С пет за месец, новата 2015 г. даде заявка, че може да подобри статистиката от 2005-а, когато имаше над 20 поръчкови убийства
Автор: Борислав Михайлов
От началото на януари в България бяха извършени пет поръчкови убийства: двойното убийство в София на строителния предприемач Митко Дамянов и съпругата му Наталия, разстрелът с пет куршума на шефката на кабинета на кмета на Пазарджик Татяна Стоянова, още един разстрел – на собственика на заложна къща в Пловдив Димитър Стоянов-Лудия, както и убийството на петричкия бизнесмен и собственик на бар Орхан Джевизов.
Ако се върнем месец назад, ще трябва да споменем и смъртта на Хрисим Хрисимов, който бе прострелян на 4 декември пред кафенето си в столичния квартал „Банишора“. Хрисимов бе ключов свидетел срещу групата за поръчкови убийства на Йосиф Йосифов – Йоско Костинбродския, известна като „Килърите“ 4.
Този наситен график на платената смърт дава повод да се върнем 10 години назад – в 2005-а, когато са извършени над 20 поръчкови убийства, някои от които са повече от знакови, например на бившия столичен общински съветник от СДС Георги Василев, приватизирал „Паркинги и гаражи” и убит като куче, докато разхождал кучето си. (Това като реплика на думите на кмета на Пазарджик за разстрела на дясната му ръка Татяна Стоянова: „Никой не заслужава да умре така, убит като куче”).
Има прилики, които си струва да кажем на глас, вкл. заради „доказателствата”, че в България времето е спряло – поне що се отнася до борбата с организираната престъпност, дефицита на справедливост и опитите за реформи в съдебната система.
Но преди това нека погледнем на таблото с надпис „Издирва се”, което виси във всяко полицейско управление, също като в старите екшъни, където пред очите на шерифа винаги има купчина листове със знаковото „Wanted”. Нали не сте забравили култовата реплика на Бойко Борисов от времето, когато беше главен секретар на МВР (2001-2005): „Ние ги хващаме – те ги пускат”?!
Търсени, за да влязат в затвора…
Тъкмо падна бюлетината за издирване на бившия шеф на ДАНС Петко Сертов чрез Интерпол и на нейно място трябва да се сложи обявата за издирването на Евелин Банев-Брендо. Както е известно, той е осъден на две инстанции в Италия на 20 години затвор като ръководител на международна група за трафик на кокаин и беше върнат в България за друго дело – за пране на 21 млн. лева – по което бе осъден на първа инстанция и оправдан на втора от Софийския апелативен съд, който му наложи мярка за неотклонение „подписка” и забрана за напускане на страната.
Е, ако се съди по редица информации, Брендо е последвал примера на братя Галеви и е духнал от България в неизвестна посока. Какво от това, че властите в Румъния и Швейцария също го издирват, за да го изправят пред съда…
А понеже говорим за поръчкови убийства, редно е да припомним, че правосъдието изгуби през декември по пътя от съдебната зала до затвора и двама от тримата, осъдени за смъртта на студента Стоян Балтов. По-рано през миналата година се изпари и един от малцината, получили присъда за поръчителство на убийство – сърбинът Бикики Хаки, който всъщност беше предаден на властите от наетия от него убиец.
Но всъщност най-симптоматично е продължаващото 10 години (или може би 25 години или дори 70 години?!) търсене на знаковата за правосъдието категория „справедливост”. Нейното отсъствие, а не разчистването на бандитски територии и сфери на влияние, е основната причина за поръчковите убийства от началото на 2015 г.
Нека припомним – убитите са строителен предприемач, излъгал десетки, платили „на зелено”; собственик на заложна къща, подозиран, че се е занимавал и с откровено лихварство; началничка на отдел в общинска администрация, където по думите на депутати и общински съветници има корупция, нагласени обществени поръчки, финансови далавери…
Вечният дефицит на справедливост... Говорим за ситуации, в която потърпевши или убийци по поръчка са наети, за да раздадат справедливост и/или възмездие.
През ноември 2009 г. тогавашният председател на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев отново обърна внимание на редица слабости на съдебната ни система. Според него "има дефицит на справедливост и той съществува от първия ден на прехода. Към момента той е добил ужасяващи размери, което дава надежда, че вече нещо ще се случи".
По същото време тогавашният главен прокурор Борис Велчев констатира, че властта не репресира нарушителите и оттам - не създава респект към закона, а превенцията на правонарушенията е занемарена и лишена от ефективни механизми.
„Вероятно част от тези изводи са пресилени и поради това - несправедливи. Вероятно и аз съм пристрастен, защото търся оправдание и пред хората, и пред себе си защо дефицитът на справедливост е така болезнено осезаем", пише Борис Велчев в столичен всекиидневник.
Защо не сме в Шенген?
