Растението обогатява почвата с азот и е важен предшественик на пшеницата и другите зимни и пролетни култури
Автор: Дукена Жолева агрометеоролог при НИМХ-БАН
Първите исторически сведения за лещата датират от VIIIVII в. пр. н.е. Като културно растение тя е била отглеждана от дълбока древност в страните от Югозападна Азия. От Мала Азия и Азия по-късно е пренесена в Европа и Африка. Египтяните, евреите, римляните и гърците са познавали много добре тази ценна зърненобобова култура. Древните народи, а по-късно и европейците, са я използвали освен за храна и в народната медицина. А по нашите земи растението е било познато още по времето на прабългарите.
Лещата (Lens esculenta) принадлежи към семейство Бобови (Leguminosae). В България се срещат два подвида от нея – едросеменна (ssp. macrosperma) и дребносеменна (ssp. microsperma). По-широко разпространение има дребносеменната леща, която е с по-добри вкусови качества и по-невзискателна към почвено-климатичните условия. Дребносеменните сортове има по-къс вегетационен период (60-70 дни) от едросеменните (80-130 дни). Лещата обогатява почвата с азот и е важен предшественик на пшеницата и другите зимни и пролетни култури. По съдържание на белтъчини, между 25 и 32%, семената не отстъпват на фасула и граха. Те съдържат незаменими аминокиселини (тирозин, триптофан, лизин, аргинин, хистидин, цистин, метионин), богати са на витамин В1.
У нас лещата се отглежда като ранна пролетна култура, но в южните райони могат да се извършват и предзимни сеитби. Добри нейни предшественици са окопните култури (картофи, цвекло). Растението не понася заплевеляване. На даден участък не трябва да се сее след бобови култури по-рано от 5-6 години.
Сеитбата на лещата се извършва при първа възможност в края на февруари - началото на март. Тя е култура с висока студоустойчивост. Във фаза поникване понася без повреди минимални температури до минус 6оС, а в по-късни фази от развитието си – до минус 8-9оС. При температура 4-5оС лещата пониква за10-12 дни.
Тази бобова култура има по-големи изисквания към влагата в почвата в началните етапи от вегетацията си. В по-късни фази от развитието си устойчивостта на растенията към засушаване нараства, особено при дребносеменните сортове.
Лещата се развива най-добре на песъчливо-глинести и глинесто-песъчливи варовити почви. Основната обработка на площите, предназначени за отглеждането на културата, се извършва на дълбочина 20-22 см. През пролетта предсеитбената обработка включва култивиране и брануване.
При лещата торенето зависи до голяма степен от предшественика. Тя не се нуждае от торене след предшественик, торен с минерални торове. Внасянето на азотни торове се налага само на бедни откъм азот почви. В този случай се прилага предсеитбено торене с 6-7 кг/дка амониева селитра. При наличие на повече азот в почвата лещата развива голяма вегетативна маса, периодът на цъфтеж се удължава, а процесът на узряване на семената протича неравномерно.
При отглеждане на растението на по-слабо плодородни почви се препоръчва торене с умерени дози фосфорни и калиеви торове (4-5 кг активно вещество на декар), като суперфосфатът може да се внесе еднократно през есента или на два пъти – половината с есенната оран, а другата половина – с предсеитбеното култивиране.
Лещата се засява при междуредово разстояние 10-12 см, на дълбочина 3 см при дребносеменните сортове и 5 см – при едросеменните. Семената трябва да са с висока чистота, най-малко 96% , и кълняемост – над 90%.
Сеитбената норма за дребносеменната леща е 8-10 кг/дка, а за едросеменната - 12-14 кг/дка.
За да се осигури дружно и бързо поникване на семената след сеитбата, засетите площи трябва да се валират.
В периода от поникване до фаза цъфтеж се препоръчват 1-2 бранувания. При прилагане на добра агротехника добивите могат да надвишат 200 кг от декар.
Лещата се прибира, когато узреят над 50% от чушките. За ограничаване на загубите от разпиляване (разпукване и ронене на шушулките) се препоръчва прибирането да се извършва през по-ранните часове.
