За коледните и великденските добавки на пенсионерите

Напоследък отново се заговори за т.н. парични добавки за Коледа и Великден на хората от третата възраст. И оживено се коментират техният размер и справедливото им разпределение за отделните групи пенсионери.
Макар че стойността на тая „помощ“ е твърде символична (40 лв.), на практика за Коледа се получиха доста абсурдни ситуации. Има множество примери, които са твърде показателни и дори доста комични.

За 39 години трудов стаж моята пенсия например е 286 лв. и 26 стотинки. Минималната заплата в България е 286 лв. За изминалата Коледа се изплатиха по 40 лв. на всички пенсионери, които получават сумата 286 лв. включително. А моята пенсия е с 26 стотинки повече от това число. И такива хора в подобна ситуация, предполагам, не са малко.

И се питаме: не можаха ли поне да закръглят числото в левове, а не да вземат предвид някави мижави стотинки. Излиза така, че който получава 286 лв. е „беден“, а който има пенсия 286 лв. плюс 1 или 2 стотинки, е вече „богат“ и не му се полага никаква помощ за големите християнски празници.
И тук възниква логичният въпрос за справедливото решение на този уж „дребен проблем“ Няма как да се отрече, че тези, които получават по-високи пенсии, имат повече заслуги за държавата и обществото.

Те са плащали по-големи данъци и социални осигуровки. Повечето от тях са работили в много опасна и вредна за здравето работна среда, имат и най-големия трудов стаж. Следователно е справедливо да получават по-високи заплати и респективно най-добрите пенсии. От друга страна обаче, хората с по-малки пенсии са имали сериозни здравословни, семейни и лични предпочитания при избора си на професия. И това се е отразило сериозно на тяхното пенсиониране.
Особено ощетени се оказаха пак учителите, тези , които са призвани да обучават и възпитават все по-разглезеното младо поколение.

Затова към хората с по-малки пенсии трябва да се проявява хуманно отношение, за бъдат уважавани като човешки същества, имащи право на нормален живот.
Но в никакъв случай не бива да бъдем толерантни към мързеливите, към безотговорните мъже и жени, които в продължение на цял живот не са отработили трудовия си стаж и не са изпълнили своя трудов дълг. А сега се надяват само на държавата, на социалните помощи и детски надбавки за многобройните си деца. И на протестните митинги крещят най-силно за „социална справедливост“.

Така се получава една сложна, трудно решима дилема. Затова управляващите трябва да се съобразяват и с двете групи пенсионери и да приемат едно наистина справедливо решение за всички.
За да има по-малко разочаровани, по-малко недоволни от „фаталните стотинки“, които създадоха незаслужена горчилка и депресия за група хора от третата възраст.

В категории: Горещи новини , Трибуна