Инициатива на няколко габровски читалища “Забравени традиции, живи вкусове” възкресява старите пазарища
Автор: Яна Славянска
В своя краеведски труд „Традиционен бит, обичаи и вярвания в Габровско" Стефан Моллов отбелязва: „Животът на селяните в капиталистическа България бил много тежък. Единственият източник за припечелване на оскъдни парични средства от примитивното земеделие бил пазарът в Габрово, който ставал в сряда и събота.
Измъченият селски труженик отделял от залъка си, за да има какво да продаде на пазара: мляко – прясно и квасено, краве или биволско масло, нашарено и оформено на „сирчета“, извара, яйца, най-различни плодове и зеленчуци.
Сутрин в пазарни дни преди да пукне зората, селянинът (пазарянин) тръгвал пеш и бос от село, изминавал по 5, 10, 15 километра до града, като вървял по най-преките пътеки или черни пътища, за да предложи колкото се може по-рано на пазара стоката си. Тежко натоварен, особено когато носел плодове в дисаги, цедилка, бохча, кошница или торба, той се спирал в края на града, за да си измие краката в дерето и да си обуе сандалите (емениите), които се пазели само за официални случаи“.
Днес ходенето на пазар едва ли може да мине за официален случай – независимо дали човек е „пазарянин“, или е обикновен купувач. А и тържищата вече не са това, което са били в миналото. Сега е модерно да се пазари в хипермаркетите на големите търговски вериги и моловете.
И като споменахме моловете, всеки ще възрази – ама тях ги има само в големите градове! Е, вече не е така. Защото в Габрово от известно време си има... селски мол. Вярно – не в някоя лъскава сграда с модерна архитектура и не с постоянно работно време. Но пък е истински празник за населението, когато бива организиран. Това досега е ставало четири пъти – най-напред „премиерата“ през септември миналата година, после за Петковден, за Коледа, за Заговезни, а наскоро престои и реализирането на петия селски мол, който е планиран за дните около Великден.
Инициативата е дело на габровските читалища „Св. св. Дамаскин и Онуфрий Габровски-2011" в кв. Падало и НЧ „Христо Смирненски -1949" в кв. Русевци на града на Рачо Ковача. Техни партньори в начинанието са и колегите им от НЧ „Христо Ботев - 2008" в с. Гарван и НЧ „Извор - 1907" в с. Съботковци.
На 12 март 2015 г. базарът „Забравени традиции, живи вкусове“ бе отличен с наградата „Агора“ за 2014 г. Престижното отличие се присъжда за най-успешна инициатива за общностно развитие, реализирана от читалище на територията на страната.
Селският мол – твърдят организаторите му – не е само едно обикновено изложение на храни и продукти. То възкресява редица културни ценности и старите занаяти, практикувани в този край. А покрай всичко това е и място за споделяне на нови идеи и творчество.
В реализацията му взимат участие множество доброволци, които искат да покажат плодовете на своя край и да предложат на хората вместо да купуват вносните зарзавати, които предлагат щандовете на големите търговски вериги, да си вземат от екологично чистата реколта, отгледана в малката ферма или в обикновения селски двор.
Амбицията на габровските читалищни деятели е също така да припомнят какви характерни плодове и зеленчуци е имало на българската трапеза в миналото – не толкова като видове, колкото като качество и полезност. Според тях селският мол не само е в състояние да върне забравените вкусове на трапезата ни, но и да формира отговорно отношение към природата, към здравословния начин на живот, както и да съдейства за пълноценното общуване между хората.
„Нашето желание е тази инициатива да бъде общо дело и да се превърне в традиция, която да допринесе за създаването на ефективно партньорство между читалищата и местните общности, да предложим на града нова форма на културен продукт, който се създава на село; да подкрепи и популяризира нови, алтернативни методи и читалищни дейности, освен широко популярната художествена самодейност и библиотечна дейност“ – обобщават идеята си самодейците от Габрово.
А покрай изложбата-базар „Забравени традиции, живи вкусове“ посетителите й имат възможност да слушат изпълнения на местни фолклорни формации, да гледат театрални постановки на селски читалища от региона или пък да се включат в „Игрите на баба и дядо“ например.
С две думи – важно е край сергиите да цари не само пазарен дух, но и сърцата на купувачите да се пълнят с благодарност към природата, нейните дарове и неподправената българска традиция от доброто старо време. Пък дори и ако е нужно – да си измият краката в дерето и да си обуят чепиците, дето си пазят само за официални случаи.
