Призракът на Клара Цеткин тръгва по коридорите на властта

Автор: Борислав Михайлов

Формално погледнато, делото на Клара Цеткин и Роза Люксембург е на път да възтържествува. Само че не става дума само за 8 март, който все пак е припознат от много държави като ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.

Иде реч за изначалната идея на германската социалистка, погребана до стената на Кремъл на Червения площад в Москва – правото на жените на равно участие с мъжете в обществено-политическия живот и бизнеса. И дори нещо повече – за законодателно прието квотно разпределение жени-мъже. Поне докато проблемът с невъзможното през последните 100 години равенство между двата пола не стане още по-комплициран, ако приемем съществуването на трети пол.

Всъщност за онези, които биха се подразнили от очертаващото се тържество на идеите, за които са се борили Клара Цеткин и Роза Люксембург, можем да уточним, че първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия. Което не пречи да зададем въпроса кога най-сетне пристигащите в залива на Манхатън ще виждат Статуя на Свободата (жена) и Статуя на Свободата (мъж, възможно и афроамериканец) – като доказателство за равноправието на половете, стига да не напомнят московските „Работник и колхозничка”?!

Вероятно мнозина знаят, че ежегодно (но защо ли все около 8 март!?) ЕП приема решение за оценка на напредъка в постигането на равенство между жените и мъжете.
През тази година един от изводите в тази резолюция е, че са необходими промени в политиките, за да стане факт тази равнопоставеност между двата пола.
Нека цитираме част от доклада, послужил за основа на този документ. При това с изричното уточнение, че сред неговите автори не е емблематичната в миналото Емилия Масларова, а евродепутатката от ЕНП/ГЕРБ Мария Габриел, която бе и докладчик на ЕНП по темата.

„Въпреки постигнатия напредък по някои въпроси на неравенството между половете, предстои да се положат още много усилия, за да се намали разликата в заплащането на мъжете и жените, да се премахне т. нар. „стъклен таван“ по отношение на кариерното развитие на жените, да се преодолее липсата на икономическа независимост, да се подобри балансът между професионалния и личния живот, включително по отношение на майчинството и отпуска по бащинство, както и да се защити правото и достъпът на жените до противозачатъчни средства и аборт”, пише в резолюцията.

Основният докладчик, евродепутатът Марк Тарабела, е категоричен, че равносметката не е никак похвална - промяната е твърде бавна, а в резултат на това страдат правата на жените. Приетият от ЕП документ подкрепя правото на равно заплащане, отчита като политическо предизвикателство неравнопоставеността на жените при вземането на политически и икономически решения, както и въздействието на икономическата криза върху дамите, а също така апелира за подобряването на баланса между професионалния и личния живот, системите за отглеждане на деца, майчинството и отпуска по бащинство, правата на сексуално и репродуктивно здраве, включително противозачатъчни средства и аборт, борбата с насилието срещу жени и (обърнете внимание!) включване на темите за равенството между половете и правата на жените в процеса на формиране на политиката и бюджетните процедури.

„Жените и мъжете не са и никога няма да бъдат еднакви, но в интерес на всички е те да имат едни и същи права“, коментира Тарабела.
Безспорно важно е да се изтъкне, че става дума за равноправие и равнопоставеност, а не за матриархат например.

Българският принос засяга етажите на властта

Вероятно си спомняте анонса в заглавието на този текст – призракът на Клара Цеткин тръгва по коридорите на властта. В най-скоро време нарочно назначени чиновници ще следят дали сред служителите в държавната администрация има полова дискриминация (сексизъм). Това предвижда подготвяния от Министерството на труда и социалната политика законопроект за равнопоставеност между жените и мъжете, за който съобщи зам.-министър Лазар Лазаров.

По думите му, във всяко едно ведомство ще се създаде координационен механизъм, който ще следи за прилагането на политиките за равнопоставеност. Освен това координаторите ще трябва да оценяват дали проектите и програмите в съответната структура третират по равно представителите на двата пола.
За новата длъжност на надзорник ще бъде натоварен по един чиновник от всяка държавна структура, който ще бъде избиран от зам.-министрите.

Проектът на Националния план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете за 2015 г. вече е качен на сайта на МТСП. Той е дълъг цели 25 страници, което може да се тълкува и като знак колко много имаме да наваксваме в изравняването на правата на двата пола у нас. Друга възможна гледна точка е третирането на този документ като историческо продължение на традициите отпреди 1989 г. за приемането на програми с дълги имена и пожелателно-утопичен характер, като например утвърдената от един Юлски пленум на БКП Програма за по-нататъшно издигане на жизненото равнище, елементи от която могат да се намерят дори в тезисите на Симеон Сакскобургготски за чудото на 800-те дни.

