Легендарният Заговор на Горуня

Автор: Борислав Гърдев

И досега т. нар. Заговор на Горуня остава обвит в тайни и носи очарованието на легенда от близкото ни минало. В действителност става дума за борба за власт в управляващата БКП, развихрила се в периода между 11 февруари и 28 април 1965 г. – един сблъсък между „либералите” около Тодор Живков и праволинейните сталинисти и поддържници на Мао Дзедун, начело с Иван Тодоров – Горуня, Цвятко Анев и Цоло Кръстев; между привилегированите властници от бригада „Чавдар” срещу пренебрегнатите партизани от отряд „Гаврил Генов”.

Известно е, че на 15 юни 1990 г. военната колегия на Върховния съд реабилитира осъдените заговорници, като мотивите са повече от любопитни: „Тези деяния са били общественополезни и необходими, насочени към събарянето на един режим, за който вече е абсолютно доказано, че е бил диктаторски. Групата на Горуня се противопостави с риск за живота си на неправилни, вредни за страната и народа решения, макар и обвити в мантията на закони.” Така със задна дата превратаджиите са оправдани.

Но аз се питам какво щеше да стане с милото ни отечество, ако Горуня беше свалил Живков, в светлината на започналата на 16 май 1966 г. Велика пролетарска културна революция?

И в коя комуна щяха да бъдат натикани прокурорите и съдиите от Върховния съд?

Смята се, че в заговора са замесени 105 души – внушителна цифра, която обаче по традиция включва и мъртви души.

Заговорът се ръководи от Цоло Кръстев, който, ако и да е със средно образование, като стар партизански и партиен кадър работи във външно министерство; Иван Тодоров – Горуня, който е член на ЦК на БКП, председател на Комитета за водно стопанство, бивш партизанин във Врачанско – първият, още от септември 1941 г., осъден задочно на смърт две години по-късно и възпят от Ст. Ц. Даскалов в епопеята му „Път” (1955) под името Гарчо, човек с авторитет и популярност в своя край, и ген. Цвятко Анев, военен комендант на София.

Целта на заговора е след свалянето в Москва на Хрушчов от власт на 14 октомври 1964 г. и у нас да се възстановят изпитаните сталинистки норми на партиен и държавен живот, обогатени с ценния китайски опит, като за целта на партиен пленум Живков и неговото обкръжение трябва да бъдат свалени от власт.

Горуня ненавижда Живков, но от свои изкривени левичарски позиции.

Той например го смята за масон и това съвсем убедено заявява на своя ятак Петко Цонев: „Тодор Живков е вече заклет масон и върши това, което те (масоните – б. а.) му нареждат.”

Заговорниците бързо разбират, че в ръководството на управляващата партия нямат достатъчно поддържници, особено след декемврийския пленум на ЦК на БКП през 1964 г., когато заради критики срещу Живков и предложение за неговото освобождаване ген. Иван Бъчваров, завеждащ административния отдел на ЦК на БКП, е свален и пратен като посланик в ГДР, а на 24 ноември 1966 г. на път от София за Берлин е убит.

За заговорниците, които са опитни конспиратори с богат нелегален опит в миналото, става ясно, че единственият изход е борбата.

В конспирацията са привлечени Минчо Ерменов – зам.-началник на ГПУ на армията, както и началниците на отдели в армията ген. Любен Динов и полк. Цанко Цанков.

Посветен е като свръзка и началникът на кабинета на военния министър Добри Джуров – полк. Иван Велчев, а на 11 февруари 1965 г. полк. Цанков прави сондаж и при шефа на софийско градско управление на МВР ген. Съби Стефанов.

Действа се в пълна конспирация, избягват се подслушвателните уредби, срещите са само при крайна необходимост и при прилагане на медицинска терминология – Горуня е Докторът, Велчев – Болното момче, а контактите се осъществяват само когато „кашлят”, т.е. не съществува опасност да бъдат проследени.

Заговорниците решават да използват съботен ден, според ген. Динов – на пленум на 14 април 1965 г., за да бъде свален от власт Тодор Живков. Ден, когато силите му са разпръснати по вили, хижи и резиденции.

На превратаджиите не им стига една седмица – те разбират, че са обект на разработка, която по-късно ще добие известност като „Дураци”.

Все пак в действията им има резон.

Военните и милицията остават през уикенда само с дежурни и не могат да окажат ефективна съпротива, а новият ЦК на БКП и правителството точно тогава следва да стабилизират положението.
Ген. Анев със сили на столичния гарнизон трябва да овладее Партийния дом и да елиминира охраната, вярна на Живков.

