Искам да изкажа своята благодарност на полковник о.з. Иван Колчев за сведенията, изнесени във в-к „Десант“ - бр. 49 от 12 декември 2014 г. в материала „Генералът от пехотата Стефан Тошев“.
Моят дядо - полковник о.з. Васил Стоянов Динов, е участвал в боевете на Добруджанския фронт през 1916 г.
На 2 август 1915 г. той е произведен в чин подполковник, а от 16 септември 1917 г. - в чин полковник.
От него е останало тефтерче, в което собственоръчно са нарисувани схемите на разположение на позициите на румънските войски в Южна Добруджа около Тутракан, Силистра, Алфатар със записки за броя на участващите войски през месец май 1916 г.
От изложението във вестника придобих представа за отбелязаните схеми в дядовото тефтерче, за което благодаря още веднъж!
на 18.12.1939 г. почива един от най-активните и успешни членове на дружеството в Русе, бивш негов председател и член на Централното управление, многоуважаваният полковник о.з. Васил Стоянов Динов. Той е роден през 1867 г. в гр. В.Търново., завършва гимназия в родния си град и през 1889 г. завършвайки Военното училище е произведен в първи офицерски чин и назначен в Русенския гарнизон. В навечерието на Балканската война 1912 г. е дружинен командир в 19-ти пехотен полк в гр. Разград. Като такъв взема участие в нея при боевете край Ески-Полос и Петра, където е тежко ранен в двата крака. За участието му във войната е награден с „Орден за Храброст” IV-та степен, II-ри клас. След оздравяването си се завръща отново, като командир на дружина в 19-ти пехотен полк, въпреки предлаганата му тилова длъжност. С дружината си взема участие в Междусъюзническата война на върха „Китка”, за което е награден с орден „Св.Александър” IV-та степен. В Първата световна война е също командир на дружина в 19-ти полк и участва в атаката на Тутракан 1916 г. В тази битка отново е тежко ранен в двата крака, като остава инвалид с 30 % намалена работоспособност, поради тежката травма в бедрената кост на левия му крак. За участието му в тези боеве е награден повторно с „Орден за Храброст” IV-та степен, I-ви клас. След оздравяването си е назначен в Щаба на армията в Кюстендил, после е назначен за интендант на 12-та пехотна дивизия. След демобилизацията е назначен за командир на 19-ти пехотен полк и произведен в чин полковник. Остава на тази длъжност до 1920 г., след което е съкратен по силата на клаузите на Ньойския договор за намалението на войската. В гр. Разград основава и е председател на дружеството на запасните офицери до 1929 г., след което се премества в гр.Русе, с който го свързват незаличими спомени от началото на офицерската му служба. Тук той заедно с други офицери основава Кооперативна пенсионна каса, която се утвърждава и в последствие прераства в Кооперативна пенсионна банка. В негова памет приятелят му подполковник о.з. Стефан Стойнов, освен биографията му в бр. 872/13.01.1940 г. ще напише: „Васил Динов беше човек с добри обноски, като офицер, общественик, баща. Той се ползваше с почит и внимание от всички. Чужд на словоохотливостта и теоритичните увлечения, с безобидна, характерна нему усмивка, преглътваше и потискваше в себе си хорските слабости и обществените недъзи от желание да не огорчи другите.”
