България остава на 23-та позиция по усвояване на парите от Брюксел, но Борисов използва темата за личен и предизборен пиар
Автор: Борислав Михайлов
Часове след като в България стана известно, че страната ни остава на 23-о място сред 28-те членки на ЕС по темпове на усвояемост на европейските фондове, премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов коментира болната тема в типично свой стил. Естествено във „Фейсбук“, където неговата активност е такава, че е по силите само на добре сработен и професионален творчески колектив.
Ето как той оцени мястото ни във временното класиране:
„България води на Румъния с 15% по усвояемост на еврофондовете. Това става ясно от актуализираната справка на Генерална дирекция „Регионална политика" на Европейската комисия. България е получила потвърждение от Брюксел за 76,3% усвояемост на европейските средства. Ако не беше експериментът „Орешарски“, досега щяхме да имаме 100% усвояване на евросредства. Припомням, че нашето правителство за втори път започна работа при спрени фондове. Смятам обаче, че с темповете, с които работим, ще успеем да наваксаме пропуснатото и до края на 2015 г., когато приключва първият за страната ни програмен период, ще сме усвоили поне 90% от еврофондовете”.
Някъде да виждате, че сме на 23-то място в класирането? Или да намирате някакъв намек за призната вина, поета отговорност, научен урок? Не, ние сме успешни, водим на Румъния с 15% (какво като сте вкарали в затвора бивши министри, колкото за цяло правителство в сянка, ние и в борбата с корупцията ще ви задминем!) и ако не беше експериментът „Орешарски”…
Експериментът?! Ако е за коалиционна политика, сегашното правителство на ГЕРБ и партньори е точно толкова есперимент, колкото това на Орешарски и в доста по-голяма степен има нещо общо с политическото инженерство, отколкото дълго обругаваната през годините от Борисов „Тройна коалиция”.
Ако пък нещата опират до навика на премиера да обижда предшествениците си и да стоварва върху главите им всички текущи проблеми в държавата и неудачи в управлението, то изненада няма. Стига да не се вторачваме прекалено в някои предишни изявления на лидера на ГЕРБ, от които става ясно, че не само е харесвал Орешарски като експерт, но би го взел и за финансов министър, ако бе хвърлил навреме оставка от премиерския пост (през юли 2014 г., б.а).
Кой всъщност е отличникът?
И Орешарски отговори на критиките на Борисов за еврофондовете именно от страницата си във „Фейсбук“.
По думите на бившия премиер, погледнато безпристрастно, успеваемостта на България в усвояването на еврофондовете не е толкова лоша, колкото може да се очаква за нов член на Европейския съюз, без никакъв опит в управлението на структурните фондове.
Един, също неутрален поглед, показва, че за изтичащите 9 години най-високото темпо на усвояване на европейските фондове е регистрирано в периода 31 март 2013 – 25 юли 2014 г., пише Орешарски, който бе премиер именно в този отрязък от време.
Той се аргументира с два от ключовите индикатори: сертифицираните разходи за целия период от началото на 2007 г. до 31 март 2013 г. са само 33%. Същите достигат 56 % към 25 юли 2014 г. Така за 6 години са сертифицирани 33 %, а за малко над 1 година – 23%. И второ, реално изплатените суми за целия период до 31 март 2013 г. са едва 40 %, докато само след малко повече от година, към 25 юли 2014 г., те възлизат на 64 %.
Според бившия премиер, степента на усвояване на европейските фондове вероятно е щяла да бъде по-голяма, ако не са били допускани системни грешки и нередности в обществените поръчки, главно на общините бенефициенти, идентифицирани от органите на ЕК при одитите за периода 2010-2013 г. - слабости заради които бяха временно спирани плащанията по оперативна програма „Околна среда“.
Ключовата дума в този отговор е „обществени поръчки”, сега ще разберете защо.
Къде потъват европарите?
62% от нередностите при плащане с европари са установени при обществени поръчки. Това сочат данните от дирекция АФКОС към МВР, която се занимава с разследването на злоупотреби с еврофондове.
На второ място по вид нарушения се нареждат необоснованите разходи по проектите. За изминалия програмен период 2007-2013 г. са разкрити общо 1190 нередности при тези плащания. Само 257 случая обаче са докладвани на Европейската комисия, тъй като прагът, над който се уведомява ОЛАФ, е много висок.
Подобна е картината и при земеделските фондове. Там са открити внушителен брой нередности - 7414. Според Бойко Костов от АФКОС обаче големият брой нарушения се дължат на техническа грешка при обработването на информацията за подадените сигнали. Това е и причината на прокуратурата да са докладвани едва 314 случая, при които се смята, че са извършени престъпления с евросредства.
Така стигнахме и до ОЛАФ – тази толкова важна и могъща европейска институция за борба с престъпленията при усвояването на европарите.
