На 14 май младите момчета в родопското село се обличат в кожи и слагат страшни маски, за да плашат злите духове
Всяка година жителите на родопското село Забърдо изпълняват древен обичай, посветен на настъпващата пролет. Ритуалът датира още от древни времена. Нарича се „Стара Марта“ и се провежда винаги на 14 март, независимо дали денят е почивен или работен.
На тази дата, при залез слънце, младите момчета от селото се обличат в кожи, слагат страшни маски, препасват пояси с хлопки и чанове и цяла нощ обикалят между къщите, за да плашат и гонят злите духове. Колкото по-надалеч се чува звънът на чановете, толкова по-надалеч ще избягат лошите сили.
В този ритуал участие може да вземе както всяко момче, влязло в пубертета, така и доста по-възрастни ергени – дори да са 40-годишни. Условието е само да не са женени. Девойки и жени не се допускат, защото обичаят е един своеобразен култ към Слънцето, а според старинно поверие то е в образа на самотен мъж.
Момчето трябва да си изработи маската само. Тя трябва да е страшна, да изразява представата му за демон.
Различното тук от това, което се случва в цяла България е, че „тайнството през нощта ще приласкава успаното в зимен сън Слънце отново да грее по лятному“.
Маскираните ще обикалят селото и ще будят спящите жени. Същите тези баби, лели и каки, които са ги отгледали от невръстни, дърпали са им ушите и те са се страхували от жилавите планински представителки на „нежния пол“.
Това е моментът, в който идва бленуваният миг за едно тукашно дете – да се яви посред нощ със страшна маска и с огромни чанове на кръста, да похлопа на вратите на своите близки и да ги втрещи от ужас.
В тази нощ довчерашното хлапе съзрява в самоуверен мъж.
Същинската част на обичая започва към 21,00 ч. вечерта, когато участниците се събират в една от къщите. Всеки от тях носи през рамо вързоп със страховитите си одежди: маска, рога, овчи кожух, вълнена кюрдия (литак), препасана с миндил.
Който е убил диво животно в гората, намята кожата му. Накрая окачат колана с чанове и хлопки. С тях ще цонкат (дрънкат) и ще пъдят злото от къщите.
Пред къщите те палят огньове, за да изгорят злото в дома, пеят кукерски песни и наричат за здраве и берекет. От своя страна домакините ги даряват с пари, яйца и ракия.
До зазоряване кукерите обикалят цялото село, а преди изгрева на слънцето се събират в центъра, където се палят сламени снопове, за да изгорят всичкото зло, да изгонят студената зима и да направят път на пролетта. Жест за голяма обида е, ако не ти поцонкат в тази нощ. Това значи, че си лош човек и че хората не те харесват.
Интересен факт е, че чановете са ново допълнение в този древен обичай, привнесено преди десетина години от едно гостуване на фолклорната група в кукерски фестивал в Стара Загора. Дотогава се маскирал единствено най-личният момък, когото наричали „машмарок”.
