Ще успеят ли политическите нестинари в София да прескочат „македонския огън“?
Автор: Стефан Солаков
Юруш на Македония! Под този лозунг напоследък и куцо, и сакато у нас бърза да се изтъпанчи в публичното пространство и да ръси невероятни бисери на политическата логорея, така характерна за българските телевизионни простори. Засега само Азис, Сашка Васева и Христо Стоичков не са взели думата и не са ни посъветвали как да постъпим с нашите югозападни съседи, но времето е пред нас и изненади дебнат отвсякъде.
Проблемът е изключително сериозен и направо взривоопасен, за да се остави в ръцете на телевизионни шоумени и политически аматьори. 24 години, откакто каза „да“ на отделянето на Македония от бивша Югославия и обособяването й като независима държава, София днес ясно и високо трябва да заяви своята решителна позиция относно бъдещето на нашите съседи от „малка България“.
Най-важният пункт от тази визия задължително ще оповести на региона и на целия останал свят, че българското правителство решително се противопоставя на всяко едно предложение или внушение за подялба на днешната македонска държава.
Знам, че някои среди у нас няма да се съгласят с мен и отново ще се върнат към историческата романтика за Велика България, но сегашните геополитически реалности изключват превръщането на патриотичните мечти в географска действителност. Освен ако сме забравили какво се случи в някогашна Югославия и повторим грешките на нейните политически водачи.
Ние, българите, винаги ще възприемаме македонците като наши братя по кръв и съдба. Омразното турско робство съсипа милиони човешки съдби в региона и превърна неговите обитатели в непрежалими жертви на етническото и религиозно разделение, извършено чрез насилието на османския ятаган.
Следите от този безумен геноцид все още са неизличими не само в бита, но и в сърцата на редица човешки общности, населяващи Балканския полуостров. Тежкото и позорно наследство, завещано от турските джелати, редовно създава проблеми както по нашите географски ширини, така и на Стария континент. Европейските ни партньори и днес продължават да третират Балканите като традиционното „буре с барут“, застрашаващо мира и сигурността на околните народи.
Така че умната! Всякакви изказвания от рода „да си поделим Македония с албанците“ или пък „премиерът Груевски да подава незабавно оставка“ са поредното доказателство, че на българските държавници им липсва стратегическо мислене. Източна Македония, която някои умници вече щедро ни предлагат, ще ни донесе много повече ядове, отколкото има днес Москва с анексирания от Путин полуостров Крим.
Не сме изобщо готови да повторим онзи исторически експеримент преди 74 години, когато Хитлер ни „подари“ за кратко време администрацията на т. нар. „западни територии“ на Стара България.
Навлякохме си много повече беди, отколкото ползи, и позорно бяхме изгонени, въпреки подкрепата на местното население.
Днес обстановката е много по-сложна и непредвидима, а братята македонци отдавна са забравили „гласа на българската кръв“. В модерния меркантилен свят историческите корени отстъпват място на икономическите интереси. Затова и внезапно избухналата любовна носталгия по адрес на България най-често се изчерпва след получаването на европейския паспорт с нашенските лъвчета.
Щом трябва да разсъждаваме с модерните похвати за опазване на националните ни интереси, днешната драма в съседна Македония трябва да ни направи изключително предпазливи и когато коментираме и даваме съвети относно вътрешните работи на Скопие.
Подхвърлените реплики от премиера Борисов, приканващи македонския му колега Груевски да подаде оставка и да повтори примера на всемогъщия бате Бойко, изгонен от властта след аналогични вълнения в София, и по-късно завърнал се отново „на бял кон“ на „Дондуков“ 1, говорят за опасни внушения от фриволни съветници в обкръжението на министър-председателя.
Не знам каква точно е позицията на нашите секретни служби, но дълбоко се съмнявам, че шефът на македонското правителство сам си слага примка на шията и непрекъснато инсценира нападения и атентати, за да запази и утвърди едноличната си власт.
Това, че Груевски управлява типично по балкански и облагодетелства предимно роднини и приятели, не трябва да учудва никого, защото подобни практики се срещат редовно в целия регион, включително и у нас.
Липсата на демократични отношения и на социална справедливост едва ли ще учуди голяма част от населението на Западните Балкани. Главната опасност се крие в предлаганата от някои нашенски тарикати насилствена смяна на властта в Скопие.
Ако Украйна и нейният „майдан“ не е отрезвила щурите глави у нас, нека си припомним какво се случи със страните, обхванати от т. нар. „арабска пролет“. Смениха се политическите диктатори в Египет, Либия, Тунис и още няколко потънали в ориенталско спокойствие държави и след това настана безподобен хаос, продължаващ и до днес и сериозно застрашаващ мира и сигурността на планетата.
Милиони бежанци се втурнаха към Стария континент и поставиха пред сериозни изпитания – икономически и социални – иначе комфортния и обезопасен кораб на самодоволна Европа, сериозно скърцащ и готов да потъне под тежестта на прииждащите несретници.
Застрашително се пропукаха южните граници на България, а тормозът с бягащите от Ориента изгнаници със сигурност ще се повтори, ако подобна „пролет“ избухне в съседна Македония.
Не е необходимо да се самоубиваме заради налудничавите видения на някои менте експерти, на които Македония им е скъпа заради „жолтата ракия“ и вкусната пъстърва в Охридското езеро. Арабската касапница на балкански терен ще отвори вратите на ада не само за нашите съседи, но и за останалите народи на полуострова и със сигурност ще удари смъртоносно спокойствието и сигурността на европейския континент.
Нарочно не се спирам на различните сценарии и конспиративни теории за кукловодите на дестабилизацията в Македония. Които и да са те - „дългата ръка“ на Москва или „петата колона“ на Вашингтон - единствено македонският народ има правото да им се противопостави и да защити националната си сигурност. А правителството в София е длъжно да му помогне искрено и по братски, без каквито и да е опити да се възползва от тежкото изпитание на нашите съседи.
Не трябва лековерното поведение на някои български политици да налее допълнително бензин в македонския пожар, защото огънят рано или късно ще прескочи и общата граница.
А тук отдавна го очакват политическите подпалвачи на Лютви Местан, които още отсега се облизват, предвкусвайки хаос и етнически сблъсъци с тяхното активно участие. Не се подвеждайте, уважаеми читатели, от възторжените глупости, които ката ден ръси предводителят на депесарските читаци. За превъзходството на българския етнически модел и за приноса им в опазването на мира у нас!?
Само чакат да пламне искрата, за да запалят големия пожар. А премиерът Борисов малодушно се стряска и още отсега развява бялото знаме пред агресивните потурнаци на „петата“ турска колона.
Спасението е единствено в трезвото и хладнокръвно поведение на патриотичните сили у нас, набиращи влияние и опит с всеки изминал ден. Те са и сигурната гаранция, че България ще бъде опазена от засилващите се опити за дестабилизация на Балканите и за повторение на човешките трагедии в Украйна и арабския свят.
