Апелът на седемте посланици на страни от ЕС за ускоряване на съдебната реформа и борбата с корупцията е жълт картон
Автор: Борислав Михайлов
Оглушителна е тишината, с която управляващите посрещнаха разпространеното във вторник съвместно изявление на посланиците на Франция, Холандия, Белгия, Австрия, Дания, Финландия и Великобритания, с което те призовават за бърза съдебна реформа, подобряване на управлението на съдебната власт, както и за качествен скок в борбата с корупцията.
Неутронна бомба да бе паднала в четириъгълника на властта (защото съдебната система е четвъртата власт), пак нямаше да е такова мъртвило, поне в първите 24 часа след общото писмо до медиите на Ксавие Лапер дьо Кабан, Том ван Оорсхот, Аник ван Калстер, Роланд Хаузер, Кристиан Кьонигсфелд и Хари Салми.
А всъщност в поредното биене на камбаната като за пожар (защото подобна колективна позиция на дипломати не е просто многозначително покашляне) надали има толкова много за чудене. От една страна посланиците казват в прав текст къде и какво гори. Например: „Подобряване на управлението на съдебната власт е спешен въпрос. Самият Висш съдебен съвет може да демонстрира водеща роля в тези реформи, като се съсредоточи върху ефективното решаване на проблемите, свързани с разпределението на делата, провалите в интегритета и неправомерното политическо или друго влияние върху магистратите”.
И още: „От решаващо значение е качественият скок в борбата с корупцията. Необходима е нова силна и ефективна институционална рамка”. Както и това напомняне за липсата на осъдени за корупция по високите етажи: „Намеренията за реорганизация на прокуратурата са добре дошли и трябва да бъдат изпълнени... Ние очакваме, че те скоро ще доведат до видими и конкретни резултати в работата по нови и висящи дела, водещи до заключения и присъди”.
От друга страна, в изявлението се напомня, че посланиците (разбирайте – правителствата в техните страни) следят отблизо напредъка на България при покриване на критериите, заложени в Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) – иначе казано: липсата на напредък в борбата с организираната престъпност и корупцията, както и в съдебната реформа, въпреки мониторинга, наложен ни още от началото на членството ни в ЕС.
Не е нужно да се чете между редовете
Това припомняне е повече от ясен знак, че неотдавнашният януарски доклад на Европейската комисия по МСП не е бил разбран правилно от българските власти – при това надали заради изненадващата „мекота” на оценките и препоръките. Както и че последвалите от четирите власти реакции и екшън планове се оценяват от авторите на писмото като такива, каквито са всъщност – повече формални, отколкото ефективни.
Ако има някакъв елемент на изненада, той е в указването на краен срок за видими резултати.
„Ние, като приятели и партньори, трябва да споделим нашето очакване, че – като се имат предвид амбициите за реформи на настоящото правителство - България ще постигне съществен напредък до лятото на 2015 г.", посочват седемте посланици. Които без да споменават Румъния, изтъкват също, че „примери от други страни в региона показват, че реална и съществена промяна е възможна”.
Това напомняне, съчетано с визиран краен срок, сякаш идва да ни каже, че през лятото може да се очаква, че Румъния ще бъде приета в Шенген, а България – не, поне ако не отбележи исканите резултати.
И това е единственото ново в продължаващите вече повече от 10 години опити на западни посланици да ни посочат кривиците в съдебната система и борбата с организираната престъпност и корупцията, та белким тръгнем по правилния път.
В порочния кръг на едни и същи проблеми
Ще попитате: Защо пък точно тази критика да се повтаря повече от 10 години?
През вече далечната 2002 г. един голям приятел на България, посланикът на Швеция Стен Аск, в прав текст заяви: „С такава съдебна система България не e узряла да влезе в Европейския съюз". След което припомни, че в началото на неговия мандат през 1998 г. той е получил три сигнала от шведски бизнесмени за корупция при приватизационни сделки в България. Тогава посланик Аск допълни, че сигналите са се отнасяли за непрозрачност в тръжни процедури. Според дипломата, съществуването на такива примери означава, че трябва да се вземат сериозни мерки, за да се подобри съдебната система.
Случайно да ви звучи познато? Има и друг пример. През май 2009 г. посланикът на Финландия Кауко Янсен критикува правителството и парламентът. Според дипломата те не са склонни да приемат закони срещу сивата икономика и нямат достатъчно воля да прилагат добрите и работещи нормативни актове. „Казват, че имат воля за промяна, но не я виждам в резултатите“, рече Янсен и добави: „Огромен проблем е политическата корупция, която не намаля след приемането на България в ЕС“.
През януари 2010 г. посланикът на Франция Етиен дьо Понсен казва: „Българското правосъдие не функционира по задоволителен начин” и препоръчва: „Ако се правят реформи, първата, която трябва да се направи, е тази, която да позволи на правосъдието да функционира добре”.
