Възможно е главните действащи лица и мотивите им да бъдат осветени чак от международните съдилища
Автор: Борислав Михайлов
Всряда, 15 април, Софийският градски съд (СГС) най-сетне разгледа по същество, но при закрити врата, делото за обявяването на Корпоративна търговска банка АД (КТБ) в несъстоятелност. Съдът ще обяви решението си в 7-дневен срок, което носи някаква минимална неизвестност единствено „де юре”, тъй като „де факто” фалитът на банката отдавна не подлежи на съмнение.
Което се потвърждава дори и от обстоятелството, че с помощта на заем от над 3 млрд. лева Фондът за гарантиране на влоговете изплати на вложителите в КТБ сумите до 100 000 евро, които са гарантирани от закона. В този смисъл надали може да се очаква, че СГС ще постанови решение, различно от официалното откриване на производство по несъстоятелност на КТБ. Според Закона за банковата несъстоятелност с решението, с което се открива производството, се обявява и фалитът на банката и се прекратява нейната дейност. Но каквото и да е то, може да се прогнозира, че ще бъде обжалвано до дупка от страните по делото. В случая това означава до произнасяне от петчленен състав на ВАС.
Поглед през ключалката
Една от ключовите думи за процеса на 15 април, протекъл в само едно съдебно заседание, е „при закрити врата”. В лаконичната информация, излязла от съдебната зала, се отбелязва, че това е станало по настояване на страните по делото, но това не е съвсем така.Репортерите не бяха допуснати до заседанието по искане на представителите на самата КТБ и на Фонда за гарантиране на влоговете.
Според главния юрист на БНБ Нина Стоянова не е съществувала възможност за публичност и откритост, тъй като имало императивна разпоредба в Закона за банковата несъстоятелност дела от такъв характер да се гледат по този начин. Оказа се обаче, че и това не е съвсем така, поне според съдията по делото Иво Дачев. Магистратът коментира пред журналисти, че при съгласие на страните, е нямало да бъде процесуална пречка заседанието да е открито.
Важно е да се отбележи, че това дело започна още през миналата година, но на 24 ноември бе спряно от СГС заради многото жалби на акционери, вложители и служители на банката, които бяха подадени във Върховния административен съд (ВАС), въпреки че за прекратяването му бе достатъчна и жалбата на „Бромак”.
Тази петмесечна пауза по никакъв начин не разсея финансово-политическата мъгла, която плътно е обвила всичко около КТБ още от месец юни 2014 г. Успокоение настъпи само сред онази част от вложителите в банката, чиито депозити бяха в размер близък до гарантираните от закона и вече изплатени суми до 100 000 евро.
Мажоритарният собственик Цветан Василев продължава да е задържан в Сърбия с мярка за неотклонение „подписка”, откъдето периодично коментира ставащото с обширни писания в своя личен сайт. При цялото пристрастие на тези анализи, което е съвсем обяснимо, в тях многократно се задават и всичките онези важни въпроси за движещите сили в аферата около КТБ, най-вече след поставянето й под особен надзор, на които трябва да бъде даден отговор.
Не защото това иска Цветан Василев, а защото касае разпада на четвъртата по големина на активите банка в България, стабилността на цялата банкова система, независимостта на БНБ и способността й да упражнява ефективен банков надзор, както и наличието на олигархични кръгове, зад които се съзират и чужди сили и интереси.
Или както казва един от адвокатите на Цветан Василев, ако банкерът огласи всичко, което знае, ще бъде поставена точка на прехода. Тук опираме до вече остарялата информация, че мажоритарният собственик на КТБ е дал показания пред съдия в европейска държава, като самите разкрития се пазят при двама нотариуси в различни държави и условието те да бъдат показани е настъпването на смъртта на Цветан Василев.
Според адвокат Ботев това е нещо като застраховка „живот”, но пък вглеждането в най-едрите щрихи на българския преход доказва обратното: жертва на показни убийства станаха не само мутри, но и банкери, както и един бивш премиер и след нито едно такова покушение не дойдоха думи и документи от отвъдното, които да променят каквото и да е. Освен преразпределението на сфери на влияние и на бизнес територии, ръководило действията на поръчителите…
Връщане към протокола
Всъщност протоколът от делото в СГС за откриване на процедура за несъстоятелност на КТБ също попада под похлупака на термина „закрити врата”. Така че трябва да се разчита на премерената словоохотливост на представителите на страните по процеса, които така или иначе не се разминават в информацията за случилото се.
