Неподозираната страст на българския цар Фердинанд към... слоновете

Автор: Диана Славчева slavcheva@desant.net

Какво ли не може да научи човек от пожълтелите страници на старите вестници и списания! Стига да има късмета да попаднат в ръцете му, разбира се. Защото, както знаем, световната слава бързо преминава – като искра от бенгалски огън припламва за миг и угасва. И ако никой не е запечатал този миг в слово или картина, тя така и ще отлети безследно в небитието.

В този ред на мисли някогашната преса е безценнен източник на сведения за много по-незначителни и не толкова съдбовни, но пък доста любопитни факти от „забравимото“  минало. При това не само от родните газети и журнали можем да се осведомим за интересни моменти от българската летопис, но и чужди издания също разкриват неподозирани фрагменти от светската хроника на страната ни.

Така например от един стар брой на парижкия всекидневник Le petit journal с дата 21 юни 1914 г. можем да научим за неподозираната страст на българския цар Фердинанд към... слоновете. Не, не става въпрос за някакви негови изкушения да ходи на сафари в Африка или да кръстосва индийските джунгли. А за истинска привързаност в стил „Слонът, моя приятел“, който той си отглеждал в... царските си палати. Нещо като домашен любимец.

Както отбелязва френското издание под съответната гравюра, украсяваща корицата му: „Всички короновани глави имат своите странности. Някои (съответно са изброени няколко световни величества, б. р.) колекционират марки, други рисуват, свирят, а българският цар Фердинанд се увлича от дресура на слонове. Той е построил близо до двореца една малка менажерия и прекарва с часове в занимания с любимите си животни“.

Та във въпросния царски зоокът, обособен в имението „Врана“, слоновете се появили през 1912 г., пристигайки от Хамбург, когато били тригодишни, и прекарали тук цели 16 години. Индийските великани се казвали Нал и Дамианди и през 1929 г. били преместени в първия зоопарк на Балканите, сформиран в София. Там обаче мъкарят заболял от антракс и се споминал, а неговата благоверна половинка през 1940 г. била задомена за купения от Италия самец на име Паша.


Слоновете Нал и Дамианди в двореца Врана през 1918 г.

Както научаваме от книгата „Български дневници“, съставена от писмата на френския граф Робер дьо Бурбулон, изпращани от нашата страна до майка му и неговата съпруга, началото на зоологическата сбирка на величеството е поставено през 1905 г.

„Зад висока дървена ограда били отглеждани елени, лами, сърни, камили и якове... В имението се развъждали и много фазани и други птици. В езерото с лилиите били пуснати водоплаващи птици – диви патици, диви гъски, черни и бели лебеди“ – свидетелства Бурбулон, който пристига в България заедно с новоизбрания от Великото народно събрание български монарх. Той е назначен от княз Фердинанд за негов личен секретар и по-късно Велик шамбелан на Двора.

Бидейки очевидец на случващото се в царските покои, французинът разказва, че Нал и Дамаянти били настанени в конюшната и освен за забавление на царя и неговите отрочета, били използвани и за „тежка полска работа, за изкореняване на стари изсъхнали дървета, за пренасяне на големи камъни, както и били впрягани за оран“.

Това, че огромните твари са орали царския чифлик, където междувпрочем покрай легендарния парк с екзотични дървесни и растителни видове, в югоизточната част е бил оформен стопански двор с доста декари обработваеми земи, е документирано и на няколко стари фотоса от онова време, запечатали потната „слонска“ ангария. Тъжна е участта обаче на човека, който държи ралото на една от снимките – той по някое време бил убит от дебелокожото добиче.

От един план на главния агроном на двореца „Врана“, съставен през 1939 г., става ясно, че по това време там се отглеждали 411 декара пшеница, 184 декара ръж, 65 декара фий, 125 декара картофи, 40 декара люцерна и разни други култури. А освен това огромна площ била заета и от зеленчукова и овощна градина, както и с насаждения на ягоди и малини.

Апропо, използването на екзотични представители на планетарната фауна за селскостопански нужди хич не е някакво нововъведение на Фердинанд. В Добруджа например някога са били отглеждани... камили. И тези издържливи и непретенциозни към менюто си пустинни животни са били използвани като успешен заместител на волския впряг още в края на XIX век!