Само три месеца по-късно, на 19 март 2010 г. камбаната се бие отново от посланик на Швеция - Пол Бейер. В интервю за сп. „Тема” дипломатът изтъква: „Спокойно мога да кажа, че имате много високи нива на корупция в България. Това, от което се нуждаете, е промяна на мисленето и на перспективите. Трябва всички хора да осъзнаят, че е необходима промяна на манталитета”.
И не на последно място, нека си припомним и казаното през 2014 г. от зам.-посланикът на САЩ в София Брус Бъртън пред представители на българската съдебна власт по случай Международния ден за борба с корупцията (9 декември): "Корупцията е проблем навсякъде по света, включително в САЩ, както бихте прочели в много от заглавията в пресата. За съжаление се опасявам, че в България корупцията е достигнала кризисно ниво, което влияе негативно върху живота на всеки един гражданин. Това, което е необходимо, е политическа воля, както и професионален капацитет, за да се реализират всички антикорупционни инициативи и реформи”.
Мълчанието на агнетата
Без извинение за повторението, но за пореден път Европа бие камбаната на пожар, а в София се чудят какъв празник е. Снишават се! И бавят реакцията си…
Видимо изненадата на властите от откритото писмо на седемте посланици е била толкова силна, че е причинила моментен ступор – независимо от присъствието във всички етажи и коридори на властта на специалисти по кризисен пи-ар, реакция при кризи и дори на дипломатично снишаване при периодичното размахване на пръст от Брюксел към София.
И всичко това, при положение, че както вече се видя от цитатите на предишни посланици, тези критики за корупцията и съдебната система се подновяват периодично от началото на преговорния процес за присъединяването на България към Европейския съюз.
Ако на „Дондуков” 2 или в отсрещната правителствена сграда управляваше Тодор Живков, подобна реакция щеше да е както обяснима, така и логична. Живков беше специалист по снишаване в условията на спуснати от Москва реформи, като перестройката например. Но в днешно време в бившата сграда на Държавния съвет е Росен Плевнелиев, който периодично се среща с посланиците на държавите от ЕС и понякога демонстрира изненадваща смелост в огласяването на проблемите във вътрешния двор на българското управление.
Последната среща на президента с дипломатическите представители на европейските страни бе в средата на декември, буквално дни след като посланикът на Франция Ксавие Лапер дьо Кабан обяви в свое телевизионно интервю, че в българската съдебна система има гнили ябълки.
Този път президентът най-малкото закъсня с реакцията си.
Премиерът Бойко Борисов има личен принос в огласяването на недъзите на съдебната система, въпреки че критиките му не могат да се мерят – количествено и качествено – с изреченото по темата от бившия вътрешен министър и настоящ заместник на Борисов по партийна линия Цветан Цветанов. Който вероятно е единственият председател на парламентарна група на управляваща партия в Европа с ефективна присъда, произнесена на първа инстанция и потвърдена от Апелативен съд.
В случая с посланиците и Борисов замълча. При това надали заради острия начин, по който дни по-рано от Висшия съдебен съвет го упрекнаха в нарушаване на принципа на разделението на властите. От ВСС скръцнаха на премиера със зъби не за друго, а защото Борисов даде на Темида поредния бащински съвет как трябва да накаже виновните за злоупотреба със СРС при осъществянето на разработката „Червеи”:
„Ако на Цветанов са му дали четири години, за това трябва да им дадат по 400 години на всички по веригата - от съдията до последния, ако приемем, че има съизмеримост”, заяви Борисов пред български журналисти в Брюксел.
А сега мълчи… Мълчат и от ВСС.
Както е известно, някои институции видяха в последния доклад на ЕК преди всичко похвали по свой адрес, а други – като Висшият съдебен съвет рекоха, че който не работи – само той не греши.
Важно е да се отбележи, че подходът на посланиците (който несъмнено е съгласуван със страните им) – публикуването на открито писмо до медиите - цели тревожно биещата камбана да бъде чута преди всичко от хората на България. Не за друго, а поради някои дефекти на чуваемостта между официален Брюксел и често променящата се официална София.
Става дума за нещо, което би могло да бъде наречено „български синдром”. Което всъщност означава имитация на реформи, неглижиране на проблемите, дебелокожие към критиката, изготвяне на формални програми, но не и постигане на очертаните в тях цели и задачи.
Анализирай това
Подобряване на управлението на съдебната власт е спешен въпрос.
Самият Висш съдебен съвет може да демонстрира водеща роля в тези реформи, като се съсредоточи върху ефективното решаване на проблемите, свързани с разпределението на делата, провалите в интегритета и неправомерното политическо или друго влияние върху магистратите.
Необходими са специфични действия от съответните институции по отношение на делата с висок обществен интерес, като например случая с КТБ
