Най-подходяща за това е втората половина на Малък Сечко
Автор: Дукена Жолева агрометеоролог при НИМХ-БАН
Чесънът е култура позната от преди 3000-4000 г. пр.н.е. Данни за лечебните свойства на чесъна се срещат още в египетските папируси. Останки от него са открити и в гробницата на легендарния Тутанкамон. Неговите антисептични свойства са били познати и на древните гърци, които са го използвали при лечението на инфектирани рани. С чесън Авицена лекувал болните от дизентерия, а Хипократ го прилагал при терапията на болни от пневмония. През ХІХ век Луи Пастьор потвърждава антимикробните свойства на растението.
Чесънът съдържа много витамини (А, В1, В12, С), минерали (желязо, фосфор, германий) и биоактивни съставки, най-важната от които е алицинът, на която се дължи антибактериалното му действие.
У нас, освен като кулинарна подправка, той също намира широко приложение в народната медицина – като имуностимулатор и като природен антибиотик срещу вируси, бактерии и гъбички. Той е добре познат и като ефикасно средство против острици и други чревни паразити.
Зеленчукът регулира сърдечната дейност, поддържа еластичността на кръвоносните съдове, предотвратява тромбоза, намалява холестерина в кръвта, помага за регулиране на артериалното налягане, понижава кръвната захар.
Чесънът (Allium sativum) е едногодишно растение, което се размножава вегетативно. Той е студоустойчива, светлолюбива и влаголюбива зеленчукова култура. Добре вкоренен, при отсъствие на снежна покривка издържа на отрицателни температури до минус 25оС.
У нас чесънът се отглежда традиционно в личното стопанство. Добре се развива на структурни, плодородни и добре аерирани почви. Към влагата в почвата той има по-високи изисквания през периода на формиране и растеж на листната маса. У нас се отглеждат два вида чесън – зимен и летен. Обикновено зимният чесън се засажда в средата на октомври. Сади се главно през пролетта за консумация в зелено състояние.
Летният чесън се отглежда за производство на луковици, които могат да се съхраняват трайно до пролетта. Най-добри негови предшественици са бобовите култури, бостаните, доматите, пипера, краставиците и др. Той не понася монокултурно отглеждане и на дадено място трябва да се засажда чак след 4-5 години.
Скилидките на летния чесън се засаждат през втората половина на февруари. Основната обработка на предвидените площи се провежда през есента, след прибиране на предшественика, на дълбочина 20-25 см. Ако не е извършено торене на предшественика, с основната обработка се внасят добре разложен оборски тор (чесънът не понася пресен оборски тор), фосфорни и калиеви торове. За площ от 100 кв. м се препоръчва торене с 4-5 кг суперфосфат, 4-5 кг амониева силитра, 1-2 кг калиев сулфат.
Преди сеитбата му се извършва плитка почвообработка (на дълбочина 10-12 см), след което се оформят лехи и редове. Разстоянието между лехите трябва да е 40-50 см, а между редовете – 15-20 см.
Непосредствено преди сеитбата скилидките на чесъна се отделят внимателно и сортират. Засаждат се само здрави скилидки на разстояние 9-10 см в реда и на дълбочина 5-6 см. За 100 кв. м, в зависимост от едрината им, са необходими около 9-10 кг луковици.
След засаждането площта се заравнява с дъска или с гребло.
При нормални условия чесънът пониква след 10-15 дни.
През вегетацията основните грижи са окопаванe (1-2 пъти), плевене и при необходимост – борба с чесновата муха.
При летния чесън борбата с чесновата муха се провежда, когато културата е във фаза поникване. Това се прави с някой от следните инсектициди: Децис 2,5 ЕК – 0,03%, Вазтак Нов100 ЕК – 0,02%, Би-58 – 0,1%, Нуреле Д – 0,04% и др.
Летният чесън се прибира обикновено през първата половина на юли – това става, когато растенията пожълтяват, а стъблата омекват. Луковиците се изваждат, изсушават и прибират на сухо и проветриво място. При правилно съхранение те се запазват до пролетта.
