България – страна на чиновници

пъдар и бикар. След това при новата власт, с развитието на икономиката, се увеличаваха и служителите в общините.
Преди десети ноември 1989 г. в общини с население около 10 000 жители имаше средно 30-40 служители. Имаше и платени партийни комитети. Всички те отговаряха за селското стопанство, индустрията и строителството в съответните административни единици. Сега, когато общините имат само административни функции, в тях на щат са над 100 човека служители и имат над 10 служебни коли. Отделно има служби по заетостта и служби за социално подпомагане. Това пак е работа на общините и би трябвало те да я поемат.

В България има двадесет и осем области с какви ли не структури. Преди девети септември 1944 г. страната ни беше разделена само на 12 области. Имаше и околии. В една околия, като Ботевградската например, имаше: околийски народен съвет, околийско управление на МВР, обслужвано от един мотоциклет с кош, двама съдии и един прокурор. Сега на тази територия има три районни управления на МВР със стотици служители и десетки служебни коли. Има и две съдилища с десетина съдии, толкова прокурори и десетки обслужващи чиновници.
Народните представители тогава бяха на хонорар 200 лева. Сега разходите за Народното събрание са стотици милиони лева.  Депутатите се обслужват от стотици луксозни автомобили.

Министрите някога получаваха около 1000 лева заплата, а министерствата при тогавашната икономика бяха по-малко от сега. В момента има 17 министерства с хиляди служители, а делът на държавния сектор е нищожен. Има разни комитети, комитетчета, агенции и какви ли не служби, също с хиляди чиновници. И за участие в паразитните бордове на предприятията се харчат милиони лева. Като вземем предвид МВР, армията, Образователното министерство, Културното министерство, здравеопазването, профсъюзите и пенсионерите, представете си колко хора остават в производството! Изключваме и заминалите в чужбина милион българи.

Навремето длъжностите на съветниците в общините и съдебните заседатели не бяха платени. Участието на хората в тях беше въпрос на престиж и гражданска отговорност. Сега на тези хора се плащат милиони левове. Председателите на общинските съвети отново са платени – на практика има двама кметове.
В България има 265 общини, представете си колко хиляди чиновници има в тях. А защо тези администрации вземат такси за извършени от тях услуги – та те не са търговски дружества, а се издържат от данъкоплатците.

Навремето имаше твърди щатни таблици с определени бройки и заплати. Сега в заплащането в държавния сектор цари пълен хаос и несправедливост. При минимална заплата 320 лв. някои възнаграждения достигат до 10 хиляди лева, а някъде и повече. Начисляват се и бонуси. Щатните бройки се определят по усмотрение. Не говорим за частния сектор, където също си играят със съдбите на хората.
Толкова ли не може да се намерят държавници, които да видят и осъзнаят състоянието на държавата България и да помислят при това положение как тя ще просперира?!

В категории: Горещи новини , Трибуна