50 нюанса сиво в един заем, без част от който не можем
Авторитетни български финансисти, между които проф. Христина Вучева, изложиха аргументи „за“ заема, но оспориха разчетите, представени от министър Горанов
Експерти и политици продължават да се съмняват в коректността на представените от финансовия министър числа и разчети за плащанията
Автор: Борислав Михайлов
Впродължение на цяла седмица изглеждаше, че пет от осемте парламентарни сили ще дадат общ отпор на опита на финансовия министър Владислав Горанов и на правителството да прокарат тихомълком в парламента ратификацията на договора за дилърството на 4 големи международни банки при бъдещо емитиране в тригодишен период на държавни ценни книжа (ДЦК) за 8 милиарда евро.
В крайна сметка ратификацията стана факт с впечатляващо мнозинство, осигурено не само от ГЕРБ и Реформаторския блок, но също така и от ДПС, АБВ и БДЦ. Депутатите на Патриотичния фронт гласуваха „въздържал се” (с изключение на Димитър Байрактаров, който гласува против), с което дадоха ясен знак, че продължават да подкрепят програмата за стабилно управление, но също така и категорично не са съгласни такива важни решения да се взимат „в движение” – без достатъчно време за запознаване с числата и разчетите, както и без необходимата стиковка с партньорите.
Остава въпросът за правилността на този ход, тъй като в мнозина битува впечатлението, че се дава картбланш за нов заем, с който рязко се увеличава външният дълг както в абсолютна стойност, така и като процент спрямо брутния вътрешен продукт. Като при това се създава и един специфичен буфер от най-малко 3 млрд. лева, предвиден за финансиране на очаквани, но все още несъществуващи дефицити в бюджетите за 2016 и 2017 г.
Когато експерти не вярват на числата
Всъщност разминаванията започват още в цитираните от министъра на финансите Владислав Горанов, от опонентите му и от различни финансови експерти суми, чието плащане предстои през 2015 г. и през следващите две години.
Министър Горанов твърди, че до 2017 г. предстоят плащания по взети вече заеми на обща стойност 6 млрд. евро или 12 млрд лева, а останалите 2 млрд. евро до осемте, предвидени в договорите с четирите банки-емитенти, са за покриване на бюджетния дефицит през посочения период.
Ето и разбивката, която е неразделна част от ратифицирания от Народното събрание договор с четирите банки емитенти:
2015 г.: плащания по външен държавен дълг за 4,9674 млрд. лева и по вътрешен държавен дълг за 2,0283 млрд. лева или общо 6,9957 млрд. лева
2016 г.: плащания по външен държавен дълг за 353 073 млн. лева и по вътрешен държавен дълг за 1,3693 млрд. лева или общо 1,7224 млрд. лева
2017 г.: плащания по външен държавен дълг за 2,2214 млрд. лева и по вътрешен държавен дълг за 782 900 млн. лева или общо 3,0043 млрд. лева.
Общо плащания по дълга за периода 2015-2017 г.: 11,722 425 млрд. лева.
Именно тези разчети се оспорват както от политическите опоненти на министър Горанов, така и от редица финансови експерти и организации.
Например в публикуваното вече експертно становище на Съюза на икономистите в България по представения за ратификация договор за дилърство с четирите банки се изтъква, че „даването на съгласие от парламента за стартиране на процедурата по емитиране на облигации в предвидения размер от 8 милиарда евро ще бъде атакуемо от гледна точка на обосновката на искания ресурс и достоверността на официалните разчети , които са представени на парламентарните групи”.
По-нататък в становището се казва, че разчетите, представени от министър Горанов, се оспорват от група независими финансови експерти, чиито калкулации са ползвани от Съюза на икономистите (СИБ), поради повторно включване на плащания за погасяване на стари дългове; неотчитане на ресурса, който е наличен във фискалния резерв и би могло да се ползва за рефинансиране на бюджетния дефицит; неточни/спорни прогнози за очаквания растеж на БВП и бюджетния дефицит.
Важно е да се посочи, че групата финансови експерти включва безспорни авторитети като проф. Гарабед Минасян, проф. Христина Вучева, проф. Иван Ангелов, проф. Ганчо Ганчев, Мика Зайкова, Иванина Манчева, Юлиан Войнов.
В становището на Съюза на икономистите в България се посочва, че прецизната проверка на списъка на плащанията по падежите през периода 2015-2017 г. показва, че за тях, както и за рефинансиране на бюджетния дефицит, ще е е необходим общ допълнителен външен ресурс, възлизащ на не повече от 11,5 милиарда лева. Което дава основание да се смята, че размерът на предвидената в Договора за дилърство емисия на облигации е завишен с около 4,5 милиарда лева.
