Културно-нравственият подвиг на първоучителите

За големия ни духовен празник 24 май реших да транскрибирам името България на глаголица. Хванах се с лупа в ръка и макар несръчно, но от сърце, се получи. Но защо не на кирилица? Мисля че, макар и останала в практическо забвение, глаголицата е дълбоката основа на славянското духовно пробуждане. Константин Философ, приел монашеското име Кирил малко преди смъртта си, я създава около 865 г. по молба на моравския княз Ростислав с тенденция за славянска черква. Именно в Моравия, а по-късно и в Блатненското княжество (Панония) на княз Коцел, заедно с брат си Методий той обучава ученици на глаголическо писмо и увеличава фонда на първите преводни славянски книги.

Знаем учениците им – сега свети Седмочисленици, от български православен календар. Без гостоприемството на българската държава прогонените книжовници нямаше да достигнат своя интелектуален разцвет. България става класическа страна на средновековната славянска писменост и култура. Представа за преводите от гръцки език на светите братя Кирил и Методий дават достигналите и до наше време първи глаголически паметници „Зографско евангелие“, „Мариинско евангелие“, „Синайски псалтир“, „Синайски требник“.

Това трудолюбиво натрупване като дело и география позволява по-късно  кирилицата да премине като азбука у руси, сърби и да стане основа на руската, сръбската, а за дълго и на румънската култура и литература. Глаголицата пък векове наред е използвана от чехи и хървати.
За България Кирил и Методий са двойни светци – и на източноправославната църква, и на българската културна съвест.

Признати са като покровители на Европа,  отдавна са зачетени и от противоречивото, но дълбоко култивирано римокатолическо вероизповедание. Тяхното дело постави началото на духовната ни независимост, въпреки робските перипетии в българската история. Чрез вечния подарък на тяхната азбука и до днес нашето четмо и писмо се отличават с оригиналност и неприкосновеност, въпреки че тези чарове донякъде ни изолират от западния свят.

Делото на Кирил и Методий е и урок по демокрация за всички, изоставащи в нея, за всички, които са осквернили със страх словото си. В този смисъл на техните мисии може да се погледне и като на завоевания за самочувствието на малките и манипулирани народи! Ненапразно Кирил се обръща към догматиците и консерваторите на триезичната теория с  думите от Евангелието на Апостол Марко: „Тежко вам, книжници и фарисеи, задето взехте заедно ключовете на познанието , но и на желаещите да влязат пречите.“

Техният път бе и допълнително избуяло трънлив, но именно от него Бог и историята сплетоха ореол над иконите им. През прения минават най-различните им изпитания, включително и съдът над Методий през 870 година, когато той отговаря на деспотичните си озлобени врагове с притчата за философа, изпотен единствено от препирни с прости хора. Нищо ново под Слънцето! Та нима тоталитаризмът не ни спарваше и в мрака, дори без право на идейни и верски препирни?

Културно-нравственият подвиг на първоучителите е основна азбучна пътеводност, която винаги трябва да пазим от лъжи, чуждопоклонство и политическо робство. Да помним, че чрез свободата на словото, медиите и националната политика, доколкото е възможно, светите братя трябва да бъдат винаги сред нас и да не ни се сърдят на празника, гледайки ни от иконите и от Самарското знаме, на което са извезани!


В категории: Горещи новини , Трибуна