На 14 януари почитаме св. Нина и избитите в Синай и Раита свещеници, а ромите, както и някои източноправославни страни, отбелязват Нова година
Света Нина се родила в Кападокия и била единствената дъщеря на знатни и благочестиви родители. В превод от асирийски името й означава „царица“. Нейният баща – римският военачалник Завулон, бил роднина на свети великомъченик Георги, а майка й Сусана била сестра на Йерусалимския патриарх.
На дванадесет години Нина дошла с родителите си в Йерусалим. Тук баща й, горейки от любов към Бога и желаейки да Му служи с монашески подвизи, се посъветвал със съпругата си и приел благословия от блажения Йерусалимски патриарх. После се простил със сълзи с невръстната си дъщеря и като я поверил на Бога, той се оттеглил в Йорданската пустиня.
Съдбата обаче отвежда Нина в земите Иверия (дн. Грузия) където тя заживяла благочестиво и целомъдрено, проповядвайки Евангелието и призовавайки християните и друговерците към покаяние.
Когато пристигнала по тези места, синът на персийския цар Хозрой и родоначалник на династията на Сасанидите в Грузия – цар Мириан, бил ревностен идолопоклонник.
Но, благодарение на християнското си смирение и вяра, св. Нина му помогнала да приеме Христовата вяра. Така цар Мириан станал за Грузия това, което бил Константин Велики за Гърция и Рим. Затова света Нина се счита за покровителка и просветителка на тази страна.
В деня на светицата празнуват всички, които носят името Нина, но Нина празнува имен ден и на 6 декември, когато църквата отбелязва Никулден. В българския език името Нина се среща по-често като кратка форма на името Николина.
На 14 януари православната църква почита и преподобните отци, избити в Синай и Раита. Тяхната история датира от ІV в., когато по източния бряг на Червено море живеели много отшелници в строго въздържание. Скоро те били нападнати от сарацинско племе, което избило всичките 40 монаси в Синайския манастир.
През V в. бедуините разрушили напълно Синайската обител. Те предали на смърт много иноци, а други отвлекли в робство. Трогнат от мъжеството на тези верни на Христовата вяра мъже, Юстиниан Велики още в първата година от своето царуване построил в планината Синай прочутия манастир „Св. Екатерина”. Там и до днес се съхраняват два забележителни старобългарски пергамента – Синайски псалтир и Синайски требник.
Денят 14 януари е много важна дата в някои източноправославни страни като Русия, Армения, Беларус, Босна и Херцеговина, Грузия, Казахстан, Македония, Черна гора, Молдова, Сърбия и Украйна, където на тази дата се празнува Старата Нова година, както е било по Юлианския календар.
Празникът Василица (или още ромската Нова година) също се чества на 14 януари. Това е най-големият празник на циганите от всички вероизповедания. Празненствата започват още на 13 и продължават до 15 януари, през което време ромите отбелязват Бъдни вечер, Василица и „патерицата”. А на 14 януари почитат своя светец – покровител, наричан от тях Банго Васил.
На Василица по стар обичай се коли курбан – най-често гъска или пуйка. А на третия празничен ден – „патерицата“, циганите се отдават на взаимни гостувания у близки и приятели, при които се подреждат пищни трапези и се вдигат големи веселби.
