Курилският остров Шикотан е една от спорните територии между Русия и Япония
22 Май 2015, Петък
Очаква се по време на визитата на Путин в Токио най-после след 70 години да бъде подписан мирният договор
Японските власти се надяват по време на предстоящата визита в Токио на президента на Руската федерация Владимир Путин най-сетне да се уреди спорният въпрос за Южните Курилски острови и да се сключи мирният договор с Русия, който така и виси неподписан 70 години след края на Втората световна война. Това бе съобщено най-напред от заместник-председателя на либерално-демократическата партия на Япония и бивш външен министър Масахико Комура.
„Искаме да се сключи мирният договор и да се реши териториалният проблем. И по тази причина настояваме президентът Путин да пристигне в Япония“ - заяви Комура по време на срещата си с председателя на долната камара на руския парламент Сергей Наришкин, състояла се тези дни в Токио.
От японското външно министерство потвърдиха на 18 май, че Токио възнамерява да продължи работата си над подготовката за провеждането през настоящата година на визита на руския държавен глава. По думите на дипломатите, японският премиер Шиндзо Абе е уведомил за това американския президент Барак Обама на последната среща между двамата през април. На свой ред, от Кремъл също потвърдиха, че имат покана от Токио.
При срещата си със стопанина на Белия дом през миналия месец Абе отбеляза, че Страната на изгряващото слънце придава важно значение на сътрудничеството в рамките на „групата на седемте“ и ще положи усилия за мирно разрешаване на проблемите, свързани с Украйна.
Припомняме, че след капитулацията на Япония на 2 септември 1945 г. съветски части се разполагат в южната част на остров Сахалин и в южната част на Курилския архипелаг. Токио и Москва досега формално са в състояние на война.
По-рано руският президент Владимир Путин заявяваше, че Руската федерация е готова да води диалог с Япония по въпроса за Курилите, но на основата на ратифицирания от японския парламент документ от 1956 г. Позицията на Москва е, че Южните Курили са влезли в състава на СССР по силата на войната и руският суверенитет над тях, утвърден по изискванията на международното право, не може да бъде подлаган на съмнение, отбелязва РИА „Новости“.
Страната на изгряващото слънце претендира за четири острова от Курилския архипелаг – Итуруп, Кунашир, Шикотан и Хабомаи, позовавайки се на двустранния Договор за търговия и граници от 1855 г. Токио постави връщането на островите като условие за сключването на мирен договор с Русия при завършването на Втората световна война.
През 1956 г. е подписана съвместна декларация между СССР и Япония, съгласно която състоянието на война между двете страни е прекратено и Съветският съюз е съгласен да предаде на японците Шикотан и Хабомаи след подписването на мирния договор. Но той така и не е сключен до ден днешен заради претенциите на Страната на изгряващото слънце да й се върнат и четирите острова.
Темата за подписването на мирния договор „изплува“ доста често в изявленията на различни японски и руски политици. През 2013 г. Токио бе готово да се помири с Москва на принципа „хикиваке“ - термин от джудото, означаващ „няма победител – няма победен“, така че да не оставя проблема за решаване от следващите поколения.
Но след украинските събития Япония се присъедини към санкциите срещу Руската федерация, попарвайки по този начин надеждите договорът да бъде сключен. В края на септември миналата година японският премиер се изказа за продължаване на диалога с Кремъл и за начало на мирните преговори.
Тези дни японската страна засегна още един щекотлив въпрос. В Токио опровергаха твърденията на министъра на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров, който заяви, че Япония се явява „единствената страна, която подлага на съмнение резултата от Втората световна война“.
На пресконференция в японската столица генералният секретар на кабинета на министрите в Страната на изгряващото слънце Йосихиде Суга подчерта, че изказването на Лавров „няма да окаже никакво влияние“ на по-нататъшния ход на руско-японските преговори, предаде ТАСС, цитирайки думите му:
„Ние искаме да продължим преговорите за решаването на териториалните проблеми и подписването на мирния договор“.
Думите на Лавров бяха изречени в интервю за „Российская газета“, публикувано на 19 май. „Ние винаги питаме японците: „Господа, признавате ли резултата от Втората световна война? – отвръща руският външен министър в отговор на въпрос за това съществуват ли перспективи за разрешаване на разногласията между Русия и Япония по проблемите на Южните Курилски острови. – А те отговарят: „Като цяло да, но конкретно по този въпрос – не“ – отбелязва Лавров.
И продължава: – А как тогава сте ратифицирали устава на ООН? Там има член 107, в който е казано: „Всичко, което са направили държавите победителки, е свято и нерушимо“. Макар и с други думи, юридическият смисъл е: нищо да не се пипа. Затова ги връщаме към Устава на ООН и те не могат да възразят нищо“ – добавя още министърът.
Междувременно, шум се вдига тези дни и в един друг азиатски район, недалеч от спорния архипелаг. Международен конфликт назрява и около изгражданите от Китай изкуствени острови в Южнокитайско море. В сряда помощник държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън на пресконференция в Джакарта, Индонезия, заяви, цитиран от „Ройтерс“, че действията на Пекин подкопават регионалното доверие, свободата и стабилността, като може да провокират голямо напрежение.
Китайската страна проявява претенции към 90% от морето, за което се смята, че е богато на петрол и газ. Но към тази територия апетити проявяват също така Бруней, Малайзия, Филипините, Виетнам и Тайван.
Неотдавна бяха обнародвани сателитни снимки, на които се вижда, че Поднебесната империя сериозно напредва с изграждането на изкуствени прегради в района на островите Спратли, а освен това строи и писта за военни самолети.
И докато Китай се стреми да направи суверенна земя от пясъчни замъци и предначертава морските граници, това подкова доверието на инвеститорите, предупреди дипломатът.
Миналата събота държавният секретар на САЩ Джон Кери призова Китай да положи усилия за намаляване на напрежението. На което комунистическата страна отвърна, че е решена да защити интересите си „твърдо като скала".