Измамите, ОЛАФ, делото „Сапард”
България е на трето място в ЕС по брой приключени разследвания за измами със средства на Общността, предизвикани от проверки на ОЛАФ. Това се посочва в годишния доклад на европейската служба за борба с измамите, който – какво съвпадение?! – бе огласен в деня, когато бе оповестен и нашето 23-о място в усвояването на еврофондовете.
Първенец е Румъния с 36 следствия, на втора позиция е Унгария с 13, а в България завършените следствия за измами със средства на ЕС са 11, показват данните.
В над половината от случаите (55 на сто) в нашата страна са били повдигнати обвинения след проверки и препоръки на ОЛАФ. Основната част от сигналите, получавани в ОЛАФ от България за последните седем години, са били изпращани от „частни източници“ (54 сигнала), а едва пет сезирания са били от обществени институции.
Сред случаите, съобщени от българските власти, отново е посочен примерът с програма „Сапард”.
ОЛАФ съобщава, че разследването за измама със 7,6 млн. евро от бюджета на ЕС е обхванало Германия, Италия, Испания, Холандия, Словакия, Швеция и Великобритания.
Налага се обаче сами да допълним, че мегаделото „Сапард” приключи в края на 2012 г. с оправдателна присъда от Върховния апелативен съд, която не бе протестирана от наблюдаващия прокурор Стойчо Ненков и всичко това предизвика суперскандал. Срещу него започна досъдебно производство за възпрепятстване на правосъдието, а главният прокурор Сотир Цацаров поиска от ВКС делото да бъде върнато на ВАС.
На 12 март 2014 г. Върховният касационен съд уважи искането на държавен обвинител номер едно и върна „старото” дело за пране на 7,5 млн. евро по програма „Сапард” на апелативния съд за ново разглеждане. Става въпрос за „старото” дело „Сапард“, доколкото междувременно в Специализирания наказателен съд бе образувано друго такова дело по същите обвинения и със същите обвиняеми.
През март 2014 г., от трети опит, в Специализирания наказателен съд бе даден ход на „новото” дело „Сапард“. Часове по-късно съдията Пламен Панайотов си направи отвод, след като стана ясно, че един от подсъдимите – Марио Николов – води срещу него дело за оклеветяване, свързано с материали от делото "Сапард", когато съдия Панайотов е бил прокурор. Заседание по този процес имаше и през февруари 2015 г., но като цяло за пореден път нещата заприличаха на сапунения сериал „Докато свят светува”, каквото и да говори ОЛАФ в момента.
ДФ „Земеделие”, орисан от „калинка”
Ако продължим с разсъжденията по изскачащите между редовете ключове думи, свързани с усвояването на еврофондовете, поредният нишан е държавен фонд „Земеделие”. Вероятно мнозина го свързват с първата от многото „калинки” на ГЕРБ във властта – „кръстницата” на този порок Калина Илиева. Но и след нея последваха половин дузина неуспешни и дори откровено скандални назначения във фонда, опериращ с европейски милиарди… и забавил, забатачил и пропуснал милиарди. Всеки следващ земеделски министър, както и всеки новоназначен директор на ДФ "Земеделие" обещават Фондът да поеме правилния курс. И така до сблъсъка с поредния айсберг.
Нелепо е, унизително е, недопустимо е, а се утвърждава като тенденция. И понеже ДФ "Земеделие" не е принцеса, та да бъде омагьосан, истината видимо е много по-проста и елементарна: много висши български чиновници просто не могат да изкарат теста по антикорупционно поведение.
Тук му е мястото да преминем от частното към общото и да припомним, че 2014 г. се оказа практически нулева за еврофондовете.
Както и да припомним един много интересен коментар по темата на Зинаида Златанова, която преди да стане вицепремиер по управление на средствата от ЕС, бе представител на ЕК в България и не забулва мнението си с дипломатичен или евробюрократичен изказ. „Целта на европейските фондове не е да прави пиар на един или друг политик. И аз съм изключително възмутена от това, което се случваше в последните години, в обръщането на парите на европейските данъкоплатци в много грозен пиар“. Това коментира преди година тя.
По думите й, нещата не опират само до рязането на ленти и до непрекъснатото обясняване как България се справя добре с еврофондовете, защото истината е, че България се справя зле с тях, а служебното правителство, наследило Борисов пред пролетта на 2013 г., е заварило 27% усвоени еврофондове от кабинета на ГЕРБ и е увеличило този процент до 37%.
Толкоз! Към днешна дата този процент вече е 76,3 и това е сериозна крачка напред, но не е и не може да бъде грандиозен успех. Отличници в усвояването на еврофондовете продължават да бъдат Естония с 94,9%, Португалия 94,3% и Литва с 93,7%.
Българското правителство е записало в програмата си, че към края на 2015 г., когато приключва изпълнението на първия за страната ни програмен период, ще сме усвоили поне 85% от еврофондовете. Премиерът Борисов с увереност говори за 90%. И прави сериозен пиар от това, особено сред онези, които предпочитат да слушат, вместо да анализират…
