Има ли алтернатива на поредната реформа преди да затвърдим позицията си на страната в ЕС с най-много неграмотни граждани
Автор: Борислав Михайлов
Казват, че футболът е проста игра за умни момчета. Макар и в минало свършено време, преди доста години претендирахме, че имаме 15-20 много умни футболисти. Доказателството е, че националният отбор, в който играеха, се класира четвърти на световното първенство в САЩ. Никой от тях обаче не стана голям треньор или поне успешен откривател на футболни таланти.
По аналогия можем да твърдим, че образователните системи и реформите в тях са проста материя за умни управници. Надали е нужно да се цитират имена на министри, но е факт, че посрещнахме демократичните и пазарни промени с поколение от образовани и грамотни ученици. Така, както е факт, че 25 години по-късно вече оглавяваме печалната класация по неграмотност в целия Европейски съюз. Неотдавнашно изследване на Центъра за демографска политика, ръководен от проф. Петър Иванов, твърди, че 41% от българските ученици са частично грамотни, меко казано. Което в немалка степен се отнася и до някои техни учители.
Емблематичен пример в това отношение е днешната депутатка и доскорошен учител по биология Анна Баракова. Преди време тя коментира перспективата да се увеличи държавния дълг с 8 млрд. евро с думите: „Обмислих го внимателно и реших, че това е една добра алтернатива за нещо красиво и модерно, нещо съвременно, което наистина е добро предложение”. Този депутатски бисер звучи красиво и завършено като композиция от агнешки черва, сплетени по пространствения модел на молекулата на ДНК и запечени с масълце във фурна за 45 минути при 200 градуса по Целзий…
Както и да е. Цитирам г-жа Баракова, защото съм практически сигурен, че тя ще е от народните представители, които скоро ще подкрепят един пределно спорен законопроект за предучилищното и училищното образование. Толкова спорен, че вносителите му от ГЕРБ се отказаха от него през пролетта на 2013 г. с мотива „липса на време”.
Едно дълго търсене на съгласие
Надали е излишно да се припомни, че законопроектът беше писан в продължение на две години и половина и почти година течеше обсъждането му в Народното събрание. Както и че става дума за пари. Например за идеята да има държавна субсидия за частните детски градини и училища. Друг спорен момент, от който ГЕРБ вече се отказаха, беше въвеждането на задължителна детска градина за 4-годишните. Предвиждаше се още учителите да получават допълнителни възнаграждения в зависимост от резултатите от външното оценяване на учениците и резултатите от обучението. Учебните заведения с по-лоши резултати също получават държавни средства, но целево – за покриване на дефицитите.
Този законопроект все още трудно може да постигне желаната парламентарна подкрепа. Доказателство са неотдавнашните думи на министъра на просветата Тодор Танев, който призна, че по него ще се търсят още експертни мнения, „за да се постигне текст, който е наметнал мантията на съгласието".
На друго мнение е председателката на парламентарната комисия по наука и образование Милена Дамянова (ГЕРБ), която е един от авторите му. По думите й, оттук нататък всяко забавяне на законопроекта за предучилищното и училищното образование означава опропастяване на поколения напред.
Тази теза може да се чете и така – сегашната ни образователна система опропастява учениците. И това заключение вече наистина може да бъде подкрепено с доказателства – те изобилстват в изследването, което ни определя като европейски първенци по неграмотност.
В интерес на истината, в законопроекта, за който говорим, няма много революционни идеи, но пък се залага на такава всеобхватност, че от него наистина ще зависи образо-ванието (а следователно и успехът в живота) на поколения български деца, при това взети от „системата” буквално от бебешката люлка. Предвижда се възможността детските градини да приемат малчугани на 2 години, както и прилагането на образователни стандарти за яслена възраст; утвърждаването на училища с национално значение, обединени училища, както и иновативни училища, които да прилагат нови системи и модерни решения.
Нека го кажем по друг начин: съществуващата образователна система ще бъде подложена на дълбока оран и засята с непознати досега култури. Като ще се разчита да се роди реколта от съвършено нови български граждани: образовани, с професионална подготовка и нагласи за иновативно мислене, с мотивация и знания за успешна реализация на съвремения пазар на труда и годни – всекиму според способностите – да се справят както с наплива от руски туристи по родното Черноморие, така и с конкурсите за подбор на кадри за големия адронен колайдер в Швейцария.
Звучи толкова добре, че буквално задължава да припомним сентенцията, според която пътят към ада е покрит с добри намерения.
От друга страна, когато се говори за образователна реформа, винаги има алтернативи. Както и много примери за успешен чужд опит. Ако щете – има и доказателства, че невинаги най-сложният и новаторски модел е най-подходящ или поне работещ.