Вече е късно за вслушване в становището на експертите от СИБ, но те препоръчваха още преди гласуването в сряда, правителството, респективно Министерство на финансите да бъде задължено от Народното събрание да разработи и внесе за ново разглеждане конкретна, финансово и икономически обоснована, Средносрочна програма за използването на допълнителните 4,5 милиарда лева, които са заложени в подписания Договор за дилърство. Като по този начин ще се предотвратят негативните последици от двата взаимноизключващи се варианти на решение - отказ от ратификация и безусловно одобрение.
Аргументи в полза на предприетата стъпка
Редно е да дадем думата и на някои от експертите, изцяло подкрепящи разчетите на Министерство на финансите и договора за емитиране на средносрочен заем в размер на 8 млрд. евро.
Георги Ангелов например изобщо не се съмнява в разчетите на Министерство на финансите и не ги коментира, а акцентира върху това, че вече години наред – и при Симеон Дянков, и при Пламен Орешарски – договорите за емитиране на дълг са практически едни и същи, условията в тях са едни и същи, дори и банките са едни и същи.
„Учудващо е как може депутати, които са гласували години наред тези условия, сега изведнъж да кажат, че условията не са им ясни или не им харесват - все едно ги виждат за първи път. А може би наистина е така? Може би наистина депутатите за първи път четат какво гласуват и нямат спомен, че са гласували същото нещо години наред?”, коментира експертът в свой анализ, поместен в „Блогът за икономика”.
Ангелов, също както и министър Горанов в част от своите разяснения по договора с банките, изтъква, че в момента пазарните лихви по българския държавен дълг са рекордно ниски - лихвата по 10-годишен дълг в евро е 2,25% към 17 февруари, а лихвата по 2-годишен дълг в евро е 0,8%. „Такива ниски лихви не е имало никога в историята и това се отнася не само за България, но и за много от европейските страни”, изтъква икономистът.
В сряда, след гласуването в парламента, практически същото коментира и президентът Плевнелиев в подкрепа на взетото от депутатите решение.
Истината е, че само преди няколко седмици България изплати облигация с лихви от 8,5% годишно, т. е. близо 4 пъти по-ниски.
Ниските лихви ще ни спестят милиони
„Може да си представим колко спестявания на лихвени разходи ще има при изплащане на старите дългове (с високи лихви) и замяната им с нов дълг (с ниски лихви). Говорим за стотици милиони левове, които ще се спестяват всяка година от лихви. Това е сериозна сума, която ще облекчи разходите по държавния бюджет и ще намали дефицитите”, коментира Георги Ангелов. Като освен това обръща внимание върху обстоятелството, че както и предишните години, сумата на емисията не е задължителна, т.е. правителството не е задължено да вземе 8 милиарда евро дълг.
В договорите е записано, че реално ще се емитира толкова дълг, колкото позволява годишният закон за бюджета, т.е. не може да се вземе нито стотинка повече дълг, отколкото е записано в бюджета и гласувано от Народното събрание.
В случая възможната реплика е, че бюджетът може да бъде актуализиран по всяко време на годината – нещо, което се случи и през 2014 г. заради емитирането на заема, отпуснат на Фонда за гарантиране на кредитите заради КТБ; както и през 2014 г. в случая с прословутия милиард на Орешарски.
Всъщност много е лесно да се резюмират позициите на защитниците и противниците на договора с четирите банки, даващ технологията и условията за емитиране на дълг от 8 млрд. евро през следващите три години.
Единственото, което обединява спорещите, е общоприетото мнение, че България трябва да обслужва дълговете си.
Няма общо становище за финансирането на планираните дефицити в бюджета, тъй като някои като проф. Вучева съветват дефицитите да се покриват от фискалния резерв, а не с емитирането на нов дълг.
Няма вяра и в числата и разчетите, дори когато са с източник Министерство на финансите и това вече е страшно при днешната криза на доверие към институциите.
И освен всичко друго, многословието по темата – както от страна на политици, така и на експерти – съчетано с промяната на 180 градуса на вече заявени и защитавани с дни позиции от партии като ДПС и АБВ, тотално обърква обикновените хора, които, ако не друго, много добре знаят, че всеки заем се плаща от джобовете им – техните и на техните деца и внуци.
А „българският сценарий”, предвиждащ излизането ни от статуса на най-бедна държава в ЕС, все така остава една несбъдната мечта.
Анализирай това
Към края на 2014 г. в резерва имаше около 9 млрд. лв. Сумата е намаляла с 2 млрд. лв. в края на януари, а към 19 февруари тя вече е 5,242 млрд. лв.
В резерва се включвали и над 800 млн. лв. депозит на държавата в Първа инвестиционна банка (ПИБ) и според Горанов банката настоявала да възстанови сумата, но той забранил – „нека мине малко време и се успокоят нещата”.
С този депозит ПИБ на практика получи държавна подкрепа, като част от парите трябва да бъдат върнати към края на тази година, а останалите - през май 2016 г.
