Почитаме Ромил Видински

На 16 януари Българската православна църквата почита паметта на св. Ромил Видински, небесен покровител на Видин и на целия български народ.
Както се разбира и от името му, родно място на преподобния Ромил е град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При светото си кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си.

Когато пораснал, поискали да го задомят, но той избягал тайно в столицата Търново, където в манастира „Св. Богородица Пътеводителка“ бил постриган за монах с името Роман. Заради неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните всички братя в търновската Света гора и в местността Устие, обитавани от множество монаси, започнали да го наричат „Калороман“ по гръцки или „Добрият Роман“ по български.

Той чул, че великият сподвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание св. Григорий Синаит преминал да живее на българска земя в местността Парория, намираща се на границата между България и Византия. Роман оставил всичко и дошъл тук, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот.
Турските нашествия, разбойническите нападения и смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, където приел велика монашеска схизма с името Ромил. После заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за атонската Света гора, където се подвизавал дълго време в местността Мелания и събрал монашеско братство.

След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира „Св. Възнесение“, където и починал на 16 януари 1375 г.
На 16 януари църквата почита и паметта на свети свещеномъченик Дамаскин. Той се родил в Габрово, Великотърновска епархия. Приел монашеството в атонския Хилендарски манастир, където бил произведен в сан йеродякон, йеромонах и в един момент дори става игумен на светата обител.

Веднъж се отправил по манастирски работи в Свищов, където имало хилендарско подворие. Едни турци, имащи парични задължения към манастира, вместо да се издължат, наклеветили Дамаскин, че имал връзка с една туркиня. Изправили го пред съда, където кадията бързо разбрал, че е невинен и затова се опитал да го оправдае. Но крясъците на разярената тълпа надделели и въпреки съда и законите, без да чуват заплахите на главния старшина, турците грабнали Дамаскин и го повели към бесилото.

Само едно средство му оставало да се избави от незаслужената смърт – да се отрече от Христа и да признае Мохамед. Но въпреки че на три пъти му предлагали всевъзможни блага, ако се отрече от своята вяра и въпреки очевидната заплаха за живота му, страдалецът спокойно отговарял: „Аз съм се родил християнин и християнин ще умра! Водете ме където щете!“ Той бил обесен през 1771 г. и погребан под стряхата на старата свищовска черква „Св. ап. Петър и Павел“.

Ликът и името му са почетени на видно място на темплото (черковния иконостас) в софийския храм-паметник „Св. Александър Невски“.
Светецът бива наричан Габровски, защото е роден в Габрово, а също и Свищовски, защото гробът му е в Свищов.

В категории: Вяра , Горещи новини