И заради поръчковите убийства, редно е да го кажем. Между другото, според статистиката, те са едва 13% от всички.
На 15 декември 2006 г., в навечерието на пълноправното ни членство в ЕС, авторитетният британски вестник „Файненшъл таймс” писа:
- че според Европейската комисия от 1992 г. досега в България са извършени 173 поръчкови извънсъдебни публични убийства и атентати;
- че както извършителите, така и поръчителите са останали неразкрити и ненаказани;
- че сега, с присъединяването на България към Европейския съюз, този проблем ще престане да бъде чисто български и ще стане европейски, тъй като засяга проблемите за нивото на обществения ред и сигурността в страната, и най-вече проблемите за сигурността на гражданите при ежедневното им битие;
- че с превръщането на България в част от отвореното гранично пространство на Европейския съюз и с нейното включване в европейското гранично сътрудничество и обмена на полицейска информация съществува реална опасност предназначената за полицията секретна информация да попадне в ръцете на мафията.
Трудно е да се добави нещо, освен обновените чисто статистически данни, така че надали ни очакват кой знае какви изненади в поредния доклад на ЕК, който закономерно се очаква от управляващите в обстановка на повишена тревожност.
Всъщност има още няколко факта и констатации, които от години се изтъкват в доклади на Центъра за изследване на демокрацията. Първата констатация е, че много често разследването на поръчковите убийства се „пробива” на ниско ниво от разследващите или от изтичане на информация от тях. Втората: същият ефект се постига и с политическа намеса… Както и чрез странни съдебни решения или чрез също толкова странни резултати от случайното разпределение на делата. А освен това с представянето пред съда на негодни веществени доказателства или с изчезването на ключови за обвинението свидетели. И т.н.
Срок за залавянето на убийците – понеделник
До седмица ще бъдат разкрити извършителите на няколкото показни убийства, които станаха в последните дни. Така рече премиерът Борисов в неделя, 18 януари, след като лично отиде в МВР, за да участва в оперативно съвещание на полицейски шефове и висши обвинители относно извършените престъпления.
Повече от час Борисов разговаря с главния секретар на МВР Светлозар Лазаров, зам.-главния прокурор Борислав Сарафов, с ръководителите на Специализирана апелативна прокуратура и на Софийската градска прокуратура Даниела Попова и Христо Динев, с ръководствата на Криминална полиция и СДВР.
До края на седмицата предстоят разкрития по 3 убийства, съобщи „Труд", като се позова на запознати с изнесеното на срещата, в която не е участвал вътрешният министър Веселин Вучков. А в сряда новината бе, че не бива да се очакват новини.
Все още е рано да се говори за разкриване на последните убийства в страната. Това стана ясно от изявления на заместник главния прокурор Борислав Сарафов и главния секретар на МВР Светлозар Лазаров след съвещание при премиера Бойко Борисов. По думите на Сарафов "на този етап не може да се каже нищо, но скоро ще има нещо".
Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров увери, че институциите работят съвместно за разкриването на извършителите на тези тежки престъпление.
Което дежурно уверение всъщност сме чували много пъти…
Анализирай това
И понеже говорим за поръчкови убийства, редно е да припомним, че правосъдието изгуби през декември по пътя от съдебната зала до затвора и двама от тримата, осъдени за смъртта на студента Стоян Балтов. По-рано през миналата година се изпари и един от малцината, получили присъда за поръчителство на убийство – сърбинът Бикики Хаки, който всъщност беше предаден на властите от наетия от него килър.
Нерде поръчкови убийства, нерде дядо Марин
Преди дни дядо Марин Иванов от врачанското село Камено поле стана герой на не една медийна публикация. Злободневното в битието на стария човек е, че за 6 месеца домът му е ограбван 17 пъти.
Не смее да излезе от къщи, защото, направи ли го, в нея се наместват крадците, които напоследък посягали и на зимнина, че и на храна.
Дядо Марин Иванов отдавна е „поръчал” апашите на полицията. Той не знае, че на нея не й стига нито живата сила, нито единия милиард, който получава всяка година от държавния бюджет.
Надали е чул и признанието на вътрешния министър Веселин Вучков, че МВР се задъхва под собствената си административна тежест и много трудно изпълнява елементарните си законови функции.
Дядо Марин вероятно се заканва, че е готов и да убие, за да защити дома си и зимнината си, но е малко вероятно да го направи. Но когато някой е изгубил милиони или му отнемат печеливш бизнес, или е „инвестирал” щедро в неправилен или в неблагодарен управник, или е взел големи пари, а сега лихварите го притискат по правилата на джунглата – тогава можеш от кредитополучател да станеш убиец на банкер, както направи един бизнесмен преди време. Или да поръчаш оногова…
И отново говорим за дефицит на справедливост!
