Редно ли е да почитаме човек, който заявява, че не би жертвал живота на нито един германски гренадир за „овцекрадците от долното течение на Дунав“
По случай 200-годишнината от рождението на именития германски канцлер и дипломат княз Ото фон Бисмарк, председателят на БАН, академик Стефан Воденичаров е предложил на Столичния общински съвет площад в София да носи неговото име. Той е подчертал големите му заслуги за Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.!? Преди време Bnews.bg публикува статията на Антони де Ла Рея „Как Германия ни освободи от османско владичество”. В нея авторът нарича железния канцлер „Освободителят на България“ (!?).
Почвам да се питам в нормална ли страна живея и докъде ще стигне падението на нашите политици и учени, които се люшкат от едната крайност в другата – на безропотно послушание и слагачество пред по-големия брат? След като Германия ни е освободила от турско робство, защо на 3 март не честваме паметта на пруските гренадири, вместо на загиналите за свободата ни руски воини?
Не друг, а именно „Освободителят на България” Ото фон Бисмарк след жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г. чудесно партнира на английския премиер-министър лорд Дизраели Биконсфийлд в политическия си цинизъм към пострадалите българи. Стопанинът на „Даунинг стрийт” 10 казва за закланите от башибозука и аскера наши сънародници: „Какво са 12 000 избити българи пред нашите чудесни отношения с Османската империя”!
В Берлин Бисмарк, смятащ, че непокорните славяни не могат да се усмирят по друг начин, освен с репресии, заявява надменно: „Аз не бих пожертвал живота на нито един германски гренадир за овцекрадците от долното течение на Дунав”!
Възмутеният от английското хладнокръвие и прусашки цинизъм руски писател Тургенев пише забележителния си памфлет „Крокет в Уиндзор”. Той звучи като оглушителна плесница и обвинителен акт срещу британската кралица Виктория и нейното коравосърдечно правителство, но също така е безпощадна критика на думите на Бисмарк за изкланите и поругани българи. Като апокалиптичен сън се разиграва този крокет в кралския дворец. Вместо топки, по подстриганата морава се търкалят отрязаните глави на невръстните българчета. Финалните думи на Тургенев „Не! Ваше Величество, детската кръв не ще измиете никога!” разтърсват задрямалата съвест на ситата и охолна Европа.
Някои историци в духа на новите политически обстоятелства се опитват да изкарат Бисмарк едва ли не спасител на България и че на Берлинския конгрес е защитавал нашата кауза повече от руските дипломати. Истината е, че той казва следното за създадената след пет века на робство българска държава: „Когато решихме да свикаме конгреса през 1878 г., ние съвсем нямахме предвид интересите на България, а се ръководехме изключително от нашите интереси, на Германия. За Германия няма абсолютно никакво значение дали България ще е малка или голяма”!
И на този човек, на когото съдбата на българите му е безразлична, ще кръщаваме площад в София!? Да им е честито на софиянци!
Впрочем това не е прецедент. Неотдавна в нашата столица откриха с тържествена церемония срамен паметник на американските пилоти, които през Втората световна война извършиха варварски бомбардировки над страната ни! В хода на 5-месечната офанзива на съюзническата стратегическа авиация бяха убити 836 невинни граждани на столицата, ранени 1025 души, разрушени 12 559 сгради, от които 10 002 жилища, 117 промишлени предприятия и много емблематични постройки на обществени учреждения...
Английският премиер Уинстън Чърчил се изразява вулгарно и с неприкрита омраза по повод въздушните нападения над България: „Аз познавам българите от 30 години. Те са грешен народ, който заслужава да му бъде предаден строг урок. София трябва да бъде бомбардирана колкото се може по-скоро. Тя трябва да бъде изравнена със земята и в развалините й да се засеят картофи»!
На 6 февруари 1944 г. американското посолство в Анкара информира президента Франклин Рузвелт, че посланикът на България в Турция Н. Балабанов е декларирал готовността на българското правителство да разисква възможността за промяна на своята политика спрямо съюзниците от антихитлеристката коалиция, без да поставя никакви предварителни условия, с изключение на това да бъдат запазени границите на България преди Втората световна война и да бъдат прекратени бомбардировките над страната до приключването на евентуалните преговори в Анкара за излизането на страната ни от войната.
След получаването на тази информация Рузвелт се обръща към Чърчил с предложение да бъдат прекратени бомбардировките над България. В своята ответна телеграма Чърчил пише цинично: „След като лекарството е свършило добра работа, нека продължат да получават допълнителни дози от него”!
През последните години бяхме залети с книги и статии за това колко велик политик и демократ бил Чърчил и как всяка година зареждал избата си с българско вино от Мелник! Излиза, че тайно ни е обичал, щом си е пийвал нашенско вино, а българофобските му приказки били само за пред медиите.
Ами щом е така, да вземем да му издигнем в София и на него един скромен паметник! Нали сме вече съюзници. Май ще се окаже прав един политик, който казва, че ние, българите, си заслужаваме съдбата, защото късата ни историческа памет и липсата на национално достойнство все повече се превръщат в черти на народопсихологията ни.
д-р Петър Ненков,
военен историк,
полковник от запаса
TOVA DA SE ISDIGAT PAMETNIZI I NA NEBALGARI KOITO S NESHTO SA DOPRINESLI ZA SVETOVNATA ISTORIA MOSHE DA DOPRINESE ZA BALGARIA SIMPATII NA TESI NARODI .
PRI BISMARK SIMPATII NA GERMANZITE PRI SHURSHIL NA ANGLISHANITE PRI STALI NA NJAKOI RUSNAZI PRI FRANKO MUSOLINI NA NJAKOPI ISPANZI ITALIANZI I T.N.
PREZENKATA E DALI BILO DONESLO SIMPATII NA BALGARI .
dokato pametnizi memorial na zaslushili za balgaria balgari i njakoi nebalgari ot han asparuh do general vasov sa neobhodimi za pripomnjaneto na istoriata