Ако се върнем към конкретиката на проектопрограмата на МТСП, там е записано като цел дори осигуряването на равен достъп на мъжете и жените до здравеопазване, както и „прилагане на всички нормативни актове на национално и международно ниво, регламентиращи равнопоставеността между половете” (т. 8 от проектопрограмата).
Всъщност през тази седмица се проведе и изнесено заседание на Националния съвет по равнопоставеност на жените и мъжете.

В случая думата „изнесено” може да се тълкува и като ключова, защото форумът се проведе в Правец, родното място на Тодор Живков, който определено умееше да издига жени на ръководни постове в партията и държавата.
„Следващите два месеца ще проведем дискусия с всички заинтересовани страни относно проекта на закона. Целта е той да  бъде достатъчно добър, да съдържа реални мерки и да получи широка подкрепа”, обясни Калфин.

И, понеже говорим за реалностите на нашата мила татковина, бихме могли да си представим равенството между половете и така: някъде в N-ската община уволняват назначената на половин щат чистачка с две висши образования, за да назначат на нейно място мъж с три магистратури, самотен баща на две деца. И освен това изправят пред Комисията за защита от дискриминация жена на отговорен ръководен пост, позволила си сексистки да шляпне по задните части свой подчинен вместо похвала за добре свършената работа.

Що се отнася до надзорниците по равноправието, които ще ходят по коридорите, вероятно подобна фигура на априори паразитиращи чиновници има в не една и две членки на ЕС – просто защото в съвременния свят няма друга структура с толкова раздуто, многобройно, самовлюбено и дори звездобройно чиновничество. Излишно е да се споменава, че до едно време имаше еврочиновници, които дори следяха кривата на извитост при парниковите краставици да не превишава определен норматив, изчислен „едно към гьотере”, ако употребим българската терминология.

Многогодишният български опит показва, че в щатовете на малозначимите и синекурни чиновнически длъжности често израстват своебразни мутанти, претендиращи за безгранични права и упражняващи мутроподобна власт. Поради което в България съществува поговорката: „Царят дава, а пъдарят – не“.

Както ни учи премиерът Борисов

В цялата тази история с равнопоставеността на половете има едно тъжно обобщение, произтичащо от него голямо предизвикателство, както и нещо трето, което може да се нарече „де жа вю”.

Обобщението – еднакво валидно на общоевропейско ниво и на територията на нашия мил балкански апендикс със запазен ориенталски колорит – е, че вече повече от 100 години проблемът с равноправието на половете (и на жените в частност) остава голямо предизвикателство пред доброто старо човечество, преживяло периоди на матриархат и патриархат, но не и на същинско равенство.

Предизвикателството е в мярката на политиките и действията. Въвеждането на квоти е пример за добри намерения, които могат да се натъкнат на безброй подводни камъни. И все пак това е факт: преди време Европейската комисия предложи да бъдат въведени квоти за участието на жени в управлението на публични компании. От Брюксел настояха до 2020 г. 40% от шефските постове да са отредени за представителките на нежния пол. България и още 8 страни, сред които Великобритания и Холандия, се обявиха обаче твърдо против идеята с аргумента, че водещо при назначаване на длъжност трябва да бъде квалификацията, а не полът.

И все по темата за равноправието, макар и в най-малката клетка на обществото. Преди месец в Кърджали на пресконференция за снежното бедствие журналистка попита премиера Борисов къде отива след това. И получи впечатляващ, дори знаков отговор.
„Знаеш ли, че от такива като тебе не мога да се оженя (смях в залата). Само при мисълта, че като тръгна нанякъде, ще ме питат къде отивам... Абсурд да се оженя. Това ми е най-омразният въпрос – къде отиваш и кога ще се върнеш”.

Анализирай това
На 4 февруари 2014 г. Европарламентът прие резолюция за правата на новия пол. Създаването на трети пол има две подкатегории – транссексуални и интерсексуални, които имат правата и на мъжете, и на жените. Тя дава карт-бланш за изготвяне на „пътна карта на ЕС срещу хомофобията и дискриминацията заради сексуалната ориентация и половата идентичност".

В категории: Анализи , Горещи новини