В селото, където живея от години, добре се поддържа голямата читалищна сграда, чиято библиотека може да се похвали с богат книжен фонд
от най-разнообразна литература, останала, за жалост, без читатели.
Но не за това ми е думата. Наскоро читалището бе ремонтирано и все още на фасадата му не е монтиран приготвен надпис, според който то е основано през 1940 г. Няма как да се примиря с посочената измислена от читалищното ръководство и староселското кметство година, която няма нищо общо с реалните факти.
Още през 1993 г. издадох в София книгата „Историческо минало на Старо село, община Тутракан“, която бе разпространена от Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в 24 реномирани културни институции по целия свят.
В нея съм отделила страници, изтъкващи важната роля, която играе читалището в културно-просветния живот на староселци. В изданието посочвам, че началото на читалищното дело в Старо село е поставено през 1873 г.
Това твърди и Велко Тонев в книгата си „Добруджа през Възраждането“, който посочва същата година, през чието лято е основано българско читалище в Тутракан и българско училище и читалище в с. Старо село. В държавните архиви на Русе и Силистра не е е посочено името на читалището, но по-възрастните староселци го помнят под името „Възраждане“.
Документирано е, че в годината 1873-та, която Велко Тонев посочва като година на създаването му, селото разполага с 51 екземпляра от книгата „Лукреция Борджия“ от Виктор Юго, преведена от Константин Величков и Георги Николов още като студенти в лицея, и 5 броя от издадената от Т. Х. Станчев от Русчук в книгопечатницата в Дунавска област „Полемика на славянски език“.
Любопитно е да се отбележи, че в Старо село през 1911 г. се е провеждал известният Смилски панаир (международен), по време на който тук са се продавали книги.
Читалищната дейност в това населено място продължава и през ХХ век, но е ограничена поради слабата материална и финансова база, недостатъчна зрялост и словоречивост на хората, както и противодействието на чорбаджиите, а по-късно и на властите по време на румънското владичество.
По-видни староселци, които усилено са чели книги през периода на Възраждането, са поп Велико, семействата Щереви, Бойчеви и др.
Васил Бойчев събрал от вестници и подвързал в два тома от по 1000 страници книгата „Мара хубавата българка“. Синът му Георги Василев Бойчев ми предостави тези два тома през 1953 г.
Сигурно има и още доказателства, че в Старо село е кипяла усърдна читалищна дейност много преди фиксираната върху немонтирания още надпис 1940 г. Иначе няма обяснение защо читалищата в съседните села Цар Самуил и Нова Черна, които са с преобладаващо турско население, са на доста повече години от староселското. Обясненията на местното ръководство, че то нямало регистрация в Русе и Силистра, са извън всякакъв коментар.
isopashvane na istorii e kato isopashavane na biografii i shuto kasano vidjano
naprimer moshe da se vpishe v biografiata na BATISTA ot KUBA she bil evrejski komunist i sadist masohist a KASTRO ot KUBA bil tursko-ziganski narkoman turskite sultani bili evnusi koito obslushvali s esika si hanamite ot haremite
a todor shivkov i breshnev se zeluvali poneshe njamali ljubimi sheni s koito da se zeluvat a hitler i stalin se sbili zashtoto prepravili glasa na stalin v rasgovor v kojto toj kasval she shte napadne prevantivno germania i drugi strani a na stalin kasali she hitler e edin smahnat pettak i sega da vidim kakva e ozenkata na podobni isopashavania na biografii i istorii na
tova ot raslishni gledni toshki ZATOVA AKO NJAKOI SI OBISHAT PODOBNI PRIMITIVNI
TVARDENIA DA SI KUPUVAT VESTNIZI KATO ,,,VOELKISCHE BEOBACHTER ,,, ZA OKOLO 40 EVRO VSISHKI ISDANIA NA GODINA KAKVITO IMA I V BALGARIA I PO SVETA .ZA DA IM OLEKNE KATO VIDJAT OKALJANI LISHNOSTI I IDOLI BIVSHI I NASTOJASHTI