Финландският модел
Напоследък във „Фейс-бук” на огромна популярност се радва преводна статия, описваща финландския образователен модел. Финландските ученици са най-четящите деца в света, втори са в естествените науки и пети - по математика. И забележете - децата там прекарват най-малко време в учене спрямо връстниците си другаде по света.
Средното общообразо-вателно задължително обучение в тази скандинавска страна включва две степени: начален курс от 1-ви до 6-ти клас и горен курс от 7-ми до 9-ти клас. Допълнителният 10-ти клас е за подобряване на успеха. След това децата се насочват към професионален колеж или продължават образованието си в лицей, които съответстват на 11-ти и 12-ти клас у нас.
Ето седемте принципа на средния курс: равенство, безплатност, индивидуалност, практичност, доверие, доброволност, самостоятелност.
Най-впечатляващо, и ако щете – лесно и евтино приложимо – е равенството на училищата. Във Финландия няма нито елитни, нито непрестижни училища. Почти всички са държавни, оборудването е напълно еднакво, учи се по едни учебни програми, а финансирането е пропорционално на броя на учениците.
Образованието е безплатно, така както и обедите, екскурзиите, музеите, извънкласната дейност, транспортът, учебниците, канцеларските материали и дори ноутбуците. Събирането на каквито и да било средства от родителите е забранено.
Що се отнася до практичността – финландците избират да готвят децата си за живота, а не за полагане на изпити. Затова и няма изпити. Съществува само един задължителен стандартен тест в края на средното образование. Преподава се само това, което може да послужи в живота.
Логаритмите или устройството на доменната пещ няма да потрябват, затова и не се изучават. Затова пък тукашните деца от малки знаят какво е портфолио, договор, банкова карта, могат да пресметнат данък наследство, да си направят сайт, да изчислят цената на стоката след няколко различни отстъпки и да се ориентират по карта.
Финландците вярват, че главното, за което училището трябва да подготви подрастващите, е самостоятелният и успешен бъдещ живот. Затова тук децата се учат да размишляват и да получават знания сами. Учителят не преподава новия урок - има си книги за това. Важни са не наизустените формули, а уменията да ползваш справочници, да работиш с текст, да си служиш с калкулатор и да сърфираш в интернет - да привличаш нужните ресурси за решаването на моментния проблем.
Доверието към децата също е изведено в култ. В час имаш право да се занимаваш със свои си неща. „Бягствата" обаче са невъзможни – контролът е строг и всеки изгубен час задължително трябва да бъде отучен.
Домашните са рядкост – подрастващите трябва да почиват. Родителите също не са длъжни да учат с тях. Вместо това педагозите им препоръчват да правят излети, да спортуват и да посещават музеи. Училището обаче се интересува от това как и колко общуват деца и родители.
Между Хелзинки и Горна баня
Описана в резюме, финландската образователна система звучи разбираемо и просто като принципите на френската революция: свобода, братство, равенство. Докато у нас още от годините преди 1989 г. училищата се деляха на обикновени и елитни, а в днешно време разликата в образованието, което дава гимназията в Горно Нанадолнище и колежът в Горна баня, наистина е от земята до небето.
Освен това доброто образование у нас отдавна струва скъпо, много скъпо, като в същото време повечето учители попадат в категорията „работещи бедни”. Излишно е да се казва, че в милата ни родина не само училищата, но дори и много от университетите пускат възпитаниците си неподготвени за живота и натъпкани с неприложими знания. Поради което и бизнесът протестира с основание.
Поради всичко казано дотук, както и заради позицията ни на най-неграмотни, най-бедни, най-недоволни от живота европейци, всички ние – родители, деца, политици – спешно се нуждаем от друг тип образователна система. Реално погледнато, нещата дори не опират само до пари – за здравеопазване например се дават над 3 млрд. лева годишно – но то е неефективно и архаично, с изключение на модерните методи за източване на Здравната каса.
Това е и причината, поради която хората посрещат с недоверие поредната образователна реформа. Която освен това изглежда доста мегаломанска, трудно приложима и с ориентация към по-нататъшното превръщане на ученето в печеливш бизнес за избраници.
Анализирай това
Заемаме 53-то място в света по грамотност, като далеч пред нас стоят държави като Киргизстан, Тринидад и Тобаго, Туркменистан, Тонга и др. По интелигентност сме едва на 47-мо място, далеч след Монголия, Молдова, Казахстан...
Има огромни увеличаващи се разлики в образователната практика и в резултатите от нея между училищата в големите градове и малките селища, между училищата в София и в провинцията...
От проучване на Центъра за демографска политика
