Творчеството на Христо Ботев, и особено публицистиката му, е малко застъпена в учебниците ни
Съществува ли несъответствие между мястото, което Христо Ботев заема сред младите читатели като поет, от една страна, и като журналист, от друга? В „Библиотека за ученика“ може да се намери издание с няколко фейлетона, статии и сатирични миниатюри от поета революционер, но, общо взето, той е представен недостатъчно.
Дори с факта, че там липсват огнените му статии и дописки за проблемите на българското училище по онова време. Например „Турското посегателство върху народните ни училища“ и „Южнославянският пансион в Николаев“.
Ето какви силни думи има във финала на първата цитирана творба: „Но мълчете, господа! Ако не сте се убедили, даже и после посегнованието връз вашите народни училища, че животът и бъдещето на нашия народ са съмнителни и невъзможни, то при робството сгърнете ръце, насядайте покрай дуварите на деспотизма и плачете, когато петлите захванат да ви кълват сополите.“
Много от Ботевите заглавия сами за себе си са афоризми, парадокси, сентенции: „Да води някой народа си, не ще каже да върви изотзад“, „Шпионството е станало у нас честно и почтено занятие“, „Като нямаме добри представители на народа, да провъзгласим за такива и последните шарлатани“, „Тежко и горко на ония личности, които дръзнат да турят ръката си в устата на лъва“, „Прогрес се е появил и в нашите мъки и страдания“, „Който защитава общи интереси, той поема свещени обязаности“, „Всеки гледа да живее с различни неправди“, „Защо да дразня нервите на ония, които отдавна са заспали“, „Равноправието и правосъдието в Турция са вдовици“, „Пак преобразования на думи, пак реформи на книга“ и т. н., и т. н.
Близо хилядата страници Ботева журналистика изобилстват от изключителни разсъждения и безсмъртни обобщения, които я характеризират като световно явление. За себе си съм обособил над 500 самостоятелни мисли, афоризми, саркастични пасажи и минипамфлети от неговата журналистика. Смятам, че е необходимо да се издаде книга „Христо Ботев – мисли и афоризми“, за да се срещнем със синтезираната мъдрост на гения. Това може да бъде и отделно издание от „Библиотека за ученика“.
Този мой материал бе публикуван в централния печат през далечната 1988 г. С цензорна смяна на заглавието и съкращение. В онова време споделих идеята си с тогавашния ректор на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ проф. Георги Данчев. Той я прие радушно като начален проект, но по ред причини след това инициативата замря.
Други необходимости ме хвърлиха публицистично във вихрушката на така наречения преход. Преход, който блестящо се илюстрира с Ботевото обобщение в мотото на фейлетона „Политическа зима“: „Дали се зора зазори или се две нощи смесиха“. Могат да се актуализират и Ботевите геополитически анализи в същия фейлетон, който обяснява чрез покера на „великите сили“ някои неща, които се случват в България и до днес.
Някои недомисленици твърдят, че Ботевата публицистика е неразбираема за ученика. Но всичко зависи от това как е поднесена. Тук искам да вмъкна и едно мое убеждение, че в горния курс на училищата трябва да се изучават и писмата на Васил Левски – кратки заветни прозрения, без които поколенията нравствено-политически слепеят.
Отново споделям неслучилото се начинание за Ботевата публицистика с читателите. Пък ако се намерят заинтересовани съставители и издатели, нека осъществят този вечно необходим сборник! За тиража и интереса да не се тревожат…
