Майната й на паметта, щом се изкарват кинти от въздуха
Автор: Веселин Максимов maximov@desant.net
Водолазите са хора добронамерени и съзерцателни, макар да имат толкова екстремно хоби. Явно точно то ги накара през тази седмица да извикат високо, че към списъка с уродливи кретенизми, ежедневно генерирани от държавата, за да угоди на различни „наши” и „ваши” лобита, се е присъединил още един.
Наредба на Министерството на транспорта, която позволява изваждане и нарязване за скрап на потънали кораби, без оглед на тяхната историческа или туристическа стойност. С отворено писмо до министерствата на транспорта, културата и екологията гмуркачите високо настояват да бъде спряна тази наредба и да започне спешна дискусия по темата.
Лобита
Вече има четири запитвания за изваждане от морското дъно на кораби по нашето Черноморие. Кои са фирмите, проявили моментален интерес към тази иначе сложна и трудоемка дейност, засега се пази в тайна.
Час преди да бъде написан този материал, разбрах от човек от водолазните среди, че фирмите, занимаващи се със скрап, са се разбеснели заради все по-засилващия се интерес към съвсем легалната, обществена и културна, (за разлика от други, мръсни и задкулисни) молбa за подкрепа.
Може би защото е пълна противоположност на тихото блато, в което вече десетки години тънат призивите да бъдат въведени строги законови правила да не се приемат за отпадък елементи от железопътната система на страната? Няма кой да отговори.
Водолазите настояват областните управители на Бургас и Варна да откажат одобрение и временно да спрат наредбата, въпреки че в тази дейност на практика (съвсем удобно) няма нищо незаконно.
Факти
Потопените кораби играят изключително важна роля в екологичното равновесие на дъното на Черно море. Защото се превръщат в изкуствени рифове и така стават домове на разнообразието.
За най-пресен и ярък пример гмуркачите сочат изкуствено потопения през 2008 г. край созополския остров Свети Иван първи български риболовен кораб „Пионер”. За по-малко от пет години корпусът му е обрасъл с подводни обитатели, а той е гостоприемник на най-различни видове черноморски риби.
(Важно за отбелязване – никой не знае как той ще бъде нарязан за скрап, при положение че преди да бъде пратен на дъното с усилията на местни ентусиасти-водолази, е бил закупен с техни пари).
Освен за екология, с пълна сила може да се говори и за ценност на потъналите морски съдове като обекти на подводен туризъм. На повдигнатите вежди на собствениците на бетонни гета по Черноморието и в О`Бозе почившите ни красиви планини отговор дава статистиката – през последните 5 години този вид атракция търпи бурно развитие.
В Египет, например, този бизнес носи приходи, по-големи (!?!) от тези от посещенията на пирамидите. Там с това са заети целогодишно над 3000 съда с различна големина (превозващи различен брой гмуркачи), а семействата, изхранващи се пряко с „дайвинг туризъм”, са хиляди.
Широко известен е големият интерес на дайвърите от цял свят към потопения във Варненския залив бивш самолет на Тодор Живков. Хиляди гмуркачи привличат и намиращите се на различни дълбочини край Созопол „Мопанг” и „Родина”, но и всички (общо 77) морски съдове във водите на Черно море.
Гмуркачите четат справки за тях, влюбват се в историята за живота и гибелта им (всяка от тях уникална) и отиват да ги изследват. А държавата печели от това. Защото това хоби не е никак евтино и масрафът, който се плаща за него, също е доста сериозен.
Съществува карта „Потъналите кораби по Българското крайбрежие на Черно море”, а от 1 август 2014 г. към нея е издаден и кратък справочник. Интересът към тях е огромен, но по всичко личи, че ако стриктно се спазва злополучната наредба, техният брой бързо може да намалее.
Възражения
Един от аргументите на нормотвореца е, че стърчащите от дъното на морето останки пречат на фарватера (обозначения път, ако сте непоправимо от сушата) на корабите. На което водолазите се усмихват, отбелязвайки с точни факти на каква дълбочина (стриктно безопасна) са потопени те и как всички са далеч от него.
Всъщност, само над „Мопанг” наистина минават морски съдове, но той е на около 38-40 метра под морското ниво, край Созопол. „Ако към Бургас пътуват кораби с подобно чудовищно газене, тогава ваденето на потънали кораби ще е най-малкият проблем, за да живне нейната икономика”, иронично коментират влюбените в „Голямото синьо”.
Освен изброените ползи за икономиката, екологията и историческата памет, възможно е България да търпи и международни санкции, ако 77- те потънали обекта в българската част от Черно море бъдат извадени и нарязани на скрап, съобщи любителят на подводните спортове Любен Дилов-син.
Причината е, че потънали от подводни мини, независимо по време на война или не, те имат статут на военни гробища. От тримата министри, към които е изпратено протестното писмо, засега е реагирал само този на културата Вежди Рашидов.
Въпреки очевидното безсмислие на тази наредба, тя не е кой знае колко учудваща. Защото изобразява недвусмислено възприятието на тези, които управляват България през изминалите 25 и повече години към всичко, останало от нея. Заводи, фабрики, производства, индустрия, промишленост - на скрап. История, география, туризъм – на скрап. Всичко на скрап.
Нали помните култовия киногерой агент Смит от „Матрицата”: „Във вашия свят има само още един такъв организъм. Нарича се „вирус”.
