Обезлюденият край е сред най-малко познатите на туристите причудливи места у нас
Автор: Камен Колев
Трънският край не е място, където да отскочите за кратка разходка и да си тръгнете. Ако у вас поне малко говори инстинктът на откривател и пътешественик, Трън и регионът ще ви задържат поне няколко дни, които не е сигурно дали ще ви стигнат, за да изследвате всички мистерии и причудливи кътчета.
Като се започне от красивите легенди за ждрелото на Ерма река, мине се през Музея на киселото мляко и се стигне до драматичните премеждия на света Петка, чието име носи един от най-мистериозните скални параклиси у нас.
За любителите на екстремните преживявания районът предлага чудесни възможности – тук има няколко спиращи дъха екопътеки, виещи се край красивите ждрела на реките Ябланица и Ерма.
Ждрелото на Ябланица е близо до сръбската граница. Изходна точка е село Трънска Банкя, което всички наричат просто Банкя. Името му идва от лечебния минерален извор с температура около 18 градуса, който блика край селото. Наблизо е и първият открит минерален басейн в страната.
До селото се стига по отклонение на север от пътя Брезник – Трън, на около 2-3 км преди Трън. На влизане се минава по малък мост, а вдясно има място за колите. 50 метра по-надолу тръгва планинска пътека, а на 200 метра в дясно тръгва отклонение, изпъстрено с табелите за ждрелото.
Трябва да сте добре подготвени за екстремен преход, затова първият половин час не бива да ви заблуждава с равната, приятна пътечка, на сянка под дърветата. После тя се раздвижва, постоянно се редуват изкачвания и спускания, минава се през няколко паянтови дървени мостчета и безброй стъпала.
Тези, които не идват за пръв път, знаят, че пътеката не свършва при пещерата, а след нея има още множество мостове и причудливи лъкатушения на ждрелото. Следва прочутият по тези места Зелени вир - едно от местата за почивка и пикник по пътеката.
Недалеч е и най-привлекателната част от ждрелото – каскада от малки водопади и прагове с различна големина, образувани от действието на Ябланишката река. Най-мистичното тук е триадата вода – скала – растителност.
Някои от растенията са изключително редки и красиви - люлякът през май и уникалната само за Балканския полуостров Фрайхенбахова перуника през месец юни. Не по-малко красиво, а и обвито с романтична легенда, е ждрелото на Ерма река.
Според преданието, тук някога са се любели местната девойка Дарина и монахът Йосиф. Заради невъзможната си отчаяна любов двамата били насилствено разделени и превърнати в скали на няколко метра една от друга. Хилядолетия се гледат, без да могат да се докоснат. От сълзите на младите влюбени започнала да извира буйната и пенлива река Ерма.
Всъщност ждрелото й е резултат от хилядолетното ерозионно действие на речните води, прорязали дълбока теснина във варовика. Гледката спира дъха с внушителните си и причудливи скални образувания в речните ждрела, пенливи водопади и водни прагове.
Заради отличните условия за планински туризъм, мястото е любимо на катераческите клубове в страната, всяка пролет тук се провежда алпийската среща за купа „Трънското ждрело”. През 1961 г. природният феномен е обявен за защитена територия и е вписан сред Стоте национални туристически обекта.
По поречието на Ерма, в подножието на връх Руй, е разположено и китното градче Трън. Територията на общината достига до границата със Сърбия, а на нея живеят 5000 души в 52 селища. Оттук минава прочутият в древността Знеполски друм – пътят от Дубровник и Адриатика през Сърбия и Знеполе към София и вътрешността на страната. Но красотата на природата в Трънския край далеч не се изчерпва само с ждрелата на Ерма и Ябланица. Магическото съчетание от високи и хълмисти земи, котловини, многобройни долини и проломи, кара навремето Алеко Константинов и Константин Иречек да нарекат този край "Българската Швейцария".
Освен с красивата природа, Трънският край може да се гордее и със своята култура и история. Регионът е изпълнен с останки от древни селища, тракийски могили, римски бани и вили, руини от антични и средновековни крепости, манастири и църкви. Най-голямо и стратегически най-важно е било укрепеното селище край днешното с. Зелениград. През Античността и Средновековието то е било политическият и икономически център на цялата област.
