ДПС и БСП отдавна копаят гроба на националната ни сигурност, като заиграват с мургавия етнос. На снимката – участници в митинга на Местан и Станишев през 2013 г., в подкрепа на кабинета „Орешарски“
Нов закон за разбойничеството ще озапти подпалвачите на обществено напрежение
Автор: Стефан Солаков
Общественото спокойствие в България очевидно пречи на някои геополитически стратези, грижещи се за постоянното съскане на фитила под балканското буре с барут. След Македония, която в близките месеци и години ще бъде постоянен плацдарм на етническо и политическо напрежение, нашата държава е следващият дразнител за подпалвачите на регионални конфликти и за техните отвъдокеански кукловоди.
Балканите отдавна са опитното зайче за политическите и стратегически инженери, разработващи своите често пъти безумни планове за постоянни огнища на напрежение с участието на подкупени или безволеви местни администрации, готови на всичко, за да се издигнат в очите на новите колониални господари.
Известният американски политик Патрик Бюканън, два пъти кандидат-президент на Републиканската партия, откровено разказва как Държавният департамент и ЦРУ щедро финансират т. нар. неправителствени организации, за да предизвикат свалянето на политически лидери и правителства, неудобни на Вашингтон.
Най-пресният скандал са разкритията за враждебната дейност на чичо Сам срещу премиера на Израел Нетаняху на последните парламентарни избори в еврейската държава.
Оперативни работници на американските шпионски служби са похарчили 350 хил. долара, за да омаскарят „Биби“ Нетаняху и да го спънат по пътя му към новия премиерски мандат.
Опитът не успява, но секретните игрички на мистър Обама станаха достояние на амерканската общественост благодарение на явно по-големите специалисти в тайните политически интриги, населяващи централата на Мосад.
Дълъг е списъкът на потенциалните огнища на конфликти, подклаждани от Белия дом и неговите специални служби. От Украйна през Русия и Турция та чак до Китай и Япония, най-новото шпионско оръжие на американците са прословутите НПО (Неправителствени организации), които са готови на всякакви рискови операции срещу добро заплащане от съответните централи на САЩ.
Преди дни Москва прие законодателни поправки, които значително ограничават дейността на НПО на руска територия. Пропагандният шум, с който Западът реагира на това „посегателство“ срещу демокрацията, показа, че Путин отново е настъпил „по мазола“ своите недоброжелатели.
Много по-мащабна е битката в съседна Турция, където президентът Ердоган от няколко години насам води истинска война със „сектантите“ на Фейтула Гюлен, ислямистки проповедник и богат спонсор на множество образователни и културни проекти на територията на Турция и цяла Европа.
Преди години Ердоган и Гюлен бяха съмишленици и дори близки приятели. Заедно преобърнаха модела на кемалистката република и установиха трайната власт на османския реваншизъм.
По-късно пътищата им се разделиха и сегашният турски президент напълни затворите с „просветителите“ на Гюлен. И Ердоган, и Путин избраха единствения път – на остра конфронтация с НПО – с оглед запазване на едноличната си власт.
А какво става у нас и как се справят българските политици с нестихващите предизвикателства и провокации на опериращите на наш терен няколкостотин НПО, получаващи съвети и финансиране от все повече външни „доброжелатели“ на Отечеството. Някои от тях са изключително агресивни в усилията да посеят вражда между отделните етнически и религиозни общности и да държат в постоянно напрежение цялото българско общество.
Нека си припомним накратко погромите и пожарите с активното участие на българските роми, зад които стоят редица уж хуманитарни и загрижени за техните права НПО. София няколко пъти се превърна в арена на цигански терор, обхванал нейните западни квартали и завършил с убийствата на мирни граждани.
Ромските атаки в Северозападна България се изродиха в традиционна война срещу местното население. Пожарите и погромите в Катуница, скандалните антиконституционни действия на ислямизираните цигани в Пазарджик и най-новите вълнения в Гърмен са поредните брънки от плановете за разделяне и постепенно унищожение на целокупната българска нация.
Но не само Хелзинк-ският комитет, щедро финансиран отвън, и неговите събратя подпалвачи от другите НПО са единствените виновници за етническото напрежение в България. Зловещата сянка на ДПС и на неговите кукловоди в съседна Турция са основните генератори на обществените пожари у нас.
Координираното разселване на цигани в цялата страна и тяхното стратегическо инсталиране по време на избори е само видимата част на айсберга, насочен за смъртоносен сблъсък с българската държава. Депесарската агентура е проникнала в най-важните институции и отдавна копае гроба на националната ни сигурност.
Техните отровни пипала затриха една голяма банка и поставиха пред сериозно изпитание цялата икономика на страната. Подучени от Анкара, политическите диверсанти на Лютви Местан дадоха под съд десетки български общини с искането за възстановяване на османската собственост върху половин България.
Подкупени с парите на българските данъкоплатци, редица магистрати раздават „правосъдие“ в услуга на турската „пета колона“ у нас и допълнително съсипват доверието на сънародниците в авторитета и справедливостта на управляващата администрация.
Наскоро главният прокурор Цацаров впери честни сини очи в интервюиращия го наивник Хекимян и откровено „призна“, че не е маша на ДПС. Хайде де, ще му се опънем ние, обикновените граждани, които трудно могат да разберат как така прокурорите на господин Цацаров пропуснаха изпразването на фалиралата банка, станало по прословутия „турски сценарий“, така популярен при югозападните съседи, където аналогично бяха изнесени милиарди от набелязаните за ограбване трезори.
Господин главният прокурор трябва да отговори и на въпроса за оправдаването на жестоките побойници от ръководството на ДПС, които със садистично удоволствие малтретираха безпомощния Октай Енимехмедов пред очите на цяла България. Изведнъж се оказа, че никой от иначе гениалните ни прокурори не е успял да разпознае физиономиите на разпищолилите се биячи от бандата на Ахмед Доган.
Вчера биха представител на техния етнос, днес подстрекават циганите в Гърмен, утре ще запалят общонационален пожар. А господин Цацаров само мига на парцали и се оправдава с липсата на доказателства.
Търпението на нашия иначе спокоен народ е на изчерпване. Ако днешните управници не хванат за яката подпалвачите и диверсантите на чуждите шпионски централи, ситуацията бързо ще излезе извън контрол.
Лютви Местан и компания отдавна трябваше да сменят скъпите костюми с раираните пижами на нашенските зандани. Ахмед Башев, този родопски разбойник, силно напомнящ на своя адаш и главорез Барутанлията, отдавна плаче за пандизчийски пранги и килия без изглед заради постоянното провокиране на етническо напрежение и насъскване на родопските мюсюлмани срещу останалите българи.
Господин Цацаров спешно трябва да си припомни Указа на цар Фердинанд за утвърждаване на закон за изтребление на разбойничеството по нашите земи. Преди близо 130 години тогавашните български държавници са намерили пътя за решаване на проблемите, които и днес измъчват нашата изстрадала нация. Цар, парламент и правителство временно са загърбили политическите дрязги и са направили необходимото за изтребление на разбойниците.
Днес сме изправени пред аналогичен избор – или ние, или те! Сегашното разбойничество в „европейска“ България няма да бъде преборено само с прокурорски заклинания, а със справедливия меч на правосъдието и на народния гняв, който е напът да помете всичко пред себе си, ако очите на Темида отново бъдат избодени.
