Зад дипломатичните фрази прозира умора от липсата на напредък, но управляващите видяха в оценките окуражителни сигнали
Автор: Борислав Михайлов
Поредният доклад на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка – т.е. по започналия с влизането ни в ЕС процес на мониторинг на съдебната система и борбата с корупцията и организираната престъпност – на първи прочит изглежда сякаш по-мек и сдържан в критиките, но това още не е успех. Документът по-скоро излъчва умората на официален Брюксел от многократното повтаряне на едни и същи констатации за станалите вече хронични слабости и пороци в правораздаването и вътрешния ред. А дежурният за подобен род доклади оптимизъм, че нещата ще се променят към по-добро, буквално е гарниран с нескрит скептицизъм, че това ще се случи.
Казано с едно изречение: Брюксел констатира бавен напредък в единични области (например в прокуратурата) и маскира скептицизма си с изтъкването на надежда, че „настоящият доклад ще спомогне за изграждането на нов консенсус, за да се ускорят реформите в България”.
Пожеланието за „нов консенсус” е признание, че досегашният консенсус се е изчерпал или никога не е съществувал. Което от своя страна е напълно обяснимо, поне за случилото се през последната година поради политическата нестабилност, довела до смяната на три правителства – факти, които също присъстват в доклада на ЕК.
Дефицит на реформи
Докладът показва, че предвид политическата несигурност в страната през изминалата година напредъкът е бавен и са необходими допълнителни стъпки. Фактът, че през периода, обхванат от настоящия доклад, се изредиха три различни правителства, както и липсата на работещ парламент определено допринесоха за недостатъчната решимост за реформи, се отбелязва в документа.
Заслужава си да се припомни, че Механизмът за сътрудничество и проверка беше създаден при присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. Тогава беше постигнато съгласие относно необходимостта от допълнителни усилия в ключови области, за да се преодолеят слабостите в съдебната реформа, борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Оттогава в докладите по този механизъм се проследява напредъкът, постигнат от България, като целта е усилията на българските власти да станат по-целенасочени посредством специфични препоръки. Всичко това се припомня и в началото на сегашния доклад. В случая прочитът между редовете идва да покаже, че като цяло желаният и очакван напредък не е констатиран вече осем години, което поставя на дневен ред вкл. и въпроса дали изобщо има политическа воля за търсенето и постигането му.
Преди години, по време на предишното правителство на Бойко Борисов, констатацията за наличието на „силна политическа воля в българското правителство за реформи” присъстваше в поредния доклад и беше използвана като опорна точка, около която се завъртяха всички официални коментари на критиките от Брюксел. Тогава течеше личната война на вицепремиера и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов със съдебната система и този епос не остана незабелязан от ЕК, която в един момент реагира на войната между институциите с предупреждение, че би могло да има извънреден доклад, а Цветанов не закъсня да се усъмни в правомощията на тогавашния говорител на ЕК Марк Грей да се изказва от името на комисията.
В този ред на мисли надали Цветан Цветанов бе най-подходящият човек, който да коментира от името на ГЕРБ новия доклад на Европейската комисия. Независимо от поста си на председател на парламентарната група на партията, той е и човек, срещу когото се водят три дела на различни инстанции, като по едното от тях имаше заседание дори в деня на огласяването на документа.
Въпреки констатациите в доклада, че действията във връзка с добре познатите проблеми в областта на корупцията и организираната престъпност продължават да бъдат откъслечни, като им липсва стратегическа насока, както и че има твърде малко примери за дела, свързани с корупция или организирана престъпност на високо равнище, достигнали до успешен съдебен край, Цветанов видя добри сигнали.
Едната гледна точка: Кредит на доверие
„Това, което виждаме в доклада на ЕК, е, че има кредит на доверие, което се дава към днешното стабилно управление. За всички е ясно, че когато има стабилно управление, биха могли да бъдат реализирани и съответните законодателни промени, които да доведат до реални действия на изпълнителната власт”, коментира Цветанов на брифинг в парламента. И добави още оптимизъм, макар и с малко лабиринтен словоред.
„Смятаме, че това, което се предприема като стъпки в законодателството и Закона за МВР, ние сме убедени, че в предстоящите месеци ще бъде подобрена борбата срещу тежката организирана престъпност, ще бъде възстановено доверието и съм убеден, че всичко това, което ще бъде предприето като законодателство, ще може да се постига политически консенсус по така приетата актуализация на стратегията на съдебната реформа”, заяви той.