Надпис, намерен в района, свидетелства, че някога тук е имало светилище на бог Аполон, което през Средновековието е превърнато в малка черква, наричана Царева църква.
Крепостта на местния войвода се е издигнала в района на застрашително надвисналата канара Шили камък. Мястото е пълно с останки от укрепителни съоръжения. Друго селище с древна история е Забелу, където е открита най-голямата римска вила в Пернишка област. Останките й са достъпни за туристите, а наблизо е разположен голям тракийско-римски некропол.
Вековно съществуване има и крепостта Земун до с. Ярловци - скалист хълм със стръмни страни. Обектът не е изследван от археолозите, макар в южното подножие на Земун и досега да се намира минерален извор, известен като Римска баня.
Обвита в мистерия е средновековната скална църква "Св. Петка" в трънския квартал Баринци. Според местното предание тук светицата е имала страховити премеждия.
Една от любопитните находки вътре в малката пещера е запазената през столетията „вкаменена пита”.
В подножието на скалната църква през 1853 г. върху основите на по-стар храм е изградена една от най-представителните възрожденски култови сгради в Трънско - днешната гробищна църква, наречена на името на св. Петка.
В Трънско и до днес има 8 манастира и 26 църкви, тъй като през Средновековието районът е бил значим духовен и културен център. В Знеполе още в края на Х век е създадена епископия, с което започва мащабно църковно строителство. Край Трън се намира най-големият и прочут манастир в района - "Св. Архангел Михаил", датиращ от ХIV в. В средата на олтарната абсида е положена антична жертвена маса, намерена навремето в антично светилище в местността Престол до ждрелото на Ерма река. В миналото манастирът три пъти е бил разграбван, опожаряван и отново възстановяван.
Любителите на поклонническия туризъм трябва да посетят и манастирите “Свети Илия” до с. Пенкьовци, “Света Богородица” до с. Велиново, както и Реяновския манастир “Света Богородица”. Тези храмове на духовността обаче не са в добро състояние заради хроничния недостиг на средства за възраждане на този български край.
Най-старата църква в Трънско е "Св. Петка" в с. Пенкьовци храм, на 38 км от Трън.
Основите й са положени в началото на XIV век, а през Възраждането е била пищно изографисана. Архитектурното оформление е с полигонални и полукръгли западни фасади, характерни за западната църковна архитектура, които у нас могат да се видят само в Трънско и Брезнишко.
След обиколката на църквите и манастирите си струва да посетите Музея на киселото мляко, отворен през 2007 г. в с. Студен извор. Разположен е в двуетажна къща, недалеч от родния дом на българския учен, открил Lactobacillus bulgaricus, д-р Стамен Григоров.
Битовата стая на първия етаж представя традиционната вътрешна уредба на българската къща от средата на XIX век. На втория етаж има изложбена зала и библиотека, богата с документация за българското кисело мляко.
В сбирката са първата научна публикация на д-р Стамен Григоров за киселото мляко, отпечатана на френски през 1905 г., както и последните проучвания за противораковите свойства на млякото, направени от проф. Акийоши Хосоно в университета Шиншу, Япония.
Макет в изложбената зала показва пътя на млякото – от издояването до промишленото производство и реализацията, а информационни табла разказват за домашното подквасване и занаятчийското производство на лечебния продукт, за промишлените технологии за получаването му, за хранителната и биологичната му стойност.
Още един музей в Трънския край буди внимание – в известното в миналото с развитото си грънчарство село Бусинци. През Възраждането тук е имало прочута в цялата страна школа за изработка на керамични съдове. В нея са работели над триста специални грънчарски колела, на които от глина са били изтегляни съдове в различни форми. После те са били изписвани богато и в цветовете на есента - жълто, зелено и виненочервено.
Типични за региона са т. нар. бусински “оканичета” - малки стомни за вино и ракия, украсени с пластични фигурки. Носели ги, когато отиват да канят (да окат – б. р.) кума и други гости на сватбите си. Навремето местните майстори са изработвали над 100 вида трапезни глинени съдове – всеки със своята тайна за смесване и със своя избор на цветове.
