В началото на нос Калиакра днес се издига обелиск, наречен „Портата на 40-те девици" в памет на смелите българки, хвърлили се в морето, за да спасят честта си
26 Февруари 2015, Четвъртък
Отговорът на този въпрос е очевиден, стига човек да погледне безпристрастно в историческата памет
Напоследък все повече полуофициално се утвърждава тезата, че у нас е имало не турско робство, а присъствие. И аз, като един обикновен средностатистически българин, реших също да взема отношение по въпроса.
Всъщност нищо ново няма да кажа – само ще припомня някои примери от написаното в учебниците и вестниците.
Най-голямо доказателство, че става дума за робство, ни дават българските класици – съвременници на онези мракобесни времена. Така например Добри Чинтулов в творчеството си употребява изразите „в робство милий наш народ“ и „доста робство и тиранство“...
Патриархът на родната ни литература Иван Вазов озаглавява най-знаменитото си произведение „Под игото“!
Ботев не иска „турчин да бесней“ над бащиното му огнище и призовава: „Пейте, робини“!
Да си припомним и как четиридесет български девойки се хвърлят в морето от високите скали на нос Калиакра – очевидно не от любов към скоковете във вода, а както знаем от историята – за да не попаднат в похотливите ръце на поробителите. По свободолюбивите хора от планинските села пък се заселвали по-непристъпни места – пак, както е известно, не от любов към чистия въздух...
Любопитно е да се отбележи, че ние не сме „отличниците“ по продължителност на робството. Безспорно това са испанците, които 800 години са били под мавърско иго. Но там например мюсюлманите са оставили шедьоври в архитектурата. Докато у нас мраморните блокове от царските палати в старите столици Плиска и Преслав са натрошени и изпечени за вар или използвани за направата на жп линията Русе-Варна. И само по затрупаните под земята руини можем да гадаем кое как е било.
Песните ни от турско време са бавни и тъжни, какъвто е бил и животът на народа ни.
Особено зловещ е бил т. нар. „кървав данък“. Само хора с възможно най-диво въображение може да разделят дете от майка. Още по-драматично е ставало, когато то след години се обръща срещу своите. Историята изобилства от такива примери...
Покрай множеството непосилни налози, налагани ни по онова време, народът плащал и данък „изхабени зъби“ заради това, че „присъстващите“ на наша територия турци си похабявали зъбите по гощавките с печени пилета и баници...
Георги С. Раковски е категоричен, че най-много християнска кръв са пролели турците!
Когото и българин да попиташ какво е датата Трети март за България, ще отговори: „Освобождение“. Кой се освобождава от „присъствие“?! Не се ли борим за свобода, когато сме под робство?!
Отговорът на тези въпроси е повече от очевиден.
ami ne e bilo robstvo zashtoto robite sa bes nikakvi prava bes prava na imoti ,sheni deza semejstvo i kakvoto i da e a balgarite sa imali imoti sheni deza semejstva djukjani
ne e bilo prisastvie zashtoto tesi koito go ismisliha moshe bi sa imali prisastvia v zadnika si balgaria e bila zavladjana i tova e bilo turssko vladishestvo vladenie na turzia .no tesi 5-- godini sa ostavili vav vsishki
zavladeni narodi psihisheski travmi zashtoto e imalo nasilia ,angaria kraven danak nasilstveni poturshvania i nasilstvena islamisazia pomohamedanshvane svarsano s nasilia i tesi 500 godini na nasilia ne mogat da se sravnjavat s njkolkoto godini na milizionerski prestaravania i svoevolia po vreme na t,n, vasroditelen prozes
kojto e bil preporashan i saglasuvan s moskovskite vladeteli na balgaria .