Така стана ясно, че в началото на заседанието е имало възражение от представителите на „Бромак" и „Бългериан акуизишън къмпани" срещу участието на двама адвокати, упълномощени още от квесторите, назначени от БНБ при поставянето на КТБ под особен надзор.
Както е известно, след последните промени в Закона за банковата несъстоятелност, тези квестори бяха заменени от двама временни синдици – Лазар Илиев и Росен Ангелчев. Съдът е отказал и поисканото от адвокат Менков назначаване на особен представител на КТБ, аргументирано с тезата, че упоменатите двама адвокати не защитават интереса на банката.
По-нататък, в хода на 3-часовото съдебно заседание, искането на прокуратурата СГС да отрие процедура по несъстоятелност е било подкрепено от БНБ (която отне лиценза на КТБ още на 6 ноември 2014 г.), Фонда за гарантиране на влоговете и самата КТБ, представлявана от адвокатите, упълномощени от временните синдици.
На свой ред, представителите на „Бромак" и „Бългериън акуизишън къмпани" са оспорили заключението на БНБ, че капиталът на КТБ е отрицателен и въобще цялата процедура по отнемането на лиценза на банката. Тяхното възражение е било отхвърлено с аргумента, че има решение на 5-членен състав на ВАС, с което се потвърждава законосъобразността на действията на БНБ по отнемане на лиценза на КТБ.
След края на съдебното заседание адвокатът на „Бромак” Менко Менков (който е и един от адвокатите, защитаващи Цветан Василев) коментира, че за пореден път се е убедил, че никой не иска да чуе истината за КТБ. Според него именно делото в СГС е мястото, където би могло да се установи дали и кога КТБ е изпаднала в неплатежоспособност.
Ако СГС реши да открие процедура по несъстоятелност, веднага след като присъдата бъде изпратена на Фонда за гарантиране на депозитите, институцията трябва да назначи постоянни синдици в КТБ. От датата на присъдата започва да тече двумесечен срок, в който кредиторите на банката ще подават искания вземанията им да бъдат признати от синдиците.
След изтичането на този срок, синдиците имат 14 дни, в които да изготвят три списъка – в първия трябва да бъдат посочени кредиторите с приети вземания, във втория – кредиторите с неприети вземания, а в третия – служебно приетите вземания.
Освен това кредитори, които са изтървали двумесечния срок за предявяване на вземанията си, могат да го направят с установителен иск в едногодишен срок от решението за откриване на производството по несътоятелност, обяснява процедурата специализираният сайт „Правен свят”, като допълва, че според юристи най-рано след година и два месеца може да се стигне до осребряване на активите на КТБ.
Цветан Василев пита, отговаря и обвинява
„Не знам дали все още има човек в България, който да не разбра, че КТБ АД беше атакувана умишлено с активното съдействие на редица държавни органи и институции, за да бъде доведена до изкуствен фалит. Основната цел беше да се разграбят най-апетитните активи на банката и да се стопят дълговете на определени компании и лица, близки до ДПС и ГЕРБ".
Това пише задържаният в Сърбия мажоритарен собственик на КТБ Цветан Василев в поредното си пространно писание на своя личен сайт, публикувано на 14 април. Този път той акцентира най-вече върху действията на гуверньора на БНБ Иван Искров, когото подозира в сделка с прокуратурата.
Всъщност въпросът дали, кога и как българското правосъдие и/или временната парламентарна комисия за изясняване на случилото се с КТБ ще изслушат Цветан Василев засега няма еднозначен отговор. Все още не е факт и окончателното решение на сръбските съдебни власти по повод искането на София Василев да бъде екстрадиран. А председателката на парламентарната комисия Десислава Атанасова (ГЕРБ) отхвърли всякаква вероятност той да бъде разпитан чрез видеовръзка или комисията да пътува до Сърбия.
Така завесата остава спусната, независимо че публиката в залата дюдюка и настоява да види актьорите в тази пиеса за няколко милиарда лева. Чуват се и скандирания: „Автора, автора!”, а мнозина се мъчат да видят кой седи в тъмната официална ложа.
Анализирай това
„Нямам съмнение кой ще е крайният потърпевш от тези безумия – суверенът, който гледа зрелището отблизо и си мисли, че това не го засяга. Надявам се в скоро време този суверен да се събуди от дълбокия си сън и да разбере, че днес му разказват приказката за „лошия и добрите“ само за да продължат да го държат в „будна“ кома.“