Камили по време на жътва в Балчишкия край

Първи започва да ги развъжда чифликчията Жечо Холевич. Неговото стопанство се ширило в землищата на каварненските села Дуранлар (дн. Белгун) и Делне бей кьой (дн. Септемврийци) и в тях най-безпардонно гърбушките били използвани като впрегатни животни.

Но да се върнем към слоновете и тяхното приложение. Още по-необичайно е амплоато, в което са се изживявали тези същества по времето на Първата световна война.

Тогава немците мобилизирали всички намиращи се на германска територия слонове. Къде да им мъкнат мунициите, къде да пренасят дърва и т. н. Колко конски сили само са заменили тези могъщи създания! Впрочем, мнозина от тях са били именно от зоопарка в Хамбург, откъдето са се взели и Фердинандовите любимци. Само че Нал и Дамаянти извадили късмета да отърват кожата от служба при нацистите.


Нацистите мобилизирали екзотичните животни по време на войната

Както е известно, навик на царете е да си подражават един на друг. Всеки гледа да не остане по-назад от другите короновани особи. Разбирайки, че българският владетел притежава слонове, и руският император Николай II се постарал да не остане по-назад.

В Александровския парк край Санкт Петербург отколе също имало зоопарк, в който се въдели слонове. Един от тях се появил там още през 1896 г., когато бил докаран от Абисиния (дн. Етиопия) като дар на Негово Величество. Друг пък бил подарък от емира на Бухара на император Александър II.


Руският цар със слона си в Александровския парк

Посещавайки своята резиденция там, добила известност като Царското село, Николай II се разхождал заедно с децата си из имението, придружен от етиопския си питомник. Дори отделял редове за тези „събития“ и в дневника си. „Заведохме с Алексей слона до нашето езеро и се забавлявахме с неговото къпане“ – отбелязва императорът.

Слонът обаче скъпо платил за тази привързаност – през 1917 г. също като своя стопанин бил убит като символ на монархията!

Подаръци във вид на слонове са си правили и други монарси. Още през 797 г. легендарният халиф Харун ал Рашид връчил един азиатски слон на Карл Велики. Освен него основателят на Свещената римска империя получил в дар от владетеля на Багдад и един часовник, в чиято вътрешност била конструирана птица, чуруликаща на всеки час. Твърди се, че дебелокожото същество го впечатлило не по-малко от прототипа на днешните часовници с кукувички.

Слонът, наречен Абул Абас, бил използван като бойно животно в битката на императора срещу датчаните през 810 г. Пресичайки река Рейн при един от преходите обаче хоботестото добиче хванало пневмония и взело, че се споминало.

Папа Лъв Х пък получил по време на коронацията си като подарък слон от краля на Португалия Мануел I. Понтификът много обичал питомника си, който се наричал Хано, и често го показвал на всеки, който пожелае да го види. Животното било с бяла кожа с розов оттенък и до ден днешен твар с такъв цвят се счита за свещена в културата на Югоизточна Азия.

През 1516 г., само две години след отглеждането си като домашен любимец от папата, на Хано внезапно  му прилошало и тъй като по това време ветеринарната медицина не била кой знае колко прогресивна и на високо равнище, взели, че дали на добичето слабително с примеси от златни частици. То не само че не се оправило, ами се гътнало, разбивайки лъвското сърце на Лъв Х.  

И един последен куриозен щрих, който по неведоми за съдбата пътища свърза слоновете с името на нашия цар Фердинанд. Именно „Фердинанд“ е наречена немската тежка самоходна артилерийска установка от периода на Втората световна война от класа на танковете. Какво общо има това със слоновете ли? Ами туй, че по-популярното название на тези машини било „Елефант“ (Elefant), което в превод от немски ще рече... слон!

А пък се казва „Фердинанд“ по името на своя създател – Фердинанд Порше. Танкът дебютира в Курската битка. По-нататък тези машини се сражават в боевете на Източния фронт и в Италия, като завършват бойния си път в предградията на Берлин.

Но така преминава световната слава. Добре че са страниците на старите пожълтели вестници, та да припомнят за „забравимото“ минало.

В категории: Новини , История , Парадокси