Делото срещу Христо Бисеров бе прекратено и върнато на прокуратурата, а ВСС направи самопризнание, че губи своята легитимност
Автор: Борислав Михайлов
На 5 май състав на Софийския градски съд (СГС) с председател Снежина Георгиева прекрати делото срещу бившия зам.-председател на Народното събрание и зам.-председател на ДПС Христо Бисеров и го върна на прокуратурата. В решението на СГС (който от дълго време произвежда скандал след скандал, независимо от смяната на цялото му ръководство) се посочва, че "изложените в обвинителния акт обстоятелства са недостатъчни, за да очертаят в пълнота рамката на обвинението".
Делото срещу Бисеров, който има славата на незаконно забогатял политик още от края на 90-те години, е поредното знаково дело срещу представител на високите етажи в държавното управление, което се връща на прокуратурата. Но освен това има голяма вероятност то да се превърне и в поредното такова дело, което се проточва с години, за да завърши с оправдателна присъда.
Драстичен и емблематичен пример в това отношение са делата срещу бившия шеф на Пътния фонд Веселин Георгиев, известно в публичното пространство като делото „Батко и братко”. На 30 април 2015 година, седем години след избухването на корупционния скандал, състав на СГС с председател съдия Петя Крънчева оправда Веселин Георгиев по обвинението, че е злоупотребил със служебното си положение като е одобрил договори на обща стойност 120 млн. лева, за да облагодетелства фирми на своите братя.
Твърде много подобни дела
Още по-драстичен и емблематичен пример е оправдаването на три инстанции на бившия военен министър Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и финансиста Тенчо Попов – както заради идиотския екшън при арестите им (прокурорът Роман Василев нарече Цонев абсолютен престъпник и накара да го поставят на колене), така и заради заключението на Върховния касационен съд, че доскорошният шеф на Столичното следствие и главен свидетел по делото Петьо Петров всъщност незаконно е подтиквал Цонев към даването на подкуп.
Редно е да се припомни, че след проточили се с години съдебни дела бе оправдан някогашният вицепремиер Александър Томов, а съдебният процес срещу бившата социална министърка Емилия Масларова (обвинена, че в съучастие е присвоила 11 млн. лева) се влачи вече 4 години и на 15 март делото бе отложено за пореден път.
Ако продължим на министерско ниво, трябва да споменем и земеделския министър от ГЕРБ Мирослав Найденов, срещу когото прокуратурата се отказа да повдига обвинение, но преди това бе показно разжалван от всички държавни и партийни постове.
В този списък е и земеделският министър от правителството на Иван Костов - Венцислав Върбанов – който бе оправдан от ВКС 6 години след като бе обвинен, че е ощетил фонд „Земеделие” с над 86 млн. лева.
В сключване на неизгодни сделки за милиони бе обвинен от прокуратурата и един от здравните министри на ГЕРБ – Божидар Нанев, който по-късно бе оправдан последователно от СГС и от Софийския апелативен съд.
Изброяването може да продължи твърде дълго. И то не за да бъдат критикувани или дори само коментирани съдебни решения, а за да се потвърди за пореден път, че в българското правосъдие действа едно истинско Perpetuum_mobile.
Но този „вечен двигател” работи на празен ход и не може да убеди никого – нито у нас, нито в Брюксел – че България е правова държава с работещо върховенство на закона и ефективна борба с организираната престъпност и корупцията по високите етажи.
Поради което и продължава унизителният мониторингов механизъм, наложен ни от ЕК още с приемането ни в Европейския съюз, а доверието на българите в съдебната система (вкл. и към главния прокурор)е някъде около символичните 11 процента.
Е, развоят на делото срещу Христо Бисеров със сигурност има енергията да редуцира това доверие до още по-символични стойности.
И още евробългарски парадокси
На 5 май, буквално по същото време, когато у нас течеше съобщението на СГС, че делото срещу Христо Бисеров е върнато на прокуратурата, тъй като "изложените в обвинителния акт обстоятелства са недостатъчни, за да очертаят в пълнота рамката на обвинението", в Брюксел главният прокурор Сотир Цацаров имаше среща с еврокомисаря по правосъдие Вера Юрова. Малко след нея на сайта на българската прокуратура се появи прессъобщение, от чийто първи абзац читателят може да остане с впечатление, че вече сме сред отличниците на ЕС. Ето и самият текст:
„На прав път сте! – това послание отправи еврокомисарят по правосъдие, потребители и равенство на половете Вера Юрова на среща с главния прокурор Сотир Цацаров. Срещата се проведе на 5 май 2015 г. в Брюксел.
Теми на разговорите бяха създаването на Европейска прокуратура, експертните предложения на прокуратурата за изменения в НПК, както и работата на новосъздаденото звено „Антикорупция“.
И по-нататък: „Комисар Юрова заяви, че корупционните проблеми не са присъщи само за България, но мерките за справяне, които страната ни е предприела, са стъпка във вярната посока.“
Ако за пореден път трябва да се разшифроват дипломатичните оценки и препоръки на висши еврочиновници, то комисар Юрова говори за посока, но не и за постигнати резултати.
