„Назад, назад, моме Калино” вместо „Велик е нашият войник”

Автор: Боби Михайлов

На пръв поглед парадоксално, но всъщност закономерно, в седмицата преди 6 май – Деня на храбростта и празник на българската армия – македонската песен „Назад, назад, моме Калино” стана по-популярна от знаковия боен марш „Велик е нашият войник”.
Закономерността в случая е индиректна и скрита между редовете, така да се каже. Докато бойният марш звучи само на репетициите за скромния Гергьовски парад, то социалните мрежи преливат от изпълнението на един нескопосан, но ВИП механджийски дует: управителят на БНБ Иван Искров и задържаният в Сърбия собственик на фалиралата КТБ прегърнати пеят „Назад, назад, моме Калино”.

От задушевната прегръдка между двамата струи здраво мъжко приятелство, споделена празничност и алкохолен оптимизъм за бъдещето. Кой да предполага, че 4-5 месеца по-късно КТБ ще изпадне в неплатежоспособност, а Иван Искров ще я постави под особен надзор и така ще започне една от най-скандалните и скъпоструващи (на данъкоплатците естествено) банкови афери.

Клипът, за който става дума, бе разпратен до редица медии от адвокати на Цветан Василев по негово нареждане. А що се отнася до ролята на управителя на народната банка, по думите на мажоритарния собственик на КТБ: „преди всичко следва да стане ясно, че позицията на БНБ и особено на Иван Искров от самото начало е неадекватна и странно некомпетентна и свидетелства единствено за силни зависимости”. И после върви вярвай, че който пее – зло не мисли.

И ако не сте забравили, че говорехме за една индиректна закономерност между този дует и бойния марш, между кръчмарската песен и българската армия, то сигурно се досещате, че става дума за много пари. На армията не й достигат, грубо казано, едни 5 млрд. лева, необходими според военния министър, за да се реализират 9 спешни програми за модернизация, а изплащането на гарантираната част от депозитите на вложителите в КТБ излезе към 3,6 млрд. лева.

При все това общите щети за българската икономика от фалита на четвъртата по големина банка се оценяват от някои анализатори и НПО на повече от 13 млрд. лева, като в тази сума се включват и косвените загуби от фалитите на десетки и дори стотици фирми, закриването на 60 до 100 хиляди работни места (според КНСБ) и т.н.
Иначе казано, ако не се бе стигнало до фалита на КТБ, може би щяха да бъдат налични тези 5 млрд. лева, необходими за реализацията на програмите за модернизация на армията. Или поне нямаше да изглеждат толкова невъзможни и непосилни като сума за една държава, която твърди, че държи на своята войска, но непрекъснато отлага решаването на проблемите й, дори на най-спешните от тях.

Военният министър – кръгом и обратно

В доклада на министъра на отбраната Николай Ненчев относно състояние на въоръжените сили, представен от него пред участниците в провелия се на 27 април Консултативен съвет по национална сигурност (КСНС), пише следното: „Възможностите на военновъздушните сили са силно ограничени: считано от втората половина на 2015 г. няма да могат да изпълняват ефективно контрол и охрана на въздушното пространство. Огневата поддръжка от въздуха на силите, действащи на земната и морската повърхност е значително понижена.

При тези условия необходимостта от гарантиране на въздушния суверенитет ще наложи преминаването към съвместен модел за охрана и контрол на въздушното пространство с активни средства на други държавите членки на НАТО. В случай на отсъствие на спешно решение за придобиване на нов тип боен самолет е налице реална опасност от пълно „приземяване" на българската изтребителна авиация".

Междувременно Николай Ненчев даде и едно интервю за в. „Сега”, което смело може да бъде окачествено като скандално. В него министърът на отбраната потвърждава критичната ситуация с бойната авиация, припомняйки, че договорът с руснаците за поддръжката на изтребителите МиГ-29 изтича на 9 септември и същевременно подчертава, че няма да подпише нов договор, който да задържи тези самолети във въздуха до 2019 г., защото исканите 80 млн. лева били три пъти над реалната им стойност. След което заявява, че дори му е предлаган подкуп – процент от сделката – за да подпише този контракт, както и че е получил заплахи за живота си, в случай че откаже.

