Въпреки че не е канонизиран, Левски често е изографисван като светец
12 Март 2015, Четвъртък
В последно време много се шуми около новия филм за Апостола. Общо взето отрицателно. И надали е някакъв основен гаф, че толкова овладеният гений
на националната ни пробуда кинематографично е изпсувал. Това е само подробност от една огромна напрегнатост. Какво толкова! Например публикувано е писмо на Левски, в което той предупреждава, че ще се „олайняви“ работата. Дотук за филма.
Друго е потресаващото. Че този уникален българин неотклонно и с абсолютна саможертвеност е действал единствено за свободата на жестоко поробен християнски народ. И то в трудно поносимо здравословно състояние след коремната операция в Белград.
Това се знае, но има една по-неизвестна рецепта, която той си е записал за лечение на „кух зъб“ – тя е комбинация от гасена вар, сяра, барут и катран. Левски има и рецепти за стомашни, явно хронични усложнения. Какво му е било на нашия Дякон при постоянния свръхстрес и мобилизация пред опасностите!
След залавянето му той изживява адски разпитен период. Извън раната в главата – стъргане на зъби, късане на месата му с клещи, намушкване с ножове и др.
Много пъти се предлага Левски да бъде провъзгласен за светец. Каноните явно не позволяват.
Любопитен е обаче календарът за 1875 г. на Христо Ботев, публикуван във в. „Знаме“. Там са включени 35 български светци. Убити български поборници се упоменават като мъченици, а Хаджи Димитър и Стефан Караджа – като великомъченици. Името на Васил Левски е поставено не на датата на неговата смърт, а през март, в деня на св. 40 мъченици. Това са арменски войници, които не са се отказали от християнската вяра през 320 г. и са били убити след жестоки мъчения.
Явно още Ботев е преценил, че освен признанието на историята, Апостолът заслужава и високо религиозно признание! Дали Светият синод ще намери вариант недостижимият ни национален герой да бъде записан при великомъчениците е парещ проблем. Съмнявам се, че ще се стигне до усърдна изобретателност.
Но в народната памет Апостолът на свободата – Дяконът Игнатий ще си остане такъв! И вечен, хоризонтно недокоснат идеал за личен характер и народопсихология!
Чудесни думи г-н Бакърджиев. Благодаря за това, че сте си дали труда да ги напишете. Никой от пишещите за Дякон Игнатий, в днешно време, не пише за здравето на Апостола Левски и за думите на Ботев. Поклон, поклон, поклон пред саможертвата на Дякон Игнатий. Поклон и пред всички други дали живота си за свободата на България. И може би не пишат точно за това, защото те са се борили за освобождението на християнския си брат и родина. Нека да им е леко горе на небето в Рая. Те са там със сигурност.
