Така се нарича древен ритуал, който се изпълнява още от езическо време
Предой, сдой, мандра, отбив, замярване – с тези имена е познат един автентичен ритуал, характерен основно за Родопите и изпълняван още от древни времена. Празникът е езически и има сходство с обредните практики, изпълнявани на Гергьовден.
Среща се и в отделни селища от Пиринския край. Отбелязва се в края на май – началото на юни, няма закована дата.
Избере ли се веднъж денят, овчарите започват трескава подготовка. На Предой се събират всички на едно място, за да издоят заедно овцете си. Всяко ведро (това е мерната единица за количество мляко) се записва на т. нар. рабош (чатал).
Според това колко ведра има записани срещу името на овчаря, се определя и средният млеконадой, който стопанинът ще получава от стадото си през сезона.
Съдовете, в които се дои млякото, са украсени със здравец, млечка, коприва, клончета от плодни дървета, червен конец и чесън. В някои селища първо се дои бяла овца, другаде - вакла или пък първата, изскочила от кошарата.
Под вимето на животното се подлага обикновено сребърен пръстен, така че млякото да тече през него. Първото издоено се излива на земята.
От ведрото най-напред пие най-възрастният стопанин, а ако има млечни продукти на общата софра, те се разрязват с дървен нож, направен от плодно дърво. Докато овчарите са заети с дейността си, се изричат благословии и се извършват различни ритуали, с цел да се предпази стадото от болести и хищници.
Основното, което отличава обредите, извършвани на Предой от тези, извършвани на Гергьовден, е ритуалното измерване на количеството издоено мляко, което е и същността на празника. Всеки стопанин се стреми да напълни максимален брой ведра.
Интересни са и знаците, използвани за отбелязване върху рабошите. Навсякъде те са различни. В северните части на Родопите са от типа на Х = 10 ведра, І = 5 ведра, дупчица – половин ведро и т. н.
След като доенето приключи, чаталът се опушва на огън, за да не могат да бъдат променяни знаците.
Както на Гергьовден, така и на Предой, празникът завършва с обща трапеза. За разлика от Гергьовден тя се устройва до мандрата или кошарите. Участват основно овчарите със семействата си.
Ястията, които се слагат на трапезата, са баници (родопски клинове), колаци, мляко и млечни продукти, както и задължителният курбан. Пак за разлика от Гергьовден, където се коли агне, за курбан на Предой се избира по-охранено животно (шиле или овен), което по традиция е дарено от някой стопанин.
Правят се и чеверметата. На трапезата отново се изричат благословии от най-старата жена или съпругата на кехаята (собственикът с най-многото овце), когато се разчупва обредният хляб.
На този празник се извършва т. нар. гадаене по плешка, като се използва плешката на жертвеното животно за курбана. Пеят се песни, играят се хора, устройват се състезания.