Това интервю на министър Николай Ненчев даде основание на прокуратурата да се самосезира и да възложи на Специализираното звено за разследване на корупционни престъпления проверка. В хода й ще бъдат снети обяснения от Николай Ненчев, след което ще се извърши преценка на необходимостта от събиране на други данни, вкл. и относно оферти за поддръжката на авиационна техника във ВВС. Предмет на проверка ще бъдат и твърденията за отправени заплахи спрямо министъра на отбраната, информираха от прокуратурата.

В съобщението на държавното обвинение се изтъква също така, че министър Ненчев не е уведомил по никакъв начин органите на досъдебното производство за това, че му е предлаган подкуп, въпреки задължението на всяко длъжностно лице да стори това.
Военният министър твърде лесно променя позициите си, понякога буквално на 180 градуса.

Така, след заседанието на КСНС, на което премиерът Борисов заяви, че през тази година няма откъде да се дадат допълнителни средства за отбрана, той коментира, че е особено доволен от взетите решения. А в отговор на въпрос посочи, че не е обсъждано даването „под наем” на охраната на българското въздушно пространство.
Ден по-късно, в интервю за bTv Ненчев бе още по-категоричен и посочи, че никога не е ставало въпрос за това чужди самолети да охраняват въздушното пространство на България.
В случая коментарът, както се казва, е излишен.

Борисов: Пари за отбрана няма

„За 2015 г. нямаме финансова възможност да отделим повече средства за отбрана и го казвам на всички партньори – първо пенсиите, инфраструктурата, образованието. Настоящата година ще е нулева откъм пари за превъоръжаване, а от 2016 г. нагоре до 2024 г. ще влезем в рамките (на изискванията на НАТО - 2% от БВП за отбрана)“. Това рече премиерът пред журналистите, чакащи го след заседанието на КСНС и използва кризата с КТБ като аргумент за безпаричието. „Никой не ги караше да събарят КТБ и да даваме 3,5 млрд. сега. Тази година толкова, имаме по-големи приоритети в момента”, обясни той.

И подчерта, че сегашното правителство не е виновно, че години наред са били купувани фрегати без въоръжение, „все едно са купували риболовни траулери", или са поръчвани вертолети, които нямат никакво въоръжение и „сега всичко да се изсипе в най-голямата криза на нашата глава"

Президентът Плевнелиев се постара да звучи по-оптимистично от него. Върховният главнокомандващ изтъкна, че „на основата на изнесения доклад, КСНС отправя следните препоръки – Министерският съвет да внесе в Народното събрание за обсъждане Програма за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България, а изпълнителната и законодателната власт да осигурят ненамаляването на средствата за отбрана".
Президентът изтъкна също така, че отбраната и Въоръжените сили са стратегически приоритет на държавата. 

С извинение към празника на армията

„Ако някога, преди да влезем в НАТО, имахме 45-хилядна армия, което беше искане на съюзниците, то днес при 26-хилядна армия, както беше записано в „Бяла книга 2“, с 80 танка, 16 бойни самолета и 6 кораба ние сме за срам и резил пред собствения си народ, че не можем да издържаме и да поддържаме боеспособност на тази армия“. Това коментира председателят на парламентарната комисия по отбрана ген. Михо Михов ден след КСНС. И допълни, че командирите са принудени от безпаричието да нареждат на подчинените си ремонти на агрегати, на възли от въоръжението, за да могат да летят и да плават, което е опасно за подготовката и за живота на малкото останал личен състав.

Анализирай това
„Армията е в състояние, което е рисково за националната сигурност.  В момента има 3885 незаети щата за военнослужещи, като 1500 от тях са за офицери. Младите отказват да работят в армията, тъй като професията не е атрактивна. Липсват пари за въоръжение, няма дори за обувки. Нямаме самолети, а флотът ни може да служи само за учебни тренировки. Но като се отвори дума за купуването на нови самолети, има хора, които веднага започват да пресмятат комисионните“.
Красимир Каракачанов, депутат от ПФ

В категории: Анализи , Горещи новини