Уважаема редакция на в. „Десант“, най-напред искам да ви кажа: Благодаря ви, че ви има! Списвате чудесен вестник, изпълнен с интересни четива за всеки вкус и за всяка възраст и със статии, повдигащи българския дух.
Прави ми впечатление, че всяка седмица подарявате сборник с традиционни оригинални български рецепти. Бих искал да получа и аз тази книга.
Петър Савов,
с. Дреновец, община Ружинци
Бележка на редакцията
Уважаеми г-н Савов,
Благодарим ви за хубавите думи!
За да получите книжката „Рецептите на баба“, ще трябва да изпълните единственото ни условие – да ни изпратите оригинална българска рецепта. Ако изпитвате затруднения и не можете да готвите, просто потърсeте помощ от някоя жена в семейството. Пожелаваме ви успех!
Вината за войната по пътищата е в корупцията
Войната по пътищата ще става по-ожесточена. Управляващите имитират взимането на някакви уж по-сериозни мерки за борба с „джигитите”, като ни съветват да ги преследваме, записваме и ако оживеем след гонката, да предадем записа в МВР.
Журналистите стоят като странични наблюдатели и само отразяват, дори възхваляват техните „усилия”. Но те вървят след събитията и се опитват да се справят с последствията, а причините се прикриват.
Едно от предложенията е да се въведе отново полигонът и часовете по практика да се увеличат. Проблемът не е в броя на часовете, а че не се дават. Любителите се научават само да държат пътя. По време на изпита изпитващият работи с педалите. За категории „C”, „D”, „A” курсистите се качват да карат един-два пъти (ако изобщо се качват). Курсове за „Професионална компетентност”, „Превоз на опасни товари”, „Електрокаристи, мотокаристи”, „багеристи” и други изобщо не се карат, а се издават само документи.
От 1999 г. изпитите на кандидат-шофьорите преминаха от КАТ в ДАИ. Оттогава в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) за подготовката на водачи отговаря една „другарка”, която съсипа професията ни. В момента са единици инструкторите, които се издържат от тази професия. Останалите са „любители инструктори”, на които основната им професия е някаква друга, а след 17 ч. като хоби въртят учебната кола. „Другарката” създаде така наречения от нас „Моделът „ТЯ”. Съществуват „елитни” учебни центрове, на които тя помага, а те помагат на нея. Тези, които не влизат в схемата, се гонят „по устав”.
Това е истинската причина за войната по пътищата – корупцията в Министерството на транспорта. Заявявам го на висок глас.
В продължение на години сме подавали сигнали до всички държавни институции, медии и дори до Европейския съюз. Прилагаме и документи, уличаващи корупционната схема, но всичко се прикрива и не се дава гласност. Тъй като става въпрос за държавна организирана престъпна група!
От 25 г. съм инструктор и шофьорски книжки са се продавали винаги. В последните години това стана организирано и масово. Преди, всеки изпитващ си „работеше” за себе си в комбина с един двама инструктори. Сега има стройна организация, ръководена от министерството, и всичко се знае – колко се печели и на кой какъв процент се полага.
Схемата е следната: След като прецени възможностите на кандидат-шофьора, инструкторът му предлага да си плати или само теоретичния изпит, или само практичния, или пълна „застраховка”. Изпитващият оставя процент за себе си, а остатъка предава на началника си. Той обаче събира пари и от служителите от пътния контрол.
Те пък взимат „такса спокойствие” от транспортните фирми, които претоварват камионите и карат технически неизправни возила и автобуси. Пунктовете за технически прегледи, които си плащат таксата, издават документи без да извършват реално прегледи. Записите от камерите им никой не ги гледа (както и нашите).
Началникът, от своя страна, оставя процент за себе си и предава парите в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Там се разпределят проценти за отделните служители, за директора и министъра. Останалите пари отиват в партийните каси. Големите партии са си разпределили държавните институции и всички крадат и ги използват за чадъри за своите фирми и да рекетират другите.
И това е обществена тайна, но медиите мълчат. Защото и при тях мнозина са подвластни на нечии интереси.
Митко Трайков,
автоинстуктор
От футбола до културата
В една от приказките си Ханс Кристиан Андерсен разказва за прелестна котка, която, преоблечена като принцеса, присъства на прием в кралския замък и когато една мишка преминава по червения килим, „принцесата” се нахвърля върху нея, за да я хване и изяде. Това е архаичната реакция на гените при човека и на мемите – гените на културата, на отглеждането чрез образование и възпитание, на укротяването на хедонизма и агресията.
Тези дни пак имаше прояви на „голямата разлика“. Докато на стадиона на английския футболен клуб „Астън Вила“ в Бирмингам свири световният гений Найджъл Кенеди, на стадиона на „Лудогорец“ в Разград пя една сръбска певица. Докато собствениците на западноевропейските футболни клубове много рядко коментират играта на отборите си, българските собственици са чести коментатори на играта на футболистите и работата на съдиите.
Наскоро дори станахме свидетели как досега изглеждащ интелигентен собственик влезе грубо, ала Моци, в монолог с един млад телевизионен журналист, наричайки го „олигофрен“. Това всъщност бе илюстрация на нещо много по-тревожно в нашето общество: липсата на уважение от страна на имащите пари „принцове“ към интелигентните, талантливите, възпитаните българи.
Така непринудено стигаме до още една „голяма разлика“ между напредналите страни и България: министър-председател и финансов министър ходят на футболен мач, а не можеш да ги видиш в университетските лаборатории, аудитории и библиотеки. И на лекциите на световноизвестни учени, поканeни в България, не можеш да ги видиш.
През 2009 и 2012 г. безуспешно канихме премиера за подкрепа и присъствие на симпозиуми с участието на световноизвестни учени в областта на сърдечнометаболитните болести, от последствията на които – инфаркти и инсулти – българите умираме най-често в света. Изисква се диалог с такива хора, за да разбереш, че е спешно необходимо организирането и субсидирането на дългосрочни превантивни програми за тези болести, резултатите от които идват след 10-15 години – милиарди спестени левове, които реинвестираш в образованието и в спорта за здраве.
Но да мислиш и действаш дългосрочно е привилегия на образовани и мъдри политици...
д-р Георги Чалдъков,
Председател на Българското
дружество по клетъчна биология
