нашите братя и сестри ромите са пълноправни граждани на България и те затова имат място и ще гласуват за ДПС, убеден съм", заяви от трибуната на възпоменателния митинг за жертвите на "възродителния процес" Лютви Местан.

Пълноправни като крадат ток, като не го плащат с години, пълноправни като бият лекари, убиват?! Какво ще е това пълноправие според евроатлантическите ценности на Лютви Местан не е ясно. Но е ясно, че когато от Франция, Италия, Белгия и Великобритания гонеха циганите заради „пълноправното им поведение”, Местан мълчеше като риба.
Защо ли? То е ясно защо.

Така че за евроценностите сме наясно, що се отнася до атлантическите ценности ще цитирам само едно заглавие от медиите напоследък: „Мултиетническа Америка потъна в расови сблъсъци, а Обама ни натиска да приемаме и интегрираме хора от Азия и Африка”.
Защо Местан не се запита дали в едни Съединени американски щати може да регистрира партия като ДПС? Защо Местан не се запита как така атлантическите му пастроци попечители държат коренното население в резервати, стрелят по чернокожите, нямат новини за милионите латиноамериканци на испански, нямат новини за милионите китайци – на китайски и прочие за всеки един от етносите си?

Така че нека засега Лютви Местан да заключи евроатлантическите си ценности някъде и да не ги вади, защото цитирането им звучи твърде пошло и не на място.
България е единствената страна, която регистрира етническа партия в политиката, без да си даде сметка за прохождането на ДПС. А то е много важно и свети като червена лампа.
Ето факти за това прохождане:

Налагаше ли се да се регистрира ДПС?
100-те български интелектуалци, политици и други граждани от Клуба за гласност и преустройство с отворено писмо до Народното събрание и до средствата за масова информация през юни 1989 г. поискаха да се върнат правата на българските мюсюлмани. За същото прокламираха и Независимото дружество за защита правата на човека, ръководено от Румен Воденичаров, със сбирки, със събиране на подписи под петиции в защита на Меди Доганов (днес известен като Ахмед Доган, б. р.), и всички политически затворници, получили присъди по различни поводи през време на „възродителния процес”.

С решения от пленума на ЦК на БКП от 29 декември 1989 г., целящи да успокоят възбудените политически сили и надигналите се едни срещу други български граждани, бе издействано всеки да може чрез индивидуално „самоопределение" да избере националната си принадлежност, свободно и навсякъде да говори на родния си език.
Това бе не добре обмислен ход според мен и доведе до редица усложнения и грешки. Решенията на пленума далеч надхвърлиха протеста срещу преименуването от 1984-1985 г. В обхвата им попаднаха над половин милион българи и цигани — мохамедани, без да е ясно защо и в името на какво.

Стигна се логично и до появата на първия програмен документ на ДПС, написан и разпространен наскоро след рождената му дата (4 януари 1990 г.), който се именуваше „Програмна декларация на Движението за права и свободи на турците и мюсюлманите в България".
Тази Програмна декларация звучи смехотворно за всеки що-годе интелигентен човек, тъй като в наименованието й бе вписано „турци и мюсюлмани”. Пробутваше се етносът турци и се разграничаваше от религиозното малцинство мюсюлмани!

А имаше ли етнически турци немюсюлмани?
Още в началото на 1985 г. е написан и разпространен призив за стачка от 24 до 31 януари 1986 г., на която не се отзова нито един гражданин. По-късно в някои селища на Толбухинско (дн. Добричко) се появява „канун" (закон) във вид на две четиристишия на турски език от неизвестен автор. Той съдържа упрек, че турският народ в България спи и се отправя зов да се пробуди за борба.

В своята книга  „ДПС в сянка и на светлина” Паунка Гочева цитира и един друг документ –  „Декларация от турците в България"'. Нейни автори са четирима тюркоезични граждани от Толбухинско, които се обявяват за основатели и членове на „Турска национална партия". Декларацията е с дата 15 август 1985 г. В края й са изброени девет фиктивни арабски имена. Първите редове на факсимилето гласят:
„Тази декларация, изготвена от членовете - основатели на създадената в България "Турска национална партия", отразява състоянието, мислите и желанията на тукашния турски народ.

