Парадоксално е да се отчуждаваме от изконни ценности и традиции и да заменяме остатъците от морал с толерастия
Автор: Борислав Михайлов
По ирония на съдбата в България забраниха на една майка да кърми пеленачето си в някакъв мол по времето, когато депутатите гласуваха, че гражданите, които сменят пола си, също ще бъдат защитени от дискриминация по полов признак.
Някои биха казали: „О, времена, о, нрави”. Което би било дискриминационна емоция, изразена в подтекст, по отношение на тенденциите в постмодерната цивилизованост и явно неодобрение на ритуалното погребване на стария морал в името на новоутвърждаващата се толерастия.
По-безпристрастно би било да се каже, че споменатите събития се случват по времето, когато вече 11 държави от ЕС са легализирали еднополовите бракове, а във враждебната към българи и румънци Великобритания се обсъжда законопроект за премахване на понятията „майка” и „баща” заради несъвместимост с вече законните еднополови бракове.
В тази връзка може да се предположи, че ако в споменатия мол Азис се бе опитал да симулира кърмене (в рамките на поредната си рекламна кампания от типа „Аз съм различен”), то никому не би хрумнало да го гони. Както и, че след не много време актуален ще бъде въпросът доколко канонична би била икона от типа „Мадончо с Младенеца”, тъй като отсъствието на подобна икона несъмнено би било дискриминация по полов признак.
В случая не била уместна каквато и да е ирония, тъй като еднополовите бракове вече са признати от Презвитерианската църква в САЩ. Там сред другите християнски църкви, които вече официално са разрешили на своите духовници да благославят еднополовите бракове, са Епископалната църква, Обединената църква на Христа, Квакерите, Унитарната универсална асоциация на църквите. Те май не се кланят пред икони, но някои от тях са проводили свои мисионери и у нас. Пък и проповядваните ценности са изцяло в унисон с политиката на Европейския съюз и ООН.
Между другото, оня старомоден мъжкар и музеен шеф Божидар Димитров обяви на висок глас, че майките могат да кърмят преспокойно във всички зали и на цялата територия на Националния исторически музей. Дано поканата му към кърмачките да не е намек, че мястото им е в музея.
По заповед от Брюксел?!
В сряда, след двудневни спорове повечето от българските депутати решиха все пак да дадат защита от дискриминация на хората, сменили пола си (Спомням си как преди много години една телевизия излъчи пълен видеозапис или може би дори „на живо” операцията, с която кърджалийски хирург даде началото на трансформирането на Андрей от Рудозем в Адриана, отрязвайки члена му).
Изненадващо ГЕРБ подкрепиха внесените от Министерски съвет промени в закона, въпреки че първоначално имаха нагласата да откажат подкрепа за искането на Брюксел. При гласуването на текста в комисия в края на миналата седмица депутатите на Борисов бяха „против”. В сряда обаче в Народното събрание дойде вицепремиерът Ивайло Калфин, който убеди депутатите в необходимостта от поредното уеднаквяване на националното с европейското законодателство.
Калфин определи законопроекта като многострадален и обясни, че още през 2012 г. е започната кореспонденция с Европейската комисия по пилотна процедура, която поставя въпроса за дискриминация при сменен пол и срокът на България е до края на март да приеме тълкуването на закона.
При обсъждането на поправката преди седмица Мартин Димитров от Реформаторския блок се възмути, че "някой се опитва да ни откаже от традиционни християнски ценности, пробутват ни се неща като уж европейско законодателство". Колегата му Петър Славов пък припомни, че и в момента има защита от дискриминация по пол, а след смяна на пола човек не става безполов, та да има нужда от нови текстове в закона…
При разглеждането на промените в ресорната комисия депутатите от Патриотичния фронт гласуваха „въздържал се”. Слави Бинев коментира, че казусът е „изключително деликатен“ и следва да се отчита и народопсихологията.
„Нашият електорат твърдо отхвърля тези промени. Нормално е, когато човек се отказва от пола си, да се откаже и от свои привилегии. Европейските директиви не бива да бъдат прилагани в копи-пейст вариант“, добави Бинев.
И позицията на Ватикана
Ако обърнем поглед към Светия престол, ще видим, че дори и там настъпва промяна в многовековни догми и принципи. През октомври 2014 г. бе обявено, че католическата църква не е против легализирането на еднополовите партньорства, стига да не се приравняват с брака.
"Църквата е против използването на същата терминология" за хомосексуалните и хетеросексуалните съюзи, заяви монсеньор Бруно Форте, цитиран от БТА. Човешките същества с различен опит имат права, които трябва да бъдат защитавани, добави той, имайки предвид еднополовите съюзи. По думите му възможното кодифициране на тези права е въпрос на почтеност и зачитане на достойн-ството на хората.
