За футболните Сульо, Пульо и Хульо

Автор: Карикатура: Николай Арнаудов

Нещата са така усложнени, че доскоро и пет световни треньори да работеха заедно с националния ни отбор, резултатите щяха да са нищожни. Защото причините касаят и един вече вкоренен манталитет на отрицание на всяка цена.
Какво да очакваме, след като във футбола се направи приватизация, не по-различна от тази във всички икономическо-финансови области. Това, разбира се, доразпали не без основание националния нихилизъм. И както експортът ни е жалък, така и износът на футболисти в преуспелите чуждестранни клубове е сведен общо взето до периферно ниво. И то на играчи, които рядко влизат на терена – средностатистически по половин полувреме от време на време.

Има и някои други изключения, които не сформират надеждно правило.
И какво да прави който и да е национален треньор, след като и вътрешното ни първенство не може да излъчи класни състезатели. Значи нещо не дотам добре си пишем домашните упражнения в сравнение с комплексните задачи на елитния свръхатлетичен футбол.
Но въпреки всичко трябва да погледнем в задграничнен съпоставителен план. От бивша Югославия до сегашна Сърбия западните ни съседи изкарват много талантливи футболисти, които играят в чужбина. Когато се съберат обаче в националния си отбор, те нямат особени успехи.

Помня и унгарския национален отбор от края на 40-те години на миналия век до Унгарското народно въстание през 1956 г., когато Пушкаш и други високоталантливи играчи емигрираха на Запад. Това беше голямата хунска футболна фурия, която си играеше като на спаринг с отбори от ранга на англичаните. А вече над половин век Унгария я няма и в подножието на футболните върхове. За Чехия може да се каже почти същото. А просторна Русия докъде се простира в своите достижения? До олимпиади, да кажем. Даже англичаните отдавна не са докосвали и сребро от световните форуми на терена. И т. н.

Моето лично гражданско мнение е, че в последните няколко години се усеща напъпващ потенциал в нашите национали. Не бяха толкова зле нещата и при Любослав Пенев, сега Ивайло Петев също залага голяма амбиция за един по-одухотворен, изненадващ и модерен футбол. Моето предложение е да се наложи обществен мораториум, предпазващ го от всякакво вмешателство и пресилено критикарство.
Тук ще припомня един виц, който е показателен за някои от нашите, бих казал, водещи недостатъци. Една маймуна среща друга, която бяга с релса на раменете. Пита я защо прави това. Отговорът е: „За да я хвърля, когато ме настига лъвът, и да бягам още по-бързо.“

Това е, образно казано, и значителна част от основата на физическата подготовка. На нашите им липсва оттренираната сила да поддържат напористо вихрено темпо до финалната секунда. Научат ли се да играят на максимум 120 минути, резултатите ще дойдат.
Разбира се, изразявам непрофесионална позиция, но вярвам, че специалистите ще се съгласят с нея. Най-малко подценявам това, което виждам напоследък от момчетата с герба на фланелките. Но бих призовал Сульо и Пульо да не се упражняват в заплювки – сиреч, да поукротят Хульо в себе си.

В категории: Горещи новини , Трибуна