Безкрайни благодарности лично на Вас — президента на Република Турция, от името на турския народ в България, на Вас и на целия народ на Турция за обещанието да бъдете винаги до нас, затова, че няма да пожалите цялата подкрепа, на която сте способни, за да стигне нашето дело до благоприятен край.
Родихме се турци, турци сме и турци ще умрем! Никой не бива да се съмнява в това.
... турският народ ...(не се чете) години мълча за българските насилия, не означава, че той е склонил глава пред тази си съдба.

Този народ се е научил да различава приятеля от врага си... Ние като народ винаги сме се чувствували турци и убедено сме обикнали Турция като своя родина. Няма да изневерим на думите на безсмъртния Кемал Ататюрк: ...Колко щастлив е този, който може да се нарече турчин."
Паунка Гочева публикува и Възванието на Турското националноосвободително движение, в което се казва: „Ей, турски чеда! Произходът и вярата ти са велики! Твоят език е най-хубавият.

Първо задължение: Говори на чист турски език! Този, който не говори на турски, губи своя произход!
Второ задължение: Възпитавай и учи децата си на турски език! Насаждай у тях чувство на турска гордост! Докато свят светува, не забравяй, че ще живее турското!
Трето задължение: Остави настрана разединението и караниците, а се захвани здраво за организацията ни, която върви но пътя на свободата на турчина! Посвети се на нашата борба! Помагай на тези. които се борят!

Четвърто задължение: Не помагай на тази държава, а й вреди! Намали своя трудов принос! Унищожавай, събаряй и пали! Отмъщавай безжалостно на свирепия душманин!
Пето задължение: Не им сътрудничи и не се жени за българи! И да умреш, не издавай тайната! Смърт за този, който прави лошо на турците И върши предателство!
Засилвай нашата тайна борба! Смърт или свобода? Вярвай, че победата ще бъде наша!“
Що се отнася до така наречения „възродителен процес“, то крайно време е да се прочете историята и от двете страни, крайно време е да се почетат и жертвите от атентатите на турското нелегално движение.

Къде са паметниците на жертвите от гара Буново? Къде са честванията на годишнините от тяхната мъченическа смърт, тъй като повечето от жертвите на този взрив бяха жени и деца?
Като подкрепя Лютви Местан за присъди за виновниците на изселването и преименуването премиерът Бойко Борисов го направи заради целостта и по-дългия живот на кабинета си.

А точно това е недопустимо, грозно и пошло: всички жертви, всички документи за нелегалното движение на така наречените турци трябва да бъдат извадени и оповестени. Без гонене на дивиденти.
Мнозинството от българите мюсюлмани научиха турски след 10 ноември. Тогава бяха внесени учители по турски.
Грешка на прехода бе заради религията да се определи и обособи етнос – но така наречените демократи го направиха. И това не им стигна, а вкараха ДПС в политиката... Нещо, което нито европейци, нито американци са сторили в най-новата си история!

Малко отклонение вместо финал
Преди броени дни на един софийски пазар в упор бе застрелян с газов пистолет мъж, за когото съобщиха, че се занимавал с наркотици.
Тогава си спомних за Конференцията на ДПС и как един мъж, наречен Октай Енимехмедов, опря дулото на газовия си пистолет до главата на лидера на ДПС Ахмед Доган и гръмна, но пищовът засече!

Доган оцеля, Доган остана жив, което си е чист късмет. Седмици наред един журналист стреляше по свински мръвки отблизо, за да докаже, че газовият пистолет в упор убива...
Никой не направи извод след този атентат, а самият Ахмед Доган се оттегли, осъзнал, че по-ясен знак за евентуално елиминиране няма да получи.

От подривната дейност до тероризма крачката е една – жертвите, независимо от причините за тяхната смърт, са хора, загубили без време живота си. В смъртта си тези хора не са обособени етнически, те са жертви на безумна борба.
Това ли иска да възкреси Лютви Местан? Това ли кара политици от всички цветове да мълчат и да не споменават жертвите от гара Буново?
Не отговаряйте на Местан веднага – мислете и четете, защото ако се пише история на преименуването – то от нея не трябва да липсва нищо! Нито жертвите, нито причините, нито последиците!

Анализирай това
От подривната дейност до тероризма крачката е една – жертвите, независимо от причините за тяхната смърт, са хора, загубили без време живота си. В смъртта си тези хора не са обособени етнически, те са жертви на безумна борба.
Това ли иска да възкреси Лютви Местан? Това ли кара политици от всички цветове да мълчат и да не споменават жертвите от гара Буново?

В категории: Анализи , Горещи новини