По-скоро любопитен щрих е, че Аржентина - родината на сегашния папа Франциск І – бе първата латиноамериканска държава, която още през 2010 г. легализира еднополовите бракове. Преди това Берголио изпрати като архиепископ на Буенос Айрес до всички едно слово, в което нарече тези бракове машинации на Сатаната.
„Нека не бъдем наивни – не става дума просто за политическа битка. Това е деструктивна претенция срещу плана на Бог. Не говорим за проста сметка, а за една машинация на Бащата на лъжите, който иска да обърка и измами божиите чеда“, писа бъдещият папа.
А децата в еднополовите семейства?
С легализирането на еднополовите бракове в редица държави сега израства първото поколение деца, отгледани от еднополови партньори.
През 2010 г. професорът по социология Марк Регнерус от Тексаския университет в Остин, САЩ, започва проучвания с какво се отличават пълнолетните младежи, израстнали в семейства, където родителите са от един пол. В проучванията са допуснати всички заинтерсовани учени, както и учени от Мичиганския университет по политология и социология.
Резултатите са публикувани в авторитетното издание «Social Science Research».
Изследванията са направени с 3000 участника – деца, растящи в еднополови семейства. Те приключват през 2012 г. Учените стигнали до заключението, че отрочетата, израстнали в такива семейства са по-мълчаливи и затворени. При някои се наблюдават и психологически травми, както и неспособност за пълноценна житейска реализация.
Естествено е участниците в гей бракове да защитават тезата, че за детето няма значение дали има майка и баща, или е отглеждано от еднополови родители. Защо обаче не се отчита, че в тези случаи съществува своебразна дискриминация спрямо самите деца, които нито могат да се махнат от дома на еднополовите си родители, нито имат равни права с тях поне до навършване на пълнолетие.
Нужно ли е да се казва, че почти навсякъде по света децата в училище са пределно нетолерантни към всяко различие и го преследват със специфична, но характерна за възрастта им жестокост, която понякога може да има драматични прояви?
Содом и Гомор са в Шенген, а ние - не
Образно казано, Содом и Гомор, т.е. повечето от членките на ЕС, легализирали еднополовите бракове, отдавна вече са в Шенген, а ние – не.
Преди обаче да се коментира твърде тънката у нас граница между толерантност и толерастия, трябва да се кажат на висок глас съществуващите проблеми, заплашващи общественото здраве, при това в буквалния смисъл на думата.
Равенството на правата означава също така и липса на привилегии. Мнозина биха припомнили, без да се споменават конкретни имена, че през последните 25 години България е имала премиер, министър на външните работи, дори председател на парламента с нетрадиционна сексуална ориентация.
Проблемът е, че под претекст за равноправие, някои от представителите на хомо-, би- и транссексуалните хора претендират и на практика се ползват с привилегии, използвайки различието си като предимство. Или рекламират себе си по скандален начин (като Азис например), а „различието” се превръща в мода.
Колкото и парадоксално да звучи, в България има немалко хора, които се обличат и държат като гейове, без да са такива, само защото това е модно. Също както е модно да си метросексуален или да изглеждаш като силиконова „кифла” още от пубертета, защото такава е визията на съществата, които някои медии наричат фолкикони.
Ако се придържаме към темата за толерантността, изглежда че обществото ни е буквално болно от нея, защото няма смъртен грях – от кражбата и лъжата, до алчността и прелюбодейството – които да не присъстват в огромната маса управници на всички нива.
Тези властници се къпят в народната любов (ако се съобразим с факта, че биват избирани мандат след мандат) и едновременно с това се ползват с доверието на малцина и често – от многобройна охрана, която ги пази от същата тази народна любов.
И ако се върнем към това, с което започнахме – когато някои гонят кърмачките от моловете – всъщност ритуално пъдят последните остатъци от онзи традиционен морал и исконни ценности, които изгаряме като на аутодафе вече четвърт век.
Нека го кажем с ръка на сърцето: българинът отдавна не е трудолюбив, гостоприемен, ученолюбив, иновативен и визионер (ако употребим разваления български на г-н президента).
Всъщност съвременният българин вече няма почти нито едно от качествата, дали аргументи на народопсихолога Иван Хаджийски да напише „Оптимистична теория за българския народ”. Европейци сме точно толкова и по-такъв начин, по какъвто го е разбирал Ганьо Балкански.
Загърбили сме истината, че моралът е последното, но и най-здраво убежище във времена на кризи. Поради което без свян и срам питаме защо Содом и Гомор са в Шенген, а ние – не…
СТИГА СТЕ СЕ РОВИЛИ В КОША С УПОТРЕБЕНИ КОНДОМИ НА АЗИС!
ОСТАВЕТЕ ГО ДА ЖИВЕЕ ЖИВОТА СИ КАКТО НАМЕРИ ЗА ДОБРЕ.
Оставам с впечатление, че колкото повече се ровите в живота на хора с нетрадиционна ориентация,толкова повече се възбуждате за секс.
