Войната между институциите не е съдебна реформа

Автор: Борислав Михайлов

И зборът на нов председател на Върховния касационен съд почти се превърна в сапунен сериал – както заради продължителността на процедурата, така и поради нейното повторение.
Както е известно, при първия си опит да избере наследник на Лазар Груев Висшият съдебен съвет (ВСС) се раздели в предпочитанията си и никой от кандидатите не успя да събере нужните минимум 17 гласа. След което последва твърде странно ПТП със съдия Лозан Панов. Новият кандидат за поста бе блъснат от автомобил на пешеходна пътека, а после настанен в една и съща стая в „Пирогов” с жестоко пребит съдебен помощник.

Последва отказ на Панов от участие в конкурса, но ВСС вместо да се съобрази с решението, му даде време за размисъл, през което Панов и разследването стигнаха до извода, че не е имало опит за покушение и сплашване, така че магистратът остана в надпреварата за ВКС.
Тази надпревара министърът на правосъдието Христо Иванов нарече филм с предизвестен край и отказа да присъства на заседанието на ВСС, на което съдия Панов бе избран за председател на ВКС. Което би било просто проява на екстревагантност от страна на министъра със спрени адвокатски права, ако той по закон не председателства заседанията на ВСС, въпреки че няма право на глас.

Тактика и стратегия на конфронтацията
В този смисъл действията на министър Христо Иванов заслужават и изискват друг прочит, който няма нищо общо с правата на обикновените граждани на републиката. Защото Иванов е онзи представител на изпълнителната власт, комуто се пада да осъществява така деликатното взаимодействие със съдебната власт. Гражданинът Иванов има право на екстревагантни постъпки, стига да не нарушава законите. А казано в скоби – може дори и да нарушава законите, ако го прави в унисон с хореографията на „Протестна мрежа” например.

Но на министъра на правосъдието никак, ама никак не му отива да се прави на колегата си Петър Москов или – пази Боже – на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов – защото руши и без това крехкия мир между институциите. Нещо повече – руши стъкленото примирие между две власти, които отдавна и демонстративно не се долюбват – най-вече заради общата им отговорност за вътрешния ред, борбата с организираната престъпност и корупцията (особено във високите етажи на властта) – която те отдавна упражняват предимно с финта „прехвърляне на топката”.

Само че надали Христо Иванов импровизира. По-логично е да се предположи, че провокира – сиреч действа съзнателно и целенасочено, а вероятно и координирано с премиера Борисов. В противен случай би изгорял като един Трайчо Трайков на Катарски плаж, колкото и да е буквално това сравнение.
Прочее, надали е нужно да се цитира доста семплото откъм словесна изящност излияние на министър Христо Иванов, дошло ден след като ВСС избра съдия Лозан Панов за председател на ВКС.

А също така и точно денонощие след поредния доклад на Европейската комисия за хода на съдебната реформа и борбата с организираната престъпност и корупцията. Министърът каза, че не му се ходело на 10-часов филм с предизвестен край и това не остана незабелезяно от ВСС. Но за да не си помислите, че в този ден само Иванов е единственият „реформатор”, критикувал съдебното правителство, глас извисиха още депутатите от РБ Атанас Атанасов и Радан Кънев.

Реформаторска атака срещу ВСС

Атанасов заяви в студиото на Нова ТВ, че ще призове колегите си от ДСБ и Реформаторския блок да сезират президента Росен Плевнелиев да не подписва указа за назначаване на Лозан Панов за председател на ВКС заради компрометиране на избора.
Българските институции имат много тежък проблем с неспазването и газенето на законодателството, коментира още Атанасов по повод избора на председател на ВКС, който се извърши не с бюлетини, а електронно.

Междувременно Радан Кънев огласи декларация на реформаторите, в която  те призовават да се спази Конституцията, в чийто  член 31 е записано, че кадровите решения на ВСС се вземат чрез тайно гласуване. Същото поиска от членовете на ВСС и самият Лозан Панов, но искането му не бе уважено и 23-мата гласуваха избора му с електронните си пултове.
Което бе чиста проба инат, който доведе до реакция, доказваща, че подобни действия на ВСС не се подкрепят нито от съдийската колегия, нито от неправителствените организации, държащи под око съдебното правителство.

В открито писмо до президента Росен Плевнелиев Съюзът на съдиите в България и още 5 неправителствени организация изразиха тревога от начина, по който Висшият съдебен съвет избра Лозан Панов за председател на Върховния касационен съд.
„Проведеното гласуване с електронната система на Висшия съдебен съвет не осигурява тайната на вота. Съветът избра този начин за гласуване само ден след обявяване на доклада на Европейската комисия по механизма за сътрудничество и проверка, в който електронната система се критикува за това, че не осигурява по адекватен начин тайната на гласуването”, пишат авторите на писмото.