„Бих искала да кажа, но не го казвам, защото надали ще се приеме като разумен аргумент от нашите външни партньори: Който не работи, не греши", коментира пък критиките в доклада представляващата ВСС Соня Найденова. Тя обясни концентрацията на критиките към съвета в доклада така: „През последната година на политическа нестабилност в страната съдилищата, прокуратурата и ВСС бяха институции, които работеха непрекъснато”.
Но в доклада се отбелязва, че „Висшият съдебен съвет (ВСС) продължава да не е считан от всички като автономен и независим орган, способен ефективно да защитава независимостта на магистратите от изпълнителна власт". Ето и останалата част от констатациите, които на-дали могат да бъдат определени като страничен ефект от много и непрестанна работа.
„Работата на ВСС през 2014 г. продължи да бъде предмет на полемика, с множество случаи на нередности във връзка с назначенията, освобождаванията от длъжност или контрола на прилагането от съдилищата на системата за разпре-
деляне на делата на случаен принцип. Освен това, с течение на времето, между ВСС и неговия Граждански съвет, създаден, за да представлява гражданското общество, се настани атмосфера на напрежение поради твърдения от страна на представителите на гражданското общество, че техните гледни точки не се вземат предвид по подходящ начин.
В резултат на това няколко организации, сред които най-голямата — Съюзът на съдиите в България, напуснаха Гражданския съвет. Вероятно отчасти в отговор на това ВСС разработи своята комуникационна стратегия и предприе допълнителни стъпки по отношение на прозрачността”, пише още в документа.
Панацея извън кошарата
Една известна поговорка може да се перифразира и така: Брюксел дава, но в кошара не вкарва.
В минали времена предишният говорител на ЕК Марк Грей изтъкваше, че докладите по механизма за сътрудничество и проверка не дават оценки на отделни личности и институции и не могат да се тълкуват като оценка на едно отделно правителство, а самата Еврокомисия не разглежда докладите като „положителни” и „отрицателни” и никога не им е поставяла такива „оценки”.
Обърнете внимание обаче на думите на Грей, че Брюксел помага, но промените трябва да настъпят отвътре. Което е безспорна истина. Също като отдавна известния факт, че хората в България правят – и то с основание – точно обратното: делят докладите на ЕК на положителни и отрицателни, практически винаги обвързват констатациите с работата на цялото правителство (в последния доклад правителствата са три) и четат „под лупа” оценките за работата на отделните институции – съд и прокуратура, ВСС, министерство на правосъдието, парламент и т.н.
Повечето от българите, също както и повечето от политиците, споделят констатациите в тези доклади. Разликата е, че обикновените хора намират аргументи за все по-нарастващото неодобрение и недоверие в правосъдието, а политиците, особено от опозицията, използват казаното като средство за настъпателен бой в политическите битки.
И при двата подхода надали можем да говорим за консенсус и воля за реформи, но определено сме свидетели на нежелание да бъде викана Неволята.
Има и още нещо, с което вероятно може да бъде обяснен смекчения тон на последния доклад. От една страна, малка България – с всичките й проблеми и дефекти, е много по-малък проблем за Брюксел, отколкото например Гърция, чийто нов премиер настоява за опрощаването на по-голямата част от 320-те млрд евро външен дълг на страната; или от Великобритания, където партията на Найджъл Фараж набира сили и се кани да произведе изненада на предстоящите избори, гарнирани с референдум за членството на Обединеното кралство в ЕС; или от настъпващия тероризъм; или от влошаващите се отношения с Русия и продължаващите проблеми с газовите доставки; или дори от подписването на прословутото търговско споразумение между ЕС и САЩ.
Европейският съюз и още новата Еврокомисия имат своите големи проблеми и предизвикателства и са уморени от диалозите с вече 7 български правителства, чиято воля за реформи често се изчерпва с програмните им декларации.
Поради което този път сме уважени с един мек и обран, по думите на Меглена Кунева, доклад.
Спомняте ли си как, в зората на маратона за влизане в ЕС главният преговарящ Меглена Кунева настояваше България да не бъде пакетирана с Румъния, защото Букурещ е назад с реформите и ще забави членството ни.
Е, сега нещата се обърнаха. Докладът на Брюксел за постигнатото от румънците е повече от положителен. Букурещ е на прав път и трябва да остане на него, коментира първият заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс и приветства постигнатия напредък.
А у нас, по думите на анализатора Светослав Терзиев, като че ли самата Еврокомисия се е натоварила със задачата да даде извинение, че ние нямаме напредък, че тъпчем на едно място.
Анализирай това
В доклада на Еврокомисията се отбелязва, че „Висшият съдебен съвет (ВСС) продължава да не е считан от всички като автономен и независим орган, способен ефективно да защитава независимостта на магистратите от изпълнителна власт".
