Свети Трифон е изобразяван на иконите с кръст в дясната си ръка, а в лявата – с малък сърп
01 Февруари 2015, Неделя
Отбелязваме последователно Трифон Зарезан, Сретение Господне и зимния Симеоновден
Месец февруари започва с три последователни народни празници, наречени Трифунци – Трифоновден (1 февруари), Сретение Господне (2 февруари) и свети Симеон Богоприемец (3 февруари).
Свети Трифон е мъченик, светец-лечител, който през 248 г. сл. Хр. по времето на император Деций Траян бил посечен с меч. Родом е от малоазийската провинция Фригия (гр. Апамия), която се смята за една от прародините на лозята и виното. На 17-годишна възраст си спечелва слава като излекувал дъщерята на римския император Гордиан ІІІ, чийто наследник Деций Траян бил непремирим враг на християнството. Той заповядал всички тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях попаднал и Трифон, който не се отрекъл от вярата си и загинал като мъченик.
На иконите най-често светецът е изобразен да държи кръст в дясната си ръка, а в лявата – малък сърп, символ на основното оръдие за обработка на лозята.
Свети Трифон се счита за пазач на лозята и празникът е в негова чест. По стар стил на 14 февруари се празнува като Ден на лозаря, известен и като Трифон Зарезан.
На 2 февруари се празнува Сретение Господне, наричан още Зимна Богородица или Вълча Богородица. Това е един от 12-те големи християнски празници през годината и един от четирите празника, посветени на Божията майка.
На този ден се навършват 40 дни от раждането на Исус Христос, а според Мойсеевия закон всяко първородно момче трябва да бъде представено на Бога. Така е останал обичаят на 40-я ден от раждането на дете майката да го носи в църквата, за да го представи на Бог. Тогава се прави угощение в чест на пеленачето. Вярва се, че Богородица закриля майките и бременните. Затова по време на раждане бабите акушерки поставяли иконата на Дева Мария с младенеца в стаята на родилката, към която отправяли молба за помощ и леко раждане.
По стар стил на 2 февруари се празнува също Петльовден или Петеларовден. Празникът е разпространен най-вече в Източна България. Той се отбелязва за здраве на момченцата, като майките на мъжки рожби колят петел за здраве на детето си. Сварен, той заема централно място на обредната трапеза.
На 3 февруари православната църква пък почита паметта на св. Симеон Богоприимец и Анна пророчица.
Симеон Богоприимец бил старец, който вярвал, че не ще умре, преди да види Сина Божий. Той бил един от 70-те преводачи на Библията. На него се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. Когато стигнал до глава 7, стих 14, той видял написано следното: „Девица ще зачене и ще роди син“. Симеон решил, че става дума за някаква грешка. Но му се явил ангел господен и му казал: „Писането е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тези думи!“
Зимният Симеоновден се почита предимно от бременните жени, младите невести и майките. По това какъв човек първи ще влезе в къщата се гадае какъв добитък ще се роди – мъжки или женски.
Този ден се смята за един от най-лошите в годината. Някъде го наричат и Симеон Бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези. Затова и поверието гласи, че не трябва да хваща остър предмет. Традицията повелява още на Симеоновден да не се дават пари и вещи назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не излезе берекетът от дома.
Имен ден празнуват: На 1 февруари (Трифоновден): Трифон, Лозан, Лоза; на 2 февруари (Петльовден по стар стил): Момчил, Радост, Радостин, Радостина, Драго, Драгомир, Ралин, Радина, Радослав, Ванеса; на 3 февруари (св. Симеон Богоприимец, Зимен Симеоновден): Симеон, Симеонка, Симона, Мона, Мончо, Моника.
