Колкото и невероятно да е, но нито тополовградските магистрати, нито бившата жена на Пеньо Пенева - Мара, нямат представа, че всъщност се съди мъртвец
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
Пеньо Пенев е роден на 7 май 1930 г. в с. Добромирка. През 1955 г. се жени за банковата служителка Мара Бакалова. Много скоро обаче в семейството започват разпри.
Без да са се развели, съпругата му взима сина им Владимир и отива при родителите си в Тополовград. Тя започва да съди поета с ватенката за издръжи, но тъй като той не се води никъде на работа, изпраща искането до Съюза на българските писатели да й съобщят какви хонорари е получил през 1957 и 1958 г., само че не получава отговор.
Същият е резултатът и от искането й до в. „Димитровградска правда“ и в. „Стършел“, в които са публикувани негови стихове.
Мара обаче е упорита. Чрез съда изпраща 41 призовки на поета, за да го накара да се появи в съдебната зала и да се разгледа нейният иск за издръжка. Призовкарите обаче не могат да го намерят, защото той няма постоянен адрес.
Затова започват да го търсят по хотели, при негови приятели и познати, дори в димитровградските кръчми. На няколко пъти го откриват именно в тях, но той отказва да приеме призовките, защото... не бил търсеното от тях лице.
На 9 април 1959 г. обаче го намират в болницата, където е постъпил на лечение. Пеньо Пенев отново се опитва да скрие самоличността си, но е записан в болничния дневник, затова е принуден да приеме призовката. С нея му се съобщава, че трябва да се яви на насроченото за 29 април дело по иска срещу него за издръжка.
На 16 април той е изписан от лечебното заведение и се настанява в работническо общежитие, макар да няма това право, тъй като вече не е строител, но се познава със завеждащия общежитието и той го настанява с уговорката, че това ще е временно.
На 26 април отива в най-луксозния хотел в Димитровград – „Москва“, където иска да наеме самостоятелна стая. Като го вижда брадясъл и с износени дрехи, администраторката му казва, че това е скъпо, но той я уверява, че има пари да плати, а всъщност последните си левчета е дал за бутилка коняк и флакон с луминал.
Когато преполовява бутилката, поглъща 5 хапчета от силните транквиланти. В съчетание с алкохола това е напълно достатъчно да предизвика смърт, която според съдебния лекар настъпва между 3 и 4 ч. след полунощ.
Малкото останали негови приятели изпращат на 29 април поета с ватенката до вечното му жилище.
В същото време в Тополовград заседава съдът. Въз основа на това, че на лицето Пеньо Пенев е връчена призовка, за получаването на което се е подписал, неговото отсъствие не е основание на делото да не се даде ход.
Мара е предявила иск за 500 лв. месечна издръжка, въз основа на това, че съпругът й е строител и получава висока заплата, но не може да представи документ. Затова съдът решава издръжката да бъде 300 лв., което е почти половината от тогавашната минимална месечна работна заплата – 650 лв.
Поетът трябва да плаща сумата със задна дата, считано от 1 ноември 1958 г., като за предходния 6-месечен период се дължат и законните лихви. Освен това трябва да заплати и 324 лв. държавна такса.
Колкото и невероятно да е, но нито тополовградските магистрати, нито Мара Бакалова-Пенева нямат представа, че всъщност се съди мъртвец.
По стечение на обстоятелствата решението на съда в Тополовград е обявено около 16 ч. – горе-долу по същото време поетът с ватенката е заровен в гроба си.
Жените са като триглави цербери като става дума за издръжка. Гонят до гроб.
2
Мария Григорова
20.04.2018 19:24:23
0
0
Преди да се излагате с коментари, проверявайте поне в Гугъл, ако нямате къде другаде. Как решихте, че през 1955 г. Пеньо Пенев не е жив, като се е самоубил през 1959 г.?
1
Велизар Минчев
20.04.2018 16:29:28
1
1
През 1955г. Пеньо Пенев не жив. Кой пише тези статии???
