Малкият храм „Св. св. Петър и Павел“ край село Югово бил пречил на движението
Преди две години юговският майстор Георги Давчев построи с големи мъки край село Югово, общ. Лъки, малкия параклис „Св. св. Петър и Павел“ . Още тогава лъкинското общинско ръководство е искало да го забрани и му казало, че ще го разруши.
Защо е тази омраза и докога? Признавам си, че не съм чул в никой район да е разрушена турска джамия и съм убеден, че такова нещо няма и да чуя.
Когато започна да строи параклиса, майстор Георги Давчев ми сподели, че владиката в Пловдив и от областната тогава власт му разрешили да го построи. Сега обаче нещата са други. Какво ли се промени оттогава и на кого попречи сега този параклис?
Нека напомня, че по време на първото масово потурчване на българското население (от 1515 г. до 1600 г.) от Костенец до Асеновград са били разрушени до основи 215 църкви и 33 манастира. Очертава се днес, в ХХІ век, да правим същото!
Аз не зная коя е тази личност, разпоредила събарянето на параклиса до Югово – дали е българин или турчин, и не искам да зная, но е редно да му се напомнят тези цифри.
Убеден съм също, че ако се заемат няколко платени адвокати, те ще докарат от девет дерета вода и ще се опитат да ни убедят, че този параклис е построен незаконно, на неподходящо място (а то е общинско), и че са нарушени природните закони и т.н., и т.н. Мисля че това е лесно разрешимо и ако има такова нещо, то да бъдат заставени съответните органи да отстранят всичките нередности.
На пътя за Триград, на километър-два преди да се стигне селото, на няколко метра от шосето е построена джамия. Над джамията, на какво разстояние е не зная, имало някаква махала. И ако управляващите в Пловдив са наредили параклисът „Св. св. Петър и Павел” да бъде разрушен, тогава е редно и джамията до с. Триград да бъде съборена.
Случаят с малкия юговски храм ме убеждава за пореден път в народната мъдрост „Малко са тези, които строят благата на народа, а са много повече тези, които ги рушат“.
Този въпрос касае и народните избраници в София, които доста успешно се обиждат един друг от високата трибуна, но не вършат това, за което сме ги изпратили в Народното събрание.
Някои може да считат, че разрушаването на един български параклис – един духовен храм, е дребна работа, но не е така. Ако това стане, последствията ще са големи. И за него ще трябва да занимаваме Европейския съд. В тази връзка се питам докога Европа ще ни връзва гащите?!
Допусне ли се събарянето на християнската светиня, то ще е чиста гавра с българщината. Ще използвам думите на великия Николай Хайтов: „Отродяването от българското продължава”.
И още нещо, въпросът за параклиса е повдигнат не от някой друг, а от Министерството на регионалното развитие. Кой е протестирал пред височайшето ведомство засега не знаем.
Същото министерство е изпратило писма до свещеника, който отговаря за с. Югово, и до двамата строители – майсторите Георги Давчев (сега покойник) и Любен Кумчев, с нареждане да съборят параклиса. Документът е придружен с невярна скица, изготвена без да се ходи на място. Истината е, че разстоянието от параклиса до платното на шосето е 4 метра, но той не пречи на движението, така че подобни претенции са неоснователни.
Причините са други. Още при започване на строителството ръководството на община Лъки, област Пловдив, се опитало да спре строежа, като отправило разни закани, но майсторите не се изплашили и го построили.
Досега не съм чул или някъде да съм чел майстор, който е построил дадена постройка и особено тя да е малка църква, да има сили да я събори. Ако това стане, то ще е за първи път. Защото психиката на майстор-строителя е устроена само да строи. Тези, които са свикнали да рушат, са други.
Българийо, мила, уви и такива си родила!
