Само с активни действия ще избегнем смазващия им натиск върху България
Автор: Стефан Солаков
Прословутият географски кръстопът, с който сме свикнали да оправдаваме всяка щуротия, извършена от хората, които ни управляват, е напът да затрие окончателно независимата и суверенна наша държава. Виновна е не толкова географската карта, а онова непреодолимо чувство на голяма част от българските политици да се покланят раболепно пред всеки нов външен ментор, появил се като спасител на мижавите им кариери.
По ирония на съдбата напрежението в нашия геостратегически регион, което напоследък ескалира и заплашва да запали нов военен пожар, завари нашите политически влъхви буквално разчекнати между Изтока и Запада и напълно неспособни да отиграят удобната топка, подадена им от Фортуна, богинята на късмета и на шансовете за успешен просперитет на майка България.
Вместо да се вайкаме и да пустосваме околния свят заради свирепите ветрове, брулещи от векове насам това неприветливо кътче на Балканите, нека запретнем ръкави и да се възползваме най-рационално от шансовете, откриващи се пред България заради сблъсъка на големите играчи в нашия регион.
И тъй като съотношението на силите постоянно се мени, нека и ние, българите, да променяме своята външна политика адекватно на съответните геополитически зигзаги.
Няколко бивши и настоящи империи мерят мускули на източноевропейския тепих.
Бившата Османска империя прави сериозни опити за възкръсване от пепелта на историята.
Аналогични са мераците и на новия руски император, чиито агресивни действия напоследък стряскат съня на чиновниците в Брюксел и на управляващия елит в Европейския съюз. От цялата тази геополитическа бъркотия най-големи ползи извличат Съединените щати, единствената реална империя на днешната световна сцена.
Вместо да пасува и да се снишава, както ни съветваше легендарният Тато, нашата сравнително малка и напълно безпомощна във военно и икономическо отношение държава се опитва да играе „ва банк“ и да залага целия си потенциал (доста нищожен между другото) единствено върху конфронтацията с довчерашните братушки, а днес противници от другата страна на „хибридната“ барикада.
Лошото е, че сегашните ни съюзници съвсем не са убедени в искреното ни партньорство, познавайки отлично ветропоказателната политика на България през почти цялата й история след освобождението от турско робство.
И така довчерашните началници в Москва днес ни смятат за предатели, а сегашните партньори – за „троянския кон“ на Кремъл. От тази абсурдна ситуация изходът е само един – независима и самобитна дипломация, отчитаща преди всичко националните интереси на България. Допустими са и някои рисковани инициативи, способни да смутят спокойствието на доста от политическите влечуги, налазили снагата на изстрадалото ни Отечество.
Животът в епицентъра на пехливанските сблъсъци между три империи съвсем не е лесен. Всекидневно техните агентури буквално се сражават за душите и влиянието на нашите партийни майкопродавци. Точно в тази точка трябва да бъде насочен най-важният контраудар на българската държава.
Осветляването на колкото се може повече агенти и агентурни мрежи е напълно възможно и наложително за органите, наблюдаващи вътрешната ни сигурност. Без показни арести или бомбастични изявления, а пълна прозрачност и информационна свобода!
Нека българските медии най-после помогнат пълноценно на държавната власт и същевременно да задоволят непрестанния глад за сензации.
Опитът от практиката в споменатите три империи е налице. Турският президент Ердоган почти всеки ден залавя чужди шпиони и ги разобличава като саботьори на неговите усилия да възроди славата на османските султани.
Не му пука за съюзниците от НАТО или за чувствата на чичо Сам, който напоследък не вярва на очите си и унизено ближе рани след поредния пропаганден шум на Анкара, насочен към американските претенции да контролират устремения към Аллах нов турски падишах.
Президентът Путин, сегашният самодържец в Кремъл, също не си поплюва и свирепо подгони многобройните неправителствени организации, подучвани и финансирани от външни фондации да мътят водата на „император“ Владимир.
За нула време от Москва си обраха партакешите голяма част от фирмите паравани на шпионската дейност, която САЩ и партньорите им в Европа развиват на руска територия.
Самият Путин вече съвсем открито цитира докладите на секретните си служби и назовава чуждите агенти с истинските им имена. Иначе сдържаният доскоро бивш разузнавач на КГБ доста сладкодумно разказа пред журналисти кой и с каква цел разгаря скандала с корупцията в Световната футболна федерация ФИФА.
Директно посочи и главната цел – саботаж на световния шампионат през 2018 г., на който Русия бе избрана за домакин.
Във Вашингтон, в самата Мека на световния шпионаж, ситуацията е аналогична – всекидневно избухват скандали, свързани с действията и провокациите на американските тайни служби. А и техният брой съвсем не е малък – 17 държавни ведомства наблюдават и контролират не само собствените си граждани, но и целия останал свят.
Конгресът на САЩ доста често се намесва, за да обуздае развихрилия се тотален шпионаж, но и тук парите и влиянието на заинтересованите големи компании надделяват над прословутата американска демокрация, а полицейският режим в люлката на световните свободи и човешки права от ден на ден става все по-свиреп.
Нека се върнем на нашенските дела. Споменахме вече за пълна прозрачност по отношение на подривната дейност от страна на чуждите агенти. Някои български медии, включително и държавната БНТ, активно са използвани от турското посолство в София за провокации срещу националната ни сигурност.
Посланикът на Анкара сипе лъжа след лъжа в националния ефир и безнаказано атакува както правителството, така и Народното събрание. Външното ни министерство нехае, вместо да употреби своите пълномощия и да го изплаши с изгонване, както е прието във всички нормални страни.
Най-комичното съобщение от последните дни е изпращането на „хубавото“ Наде за посланик в Анкара. Тази вербална картечница, способна да изстреля стотици нелепости в рамките на една минута, е поредното доказателство, че българската дипломация се нуждае от незабавни революционни промени. Изгонването на американския лобист Даниел Митов от креслото на външния министър е повече от наложително. Премиерът Борисов трябва най-после да излезе от асфалтовата нирвана и да се развърти из правителствения кабинет.
Защото арогантните рептили на чуждите шпионски централи отдавна са свили гнездо в този най-висш орган на българската държавност.
Само активна и националноотговорна външна политика, както и строг вътрешен контрол върху престъпните планове на чужди централи могат да извадят България от блатото на потъналия национален суверенитет и да й върнат авторитета на уважаван партньор в европейските институции.
На ход е Бойко Борисов и министрите патриоти, колкото и да са малко те в днешното ни правителство.
