Те, циганите, са едни...

и носеща различни наименования. Често менят вярата при преселванията си, но имат непоклатими обичаи.
Трудният им живот е изострил желанието за изява. Удивителна общност. Сръчни са, не се страхуват от осъждане, опитни търговци и майстори. Като всички деца на природата, свирят, пеят, любят, ревнуват и понякога от поколенията им изникват и истински изявени в духовно отношение личности.

Според едно преброяване в България през 2001 г., по майчин език като цигани са се самоопределили 327 882 души, най-много в Пловдив и Стара Загора. Самите те се подразделят на бургужии, калайджии, кошничари, джамбази, ковачи, копанари, ситари, решетари, хамали, бакърджии, че и кокалари.
Общо взето, изповядват две вери – православие и ислям. Любопитно е, че не съобразяват Божията заповед „Не кради“, казват, че Господ им бил дал право на този занаят, с него те се препитавали. Чували сте за тях, познавате ли ги?

Професор Чирков е един от тях, но е целунат от Бога талант - мъдрец и гений в медицината.
Така се случи, че след продължително съдийство и адвокатстване се срещах с различни и интересни личности, включително и роми.
В дунавския град авторитетна беше фамилията на Кольо циганина - богата, уважавана поколения наред и още в училище всички другаруваха с тях.

Мой колега имаше неотложни финансови проблеми. Кольо се случил при него и като разбрал грижите му, извадил купчина банкноти. Според преценката си отброил и му ги подал, въпреки притесненията му за връщане.
„Да си ми искал? Преценил съм, дал съм ти... Ще ги върнеш, когато можеш...“

Замислих се, изобщо биха ли му дали познати без всякакъв документ или поне свидетели?
Като всеки човек, и на мен се яви случай да съм притеснен – тенекеджийска работа за приключване на покрив на къщата ми край Русе. Случаен клиент ми помогна. Видял познат, който с приятели хвърлял заровете наблизо. Доведе го. Майсторът ми постави две условия - да му предплатя неголяма сума, да го заведа на място и след три дни ще бъде готов.

Така и стана. Попитах го колко му дължа за целия труд.
- Нищо.
Повярва ми, даде ми парите и като ми потръгна зарът, проработи ми късметът.
- Запомни от мен – ще кажа на нашите цигани в твоя имот да не влизат.
Повярвайте, така и стана – заобикаляха го.

Минаха няколко години, съпругата му го доведе при мен едва пристъпващ. Получил удар, искал да ме види за последно... Скоро почина.
Тогава започна разграбване на мястото, както ставаше наоколо безогледно.
Туй са циганите – находчиви. Съумяват да намерят изход от всяко положение.
Пред кантората ме чакаха с угрижен вид млад мъж и непозната жена. Мъжът бил в затвора, изтърпял наказанието, жена му не го дочакала и с малко дете пристанала на друг.

- Ще заведем дело за развод – казвам, - но детето ще остане при майката...
Но не само находчиви са, понякога са нахални и агресивни. Това е всеизвестно.
Само един щрих: Случи се, че поспрях и гледам  - трима-четирима с върлини брулят орех. Един от тях извади цигара и тръгна към мен, пита имам ли кибрит. Но изведнъж се ухили:
- Не можах да ви позная, г-н адвокат...
Извади кибрит и си запали цигарата. Целта беше ясна – да бръкна в джоба си и да стана беззащитен.

Животът е пъстра броеница от изненади.
През съдийските години в един от затворите чух „Чучулигата“ виртуозно изсвирена от циганин, след него запя друг, по-млад, имитирайки Лили Иванова, с „Панаири“.
Цигански музиканти да ти засвирят хоро - кипва ти кръвта. Ако е танц, то е огнен.
Все си мисля, че някой умишлено недоглежда тяхната съдба, за да ги използва с позоваване на правата им. Конституцията гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условие за свободно развитие на човека и на гражданското общество. Тя е категорична, че гражданите имат равни права и задължения.

Парадоксът е твърде тревожен. За тях - правата, за нас - задълженията. Те имат закаления навик да успяват, шумно да претендират за своето, сръчно да присвояват чуждото като свое, включително и от джобовете ни. Можем да им признаем, че музиката е в кръвта им, а песните им са мелодични, достатъчно веднъж да сте чули „Жълтата рокля много ти прилича“.

През Средновековието ромите са били подложени на преследвания и гонения в цяла Европа. По-различно е било отношението към тях на Балканите, защото османската власт ги използва в армията. Така много от тях уседнали и започнало да упражняват занаяти – калайджийство, търговия с коне, дърводелство и др.
По време на Втората световна война след евреите те са втората по многобройност народност, избивана в концентрационните лагери на фашистка Германия.
Приспособими са, но това тяхно качество знаещите и можещите трябва да го използват за стабилността на родината ни.

В категории: Горещи новини , Трибуна