Малко вероятно е еврокомисарят, който е на този пост само от няколко месеца, да е наясно, например, с дългогодишните превъплъщения, прераждания и генни модификации на структурата, известна с името БОРКОР, както и за поредността на „новосъздаденото” звено „Антикорупция”. Но поне е научила от устата на главния прокурор на България, че през последните години 1700 осъдени лица са се отклонили от изтърпяване на наложените присъди по примера на братя Галеви.
В края на пресинформацията на прокуратурата става дума и за развоя на делото срещу Христо Бисеров. „По-късно през деня, в отговор на журналистически въпроси главният прокурор коментира и връщането на делото срещу Христо Бисеров. Г-н Цацаров беше категоричен, че ще подкрепи становището на наблюдаващите прокурори относно евентуален протест и ще се съобрази с решението им, независимо какво е то. Ще бъдат отстранени всички посочени от съда нарушения и няма да се откажем от обвинението, категоричен беше главният прокурор Сотир Цацаров”, цитиран от своя пресцентър.
Надали е излишно да се припомни, че обвинителният акт срещу Бисеров бе внесен от прокуратурата в съда в началото на април – година и половина след като през ноември 2013 година му бе повдигнато обвинение в пране на пари, което не фигурира в акта, внесен в СГС.
Бисеров бе даден на съд за 3 умишлени престъпления - неплатени данъци в особено големи размери, нарушаване на валутния закон и за това, че не е декларирал пред Сметната палата пари по сметки в Швейцария. Неотдавна СГС удовлетвори искане на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) и запорира имущество за над 1,26 млн. лв. на Христо Бисеров и на доведения му син Ивайло Главинков.
Прави впечатление, че според шефа на КОНПИ Пламен Георгиев, случаят с Бисеров и Главинков много прилича на пране на пари. Георгиев привежда и конкретни примери в защита на това свое твърдение, но видимо прокуратурата е на друго мнение.
ВСС – едно нелегитимно правителство?!
В края на април Висшият съдебен съвет (ВСС) произведе поредния скандал – този път с решението си да не избере единствения кандидат за председател на Софийския апелативен съд – Нели Куцкова (бивш член на ВСС), въпреки изразените по време на събеседването с нея изцяло позитивни оценки за качествата и работата й.
След тайното гласуване, при което Куцкова получи 9 гласа, въпреки че 10 от членовете на ВСС казаха, че ще я подкрепят, а други двама обявиха, че са гласували за нея, членът на ВСС Камен Иванов изригна с думите: „Лъжци. Този ВСС е изчерпан. Ето защо хората ще ни тричат скоро”.
Последва още един скандал от същия тип - макар да бе единственият кандидат, издържал външния конкурс за съдия във Върховния административен съд, съпругата на евродепутата от ГЕРБ Емил Радев – Мария Радева не бе назначена на длъжността.
В свой коментар пред БНР за проваления избор на Куцкова, представляващата ВСС Соня Найденова направи следната констатация: „Ако ние продължаваме да не даваме отговори защо едно решение, което в очите на обществото, на професионалната ни общност изглежда непопулярно и неприемливо, някак си нашата работа губи своята легитимност.
(…). От доста време работата във ВСС по една или друга причина губи своята легитимност, тоест губи доверието на професионалната общност, а някак си и в очите на обществото. Всъщност това стои в основата на всичките приказки за съдебна реформа. Тоест съдебната реформа аз лично за себе си я приемам като реформа, която трябва да доведе до следния резултат: да се избират хора поради техните качества, а не поради това дали принадлежат към една или към друга група”.
Не по-малко драстично звучи коментарът по същата тема на председателя на Правната комисия на ВСС Юлиана Колева.
„Имаше откровено незаконосъобразни решения, които бяха взети против правилата и за които членовете на Висшия съдебен съвет трябва да носят отговорност, заяви Юлиана Колева и допълни: „Този подход, който демонстрираха част от членовете на ВСС, е по-подходящ за една хазартна игра, за покер или нещо друго, но в никакъв случай не е подходящо поведение при вземане на решения в съвета. Именно този подход ме предизвика да задам въпроса: Кого чакаме, има ли някой конкретен човек?".
Наистина – кого чакаме и докога съдебната реформа ще прилича на полет над кукувиче гнездо, в което периодично се озовават и мътят яйцата на различни политически и дори корпоративни структури?
Анализирай това
"Има фондация, която щедро финансира определени медии и неправителствени организации. Тя финансира медийната групировка "Капитал", "Капитал Дейли", "Медиапул", "Дневник", "Съдебни репортажи". Финансира щедро и доста неправителствени организации – Български институт за правни инициативи и Съюза на съдиите в България. Този кръг си позволява в своите медии преди важни избори в съдебната система да посочва кой е правилният кандидат. Обработва общественото мнение много отрано, настройва общественото мнение срещу определени кандидати, очерня ги, очерня членовете на ВСС, които са го подкрепили".
Ясен Тодоров, член на ВСС, председател на Етичната комисия на съвета