В този пункт заговорниците разчитат и на ген. Стефанов, но той ги предава още на 12 февруари, като докладва на министъра на вътрешните работи ген. Дико Диков и заместника му Ангел Солаков за отправеното му от полк. Цанков предния ден предложение.

Полковник Велчев от името на Добри Джуров трябва да привика командирите на армии и да ги задържи, докато бъдат сменени с благонадеждни фигури, а представителна рота на столичното комендантство и охранителният батальон на военното министерство следва да овладеят щаба на Първа армия и военното министерство.

Подполковник Димитър Костов от Главния команден пункт на ВВС е натоварен да блокира всички летища, за да осуети излитането на бойни самолети.

Тодор Живков задължително трябва да бъде арестуван и съден.

През април заговорниците разбират, че са разкрити и следени. Това им е съобщено от полк. Цанков, който пък установява, че е предаден от ген. Съби Стефанов.

Живков все пак отправя завоалирано предупреждение към заговорниците на пленума на ЦК на БКП на 23 март 1965 г., заявявайки, че в БКП има авантюристични елементи, които искат да променят партийния курс, ръководейки се от идването на Брежнев на власт в Москва.

След това като типичен интригант първият секретар открива огън срещу Горуня чрез официоза „Работническо дело”. Това го принуждава да иска среща с Тодор Живков.

Партийният лидер отива при Горуня и преживява унижението да не бъде допуснат първоначално от охраната му при въоръжения председател на Комитета за водно стопанство.

Горуня се държи неадекватно и нервно, докато Живков се стреми да го успокои и притъпи подозренията му.

Срещата между двамата e знаменателна и напомня тази между Стамболов и Коста Паница от 19 януари 1890 г., когато последният е арестуван в опит за пореден държавен преврат у нас. От нея победител излиза Тодор Живков.

На 5 април 1965 г. Горуня разбира, че е разкрит. С ген. Анев правят всичко възможно да прикрият останалите конспиратори.

Съмишлениците минават в нелегалност.

Ген. Анев е заловен по обед на 8 април при кума си Борис Коларски на „Горнобанснки път“ в София. При обиска милиционерите откриват в него два заредени пистолета с 52 патрона, но военният не оказва съпротива.

Това е и последният ден от живота на Горуня.

Вечерта на 7 април той е посетен в дома си на ул. „Димитър Благоев” № 2 от полк. Велчев. Двамата общуват помежду си със записки. Двоумят се да бягат ли в Румъния, или Горуня да поиска среща с Политбюро на ЦК на БКП.

Иван Тодоров не приема този вариант само поради опасения, че ще бъде арестуван.
В 4 часа сутринта на 8 април Горуня се самоубива с куршум в дясното слепоочие, оставяйки предсмъртно писмо, в което гордо пише: „Жив в ръцете на враговете на партията не съм свикнал да се предавам. Блокиран съм. Умирам, но не се предавам.”

Живковистката върхушка все още не е сигурна, че е овладяла положението.
Министрите Диков и Джуров привикват в София секретаря на врачанската партийна организация Цвятко Божков. Те се интересуват откога той познава Цоло Кръстев, Цвятко Анев и Горуня.

По заповед на Живков Горуня е погребан тихомълком в родното му село Горна Кремена.
ДС се активизира и арестува другите известни затворници, като до 28 април 1965 г. са задържани още 14 души.

По препоръка на Първия деветима от конспираторите са осъдени – полк. Велчев на 15 г., ген. Арменов на 10 г., докато Анев, Динов и Цоло Кръстев получават по 8 години затвор.
Интернирани са 11 души, а на 192 са наложени партийни и административни наказания.

Във Врачанско, откъдето са главните заговорници, са изключени от БКП 189 души, 250 армейски офицери са уволнени за негативно отношение към Живков, разжалвани са 19 старши офицери и трима от милицията, уволнен е шефът на Софийското градско управление на МВР ген. Съби Стефанов, от когото започва разплитането на заговора.

Разжалван и уволнен е началникът на политотдела на Танковата бригава в Горна баня подполковник Йордан Воденичарски, тъй като е разговарял неколкократно с началника си ген. Ерменов, един от основните превратаджии, който е опипвал почвата бригадата да подкрепи заговора, без да издава замислите си на своя подчинен.

Комплотът, разкриването му и главните действащи лица остават в тайна за обществото цели 25 години, до излизане решението на военната колегия на Върховния съд.

Малцина си спомнят и нещо друго – за 25 г. от 9 септември 1944 г. Тодор Живков в типично свой стил включва заговорниците в списъка за амнистията по случай големия празник.
Противниците му са вече отстреляни, взели са си поука от затворническия престой и не преставляват за него реална опасност.





В категории: Новини , История , Анализи