Силно впечатление ми направи статията „БДЖ тръгна по пътя на БГА Балкан“, под рубриката „Предизвестена смърт“ в брой 2 от 16 януари т.г.
Стегна ме сърцето и реших да ви напиша писмо по темата. Написах два реда и спрях... Толкова тежко ми стана при мисълта докъде я докарахме.
Докато се чудих как да продължа, спомените ми ме върнаха 66 години назад във времето. През 1948 г. бях бригадир по изграждане трасето на железопътната линия Самуил – Силистра. Бяхме настанени в лагер в силистренското село Руйно. Точно там на 26 април същата година направихме първата копка на обекта. Бяхме младежи, но работихме упорито и всеотдайно.
Железопътната линия е открита на 29 юни 1974 г. Дължината й е 113 км и обслужва и досега населението от този край. Сега и тя, както и много други в страната, е обречена. В скоро време влакове по нея няма да минават.
Да! Предизвестена смърт. БДЖ тръгна по пътя на БГА „Балкан”!
Строихме за Родината, някой гад сега ще изкупи железниците на безценица и ще ги ликвидира. Българийо, докъде я докарахме?! Къде е Родината България?!
Предизвестена смърт тегне и върху селското стопанство. Сега, след „демокрацията“, се навъдиха земевладелци с по хиляди декари обработваема земя, изкупена на ниски цени. Ползват я обаче само за зърнени култури. Станаха милионери, а някои милиардери. Плащат по 50 лева аренда на тук-таме останалите собственици, плачат, че са в загуба, а си построиха дворци. А след себе си оставят разруха.
Така е във всяка сфера - откакто дойде „западната демокрация“ и започна постепенно, но неумолимо да ликвидира българската нация. Цялата ни икономика е съсипана, а народът се стопи до 6 милиона, превърнати в бежанци в собствената си родина.
Не бива обаче да плачем. Плаче се на смърт. Вместо това да се вдигнем и да се борим, да бъдем единни – днес срещу спирането на влаковете и разрухата на БДЖ, утре – за спасението на България!
