Трябва да се издигне специален паметник в прослава на предводителите в боя
Славна е честта на българското войнство след Освобождението. И ако за нашия войник са изпети много заслужени химни и са създадени вдъхновени стихотворения, то като че ли малко в сянка остава предводителят в боя – обикновеният фронтови офицер. А той, освен „Шуми Марица“, заслужава един отделен марш на възпоменанието.
С целия си велик исторически ръст той вика от своя боен гроб за специален паметник в страната ни. А защо пък това да не стане в Русе?! Много подходящо място за разполагането му е паркът зад Националния пантеон на възрожденците, в близост до възстановената църква „Всях Святих“.
Някогашното офицерство е съществена част от българската интелигенция, имаща голямо значение за целокупността и самочувствието на отечеството, така обезобразени в последните десетилетия.
Именно в Царство България офицерът е бил наистина народен. Защото е давал светъл пример за патриотична всеотдайност. Той е бил възприеман от войниците си като символ на сигурност за род, стопанство, граница, суверенитет. Не е било трудно да се почувства, че българската войска не се е управлявала задгранично и това е било голямото упование на народа.
Нашите победи могат да се приемат и като резултат на здрава народопсихологическа спойка между всички офицерски чинове, минали през цялата изстрадана йерархия на пряк героичен риск с войниците. Така че нашият офицер винаги е бил и войник в най-благородния смисъл на думата, който за миг не се е снижавал в правото си да умре по-напред от своя подчинен – особено при тежки бойни изпитания и неблагоприятни обрати. Няма български офицер, побягнал от бойна линия, каквито печални примери могат да се срещнат в други държави.
Русенци имат един от най-славните примери на такъв герой, боготворен от своите войници – командира на Пети пехотен Дунавски полк полковник Иван Петров. Той е един от синонимите на храброст въобще сред офицерството на всички български времена. Неговият лавров миг е боят при река Соуджакдере по време на Балканската война.
Преди героичния си край полковник Петров проявява вплетени като в жив венец най-високите добродетели на българския военачалник: заразяващо презрение към смъртта, изключителна тактическа съобразителност, абсолютен усет за присъствие в пробивните звена на сражението, вдъхновено излъчване на боен кураж, точни, сгъстени до завет заповеди, които се редуват с куршумите, пробиващи гърдите му.
Смъртно ранен, той продължава да призовава: „Напред, юнаци! Духът ми ще витае над вас!“ А последните му думи са за вечния катехизис на българската воинска чест: „Кажете на близките ми да благодарят на Бога, че ме дари с такава сладка смърт за Отечеството“.
Години след това по селата из Русенско се носи народна песен за героя. Да припомним, че при военен преглед на бойните резерви в Кюстендил цар Фердинанд говори за Иван Петров с нескрито възхищение. А генерал Радко Димитриев пише в обширно съболезнователно писмо до съпругата на загиналия голям български офицер: „Вашата загуба, госпожо, е и загуба за мен. Начело с покойния ви съпруг Дунавският полк беше за мене една несъкрушима скала, която аз противопоставях на най-силните напори на бойната вихрушка.“
Генерал Димитриев не случайно пише с главни букви в средата на едно изречение: „Славният полковник Иван Петров“ и определя името му като магическо за физическите и морални сили на армията.
И колко още са славните редици от витаещи над България офицерски духове на храбростта! Доста позабравени, доста обвиняващи сегашната ни военна занемара, но вечни за нашето самочувствие.
Именно пред сянката на това безсмъртно българско офицерство би трябвало да промълвим: „Господа офицери, имаме честта да ви направим поклон доземи – до тази земя, за чиято свобода и независимост водехте в атака войниците! Тези героични стъпки, с които завинаги превзехте територии и във величието на остатъчна България след жестокото геополитическо клане на нейните граници!“
PATRIOTISHNOTO VASPITANIE NA BALGARITE S DOSTOJNI I SLAVNI VOENNI I NEVOENNI ISTORII NE TRJABVA DA IM PRESHI DA IMAT NADPARTIJNI SAVREMENNI MODERNI PRAGMATISHNI REALISTISHNI OZENKI NA POLOSHENIETO NA BALGARIA KOETO E MNOGO PO RASLISHNO OT TOVA V MINALOTO .
KATO SE PREGLEDAT STATISTIKITE NA SAOTNOSHENIETO NA IKONOMISHESKITE ,VOENNITE I DRUGITE RESURSI I VASMOSHNOSTI NA NATO I NEGOVITE SAJUSNIZI I RUSIA I NEJNITE SAJUSNIZI MOSHEM DA SE MOLIM BALGARIA DA NE JA ZAMESVAT V ISTORII KOITO NE SA NEJNI ISTORII
