Събуждам се с главоболие. Усещам и парене в гърлото. Очевидно съм настинала. Вадя от аптечката два аспирина, гълтам ги и се закашлям.
„Май ще ти трябва „Фервекс“ – обажда се зад гърба ми малкият.
„Ти пък откъде знаеш?“ – учудвам се аз на третокласника. „Ами от рекламите по телевизията – отвръща той и започва да цъка с дистанционното. – Ето, виж, изскочи нещо за теб по този канал – „При гърлобол, бързо взимай „Ефизол“!
„Дечко – присмя му се каката, – „Ефизол“ е за малчугани като теб. На мама й трябва нещо по-силно. Например „Стрепсилс интензив“.
Обещавам да си го купя и хуквам към спирката. В маршрутката отново се закашлям, а седящото до мен дете сочи с химикалката си – „Бромхексин“. „А защо не АЦЦ?“ – обажда се един очилатко.
Оставям ги да спорят и слизам, за да вляза в аптеката. Когато най-сетне се добирам до офиса с пълна кесийка с пет-шест вида хапчета и прахчета, колежките ахват. Трябва да съм във форма, защото имаме да представяме проект за един конкурс, от което зависи ще имаме ли работа и прилични заплати в следващите две години. Разтичват се – едната ми носи „Колдрекс“, другата настоява да взема „Терафлу – усилена формула“, а чистачката ми прави силен билков чай с мед и лимон.
Изгълтвам шепа медикаменти и се заемам с проекта. Край мен шепнешком се развихря дискусия на коя от рекламите трябва да вярваме и по коя телевизия дават най-много рекламни клипове на илачи. И печелят от това, разбира се.
„И какво като лапат милиони! Поне няма висене на опашка при джипито. Пък и то ти предписва все едно и също. А тук – цък с дистанционното и само за болно гърло ще попаднеш на пет-шест вида лекарства. Рекламите определено помагат на хората“ – пали се един колега. „Или пък ги объркват“ - контрира го колежка.
Избутвам ги извън стаята да не ми пречат, но вместо да се съсредоточа, мисълта ми блуждае. Непрекъснато съм се дразнела, когато прекъснат някое предаване, което гледам, заради рекламния блок. Освен лекарства, рекламира се и всичко останало – храни, дрехи, мебели, санитарни принадлежности... И напълно се зомбираш. Отиваш в магазина за кремвирши, да речем, и веднага в ума ти изплува: „Бони – предпочитаме месо“. Тоалетната хартия задължително трябва да е „Емека – изгодна, здрава и мека“, а памперсите „Пуфи“, дето досега не сме ги ползвали. Да не забравяме „Мистър Пропъл и домът ти е чист“. Така са ни ги набили в главите, че дори в кварталната бакалия съм чувала да искат пиле „Градус“ – без вода и консерванти“.
„Виж – сепва ме шепотът на един колега пред пенсия, – ти май пи повечко лекарства. Може главата ти да се замае. Ето ти и „Виногин“ – за чиста памет и концентрация. От „Витаголд“. Сам професор Мермерски го рекламира!“.
Спечелихме конкурса с презентацията си. Колегите се събраха да празнуват, а аз се прибрах почти час по-рано вкъщи, където децата ме посрещнаха с по едно-две закупени от личните им средства лекарства. Чакахме гости за вечеря и трябваше да съм на крака.
То и те пристигнаха с по някой друг блистер хапчета, та всичко мина добре. А след като си тръгнаха, съзрях пълната с лекарства кесия и се почудих какво да ги правя – настинката ми вече беше отминала. Изведнъж се сетих – имаше там сред рекламите една енергична жена, дето хвърляше къчове като дядо Петковото магаре. Тя мъжът ми може да не продаде, но всичко друго може. Или пък това май беше от друг рекламен клип?!
Никой не рекламира "Ролс Ройс",но който има пари си го купува!Повечето от широко рекламирани вълшебни лекарства са базирани на класическият аспирин с многократно повишена цена.Не случайно фармацефтичната промишленост е най-печеливша.