Плевнелиев все пак издаде указ за назначаването на Лозан Панов за председател на ВКС, като се аргументира, че по време на конкурсната процедура нито за момент не е възникнало съмнение в качествата на който и да е от двамата кандидати.
В същото време обаче, държавният глава изрази съжаление, че съдебните кадровици не са гласували с бюлетини, защото това е можело да доведе до много по-висок начален кредит на доверие към избрания кандидат и към съдебната система като цяло.
Парадоксалното е, че на същата позиция бяха и част от членовете на ВСС, които в самото начало на процедурата безуспешно се опитаха да убедят колегите си да бъде приложено гласуване с бюлетини.

Помните ли какво рече представляващата Висшия съдебен съвет Соня Найденова в коментара си за последния, при това доста мек, доклад на Брюксел по механизма за мониторинг на съдебната система и борбата с организираната престъпност и корупцията?
„Бих искала да го кажа, но не го казвам, защото надали ще се приеме като разумен аргумент от нашите външни партньори: Който не работи, (само той)  не греши”,   рече г-жа Найденова. Каза го на глас, обяснявайки, че иска да го каже, гарнира го с едно „надали ще се приеме” и придаде по този начин едва ли не мъченическа окраска на съдебните кадровици. Има една такава притча за Христос и осъдената на смърт блудница – Спасителят се обръща към тълпата и казва: „Който е безгрешен нека пръв хвърли камък по нея”.

Бих искал да го кажа, но не го казвам, защото надали ще се приеме като разумен аргумент от уважавания Висш съдебен съвет – някак си изглежда неразумно ВСС да признава грехове и в същото време да хвърля камъни – например по министъра на правосъдието.
Но точно това се случи покрай сапунения сериал за избор на председател на ВКС.

Филмов финал с критика на цирка

„Изборът на председател на Върховен касационен съд (ВКС) е изключително важен... С избирането му ние приключихме важен процес. Това че той бе наречен от политици, представители на изпълнителната власт и неправителствени организации „задкулисен", „цирк" или „филм", не прави чест никому. То промива съзнанието на хората и им внушава , че в съдебната система всички са „гнили ябълки". Това заяви преди дни членът на ВСС и представляващ институцията Соня Найденова в интервю за национален всекидневник, като изтъкна, че и друг път е забелязвала подобно отношение - когато избраният е "неподходящ", т.е. не е по вкуса на някои, процедурата се омаловажава до „цирк".
Представляващата ВСС критикува в прав текст и министъра на правосъдието Христо Иванов.

"Преди да чуя изказването на министъра за „филма" аз имах съмнения за мотивите, по които той не присъства на това важно заседание на ВСС. Но сега се затвърдиха притесненията ми, че усилията му със стратегията за съдебна реформа имат за цел само промяна на ВСС, поради което той не приема сериозно ангажимента си във ВСС. Може би е време да се помисли и за промяна на Закона за съдебната власт в тази насока - за отпадане ролята на министъра във ВСС, както е в други държави в Европа", коментира Соня Найденова. След което оприличи моментното състояние на съдебната власт на клокочещ вулкан... 

Вярно е! И  за да не си помислите, че Соня Найденова иска да каже нещо за война между институциите, но не го казва, приемете вместо обобщение нейния, т. е. на съдебните кадровици, коментар за острите критики по адрес на ВСС в последния доклад на Европейската комисия.

„На война като на война”, казват французите. Безсмислено е да се пита представляващата ВСС Соня Найденова или който и да е друг от членовете на съдебното правителство дали имат намерение да подадат оставки. От друга страна, мнозина, освен ВСС, подозират министъра на правосъдието и парламентарното мнозинство именно в предсрочно прекратяване на пълномощията на този състав съдебни кадровици – нещо, което не се случи при гласуването на актуализираната  стратегия за съдебната реформа, но остава открито като възможност.

Буквално казано, въпросът е „Кой кого?”. Скучен и познат въпрос, доколкото разделението на властите дава в конкретния случай повече шансове на коалицията между изпълнителната и законодателната власт.
Само че войната между институциите не е съдебна реформа…

Анализирай това
Цялата критика към правосъдието в България и липсата на законност в страната ни бе хвърлена в доклада на ЕК към ВСС. В тази ситуация – с това напълно скършено доверие, ВСС трябваше да подходи по съвсем различен начин, а не да приложи една доста силна и първична игра. Убива се цялата представа за законност в страната. Ние можем да си говорим това и с доклади, и без доклади. Но е задължително да се преструктурира ВСС и да се избере нов ВСС с напълно нови хора. Нито като орган, нито като състав той може да управлява българското правосъдие. Рибата се вмирисва откъм главата.

В категории: Анализи , Горещи новини