Атрактивно експонираната стара късноантична крепост приема посетители от лятото на миналата година
Автор: Диана Славчева Снимки: Авторът и Исторически музей - Бяла
България е страна, богата на древни старини. В последните години те все по-често биват изравяни изпод земята – за щастие не от иманяри, а от археолозите, които камък по камък и фрагмент по фрагмент упорито разкриват останките от стари крепости, постройки, църкви и дори цели градове.
За много от тези обекти информация са дали още преди повече от век братята Шкорпил, поставили основите на българската археологическа наука и музейно дело. Проучвайки нашето културно-историческо наследство, на нос Св. Атанас до днешния град Бяла, Варненско, те попадат на руините на малка късноантична крепост.
„Носът представлява удобно място за защита; на юг и североизток той се спуща стръмно и скалисто в морето, а само откъм запад има един силен зид с дълбок прокоп, който е пазел крепостта“ – отбелязват Хермингилд и Карел Шкорпил в своя публикация от 1892 г.
В наши дни археологически разкопки се провеждат в периода 2009 – 2013 г. Специалистите са стигнали до извода, че крепостта е приютявала зад стените си цял малък пристанищен град, в който някога е кипял активен стопански живот – тук се е въртяла търговия, развивали са се занаяти, процъфтявало и земеделието...
В района на вътрешния град са разкрити няколко пещи. В едната се е изпичала битова керамика – гърнета, кани, стомни, чаши и пр. Имало и пещи за производство на керамични тръби за водопроводите и отоплителните инсталации.
Като стана дума за водопровод, трябва да се отбележи, че градът се е водоснабдявал от извор, намиращ се северно от носа, като живителната течност е стигала до обществените сгради и домовете на хората по керамичен водопровод. Вода се вадела и от кладенци, пръснати тук-там из терена. Населеното място е имало и добре устроена канализационна система.
Смята се, че през VІ в. местното население е надхвърляло 1000 души, като през периодите на усилено корабоплаване прииждащите търговци и моряци увеличавали числеността му. Изградена още през ІV в., крепостта устояла на превратностите на времето и природата чак до VІІ в., когато през 614 г. по време на аваро-славянското нашествие била опожарена и изоставена.
Иначе в района се откриват материали от още по-стари времена – като тракийския култов център, съществувал от ІV в. пр. Хр. до І век от новата ера, както и римското светилище на Херакъл от ІІ-ІІІ в.
Но да се завърнем в атмосферата на пристанищния град отпреди шестнадесетина века. Тогава животът основно е бил съсредоточен покрай централната улица, застлана с големи каменни плочи, която тръгвала от средата на западната линия на укреплението и вървейки на изток, достигала до малък площад югозападно от градската базилика. Специалистите я определят като „средна улица“ (мезе), която е много характерна за късноантичните градове.
Именно край нея са били разположени магазините, занаятчийските ателиета и други производствени сгради, питейните заведения и страноприемниците, обществената баня, в която, както пояснява ръководителят на археологическите разкопки доц. д-р Валери Йотов, бил приложен рядко използваният дори и през римско време метод за допълнително загряване на помещенията, като на места топлият въздух се движел между стените през специални отвори.
Тази баня е една от малкото сравнително добре запазени подобни сгради от времето на Късната античност, открити не само в българските земи, но и на целия Балкански полуостров.
Впрочем, освен за поддържането на хигиена, в онези древни времена градската баня е била използвана и за извършването на лечебни процедури – нещо като тогавашен спа център. В нейните зали, освен това, гражданите обменяли клюки, сключвали сделки, диплили политиката и дори въртели дребен амбулантен алъш-вериш.
Несъмнено обаче най-впечатляващата постройка – и в миналото, и днес – е базиликата. Тя е част от разкрития раннохристиянски сакрален център, включващ освен нея, и жилище за главния свещеник; хранилище за даровете, оставяни от миряните, кладенец за светена вода и кръщелни помещения. Едната кръщелна, разположена в притвора на храма и обозначена като номер едно, е единствената открита у нас, чийто басейн е с формата на „кръг в правоъгълник“.
Тя е била използвана в първите години на покръстването на местното население. И тъй като това били предимно възрастни хора, нейният басейн е с по-големи размери и дълбочина. След разрушаването й в най-източното помещение на базиликата е изградена друга кръщелна, но с кръстовидна форма, каквато се среща и на други места в България – такива са баптистериите в църквата в местността Джанавара край Варна, малката базилика с мозайки в Пловдив и др. В Сърбия също има открити кръстовидни кръщелни от нейния тип.
Базиликата на нос Св. Атанас е трикорабна. За късмет на археолозите, при разкриването на храма те попадат на множество запазени фрагменти от най-различни детайли от олтара, изработени от мрамор, както и намират почти цели или части от плочи с релефи, стълбчета и колонки от олтарната преграда.
Непосредствено до основата на изцяло запазената абсида пък откриват една от олтарните маси с три от нейните крака, оформени като колонки с красиво орнаментирани в къснокоринтски стил капители.
Всичко това е позволило впоследствие да бъде възпроизведено с почти автентична точност някогашната визия на олтарното пространство. И сега туристите, идващи да разгледат късноантичната крепост в Бяла, могат с възхита да се пренесат назад във времето и да си представят как е изглеждал този храм в древността. А тъй като абсидата му буквално се извисява на ръба на носа, посетителите просто няма как да не останат очаровани и от разкриващата се пред очите им омайна панорама към необятната черноморска шир.
Трябва да отбележим, че базиликата е била доста важна в някогашния раннохристиянски свят. Църковните служби в нея се провеждали от епископ. Свещениците сядали на изградените встрани от епископския престол каменни пейки (синтрон).
Недалеч от християнския комплекс се намира един друг обект, който фокусира голям интерес към себе си. Това е една от трите открити тук винарни. Тя е най-запазената и в нея е експониран макет на дървен уред за мачкане на грозде – иновация отпреди векове.
Атракцията дава представа за технологията, по която древните са превръщали гроздовия сок във вино. Античното шато е покрито със специална конструкция, а на огромно пано над него са изобразени сцени от някогашния процес на винопроизводство.
И за да е пълна представата за това как в миналото е изглеждал градът, е направена специална негова визуализация. Макетът на старите къщички и обществени здания в населеното място изкушава да бъде използван като фон за драматизация на някоя приказка – толкова одухотворени и в същото време някак мистични са живописните улички в него.
Цялото великолепие на стария пристанищен град е умело пресъздадено със средства, осигурени по европейски проект за реставрация и консервация, който е на стойност над 5 милиона лева. Това е една добра илюстрация как парите на Европа могат да бъдат удачно използвани за развитие на културно-историческия ни туризъм.
Обектът в Бяла приема посетители от лятото на 2014 година. Само за няколко месеца е разгледан от около 15 000 души. А тепърва предстои той да бъде популяризиран като интересна дестинация. Повярвайте, заслужава си